Решение № 473 от 23.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 519/2009 г.

Решение № 473 от 23.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 519/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по протест на Софийската апелативна прокуратура срещу въззивна присъда № 40А/22.06.2009 г. по внохд № 234/09 г. на Софийския апелативен съд с оплакване по касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Искането е за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста, като изразява становище за неправилно приложение на материалния закон. Защитата на подсъдимия счита, че материалният закон е приложен правилно и моли присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК установи следното: С въззивната присъда Софийският апелативен съд отменил присъда от 6.03.2009 г. по нохд № 88/2008 г. на Окръжен съд гр. М., с която подсъдимият Г. М. М. е бил признат за виновен, като го признал за невинен в това, че за периода 20.01.200 г. до 1.04.2005 г., в качеството си на длъжностно лице сключил неизгодна сделка, от която настъпила значителна вреда в размер на 6946.27 лв. за "Пристанищен комплекс Лом" ЕАД и го оправдал по обвинението по чл. 220, ал. 1 от НК. Потвърдил присъдата в останалата й част. Протестът е неоснователен. Оплакването за нарушение на материалния закон е подкрепено със съждението, че инкриминираната сума представлява вреда за предприятието и поради това деянието е съставомерно по чл. 220, ал. 1 от НК. По съдържанието си протестът представя твърдението на прокуратурата за наличие на обективните и субективни признаци на състава, без наличие на аргументи защо мотивите на съда са неправилни. Върховният касационен съд счита, че при така установените факти Софийският апелативен съд правилно е приложил материалния закон и е оправдал подсъдимия по повдигнато му обвинение. Правните съображения, изложени в мотивите към въззивната присъда сочат на законосъобразно и правилно разбиране на обективните и субективни признаци на състава и изцяло се възприемат от този съд. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 220, ал. 1 от НК се изразява в съзнателно сключване на неизгодна сделка, от която са последвали значителни вреди за стопанството или за предприятието, учреждението и организацията, които длъжностното лице представлява. В допълнение към аргументите по правото на въззивната инстанция следва да се посочи, че липсва елемент от обективната страна на деянието, а именно наличие на значителна вреда за предприятието. Облигационното право очертава материалните вреди като такива, засягащи материалните интереси на кредитора и изразяващи се в претърпени загуби и пропуснати ползи. В наказателното право не се търси отговорност за пропуснати ползи, а само за реално причинени вреди. Съдържанието на съставомерния признак "значителни вреди" е изяснено с ППВС № 7/76 г. Категорично е посочено, че при престъпленията по чл. 219 и чл. 220 от НК се търси отговорност за реално причинени вреди от длъжностните лица, а пропуснати печалби и ползи не се включват в понятието значителна вреда. Продажбата на кабелана доставната цена не е довела до намаляване на активите или увеличаване на пасивите на "Пристанищен комплекс Лом" ЕАД, поради което инкриминираната сума не представлява значителна вреда за предприятието. Както вече бе казано, в протеста липсват същностни възражения по релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, на които касационната инстанция да даде отговор, а оплакването за допуснати нарушения на процесуалните правила не е подкрепено с никакъв довод. Атакуваната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде оставена в сила. При тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение