Решение № 5087 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1155/2010 г.

Решение № 5087 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1155/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на д-р Христина Чилингирова - Игнатиева от гр. Пазарджик, регистрирана като лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ с фирма ЕТ "Неврон", срещу решение № 615 от 17.12.2009 г. по адм. дело № 780/2009 г. на Административен съд - гр. Пазарджик. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Със заповед № РД-09-1548 от 03.11.2009 г. директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Пазарджик е приложил по отношение на жалбоподателката санкция по чл. 238, ал. 1, т. 4, б. "а" от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България за 2006 г. (НРД 2006) - финансова неустойка в размер на 90 лв. за допуснати нарушения на установения ред за работа с първични медицински документи (липса на положен от нея подпис и печат върху 4 бр. амбулаторни листове). Д-р Христина Чилингирова - Игнатиева е оспорила законосъобразността на тази заповед с доводи за материална незаконосъобразност, основани на аргумента, че в т. 172.Б.1 от решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса (УС на НЗОК) не е въведено изискване амбулаторният лист, издаден от лекар специалист, да е подписан от него. С посоченото по-горе решение Пазарджишкият административен съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат административният съд е приел, че в същата т. 172.Б.1 от решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на УС на НЗОК, на която се позовава жалбоподателката, изрично е посочено, че извършената от лечебното заведение дейност се отразява в амбулаторни листове в определен от НЗОК формат, а в приложение № 4 към НРД 2006 са дадени указания за попълването на амбулаторните листове от общопрактикуващи лекари и от лекари специалисти, като в т. 11 е указано поставя подписа си и подпечатва с личния си печат всеки екземпляр на амбулаторния лист. Решението е правилно. Изложените към него мотиви са законосъобразни и обосновани и се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат приповтаряни. Сега с касационната жалба се инвокира нов аргумент - че липсата на подпис на лекаря върху четирите амбулаторни листове, посочени във финансовия протокол, е очевидна (явна) фактическа грешка, която изключва прилагането на санкцията по чл. 238, ал. 1, т. 4 НРД 2006. Този аргумент е неоснователен. Липсата на подпис от длъжностното лице, изготвило един документ, прави този документ незавършен, което означава несъществуващ. Поради това подпис на лекаря върху изготвения от него амбулаторен лист е задължителен и съществен елемент на този документ. Затова липсата на подпис от лекаря не може да бъде явна фактическа грешка. Може да бъде пропуск и поради това да се третира като грешка в обикновения смисъл на това понятие, но не може да бъде явна фактическа грешка в смисъла на това правно понятие. Явната фактическа грешка се състои в неправилно външно изразяване на действителна воля (при диспозитивните документи) или знание (при свидетелстващите). Подписът удостоверява авторството на документа, а не изразява воля или знание. Поради това позоваването на реш. № 36 от 03.01.2007 г. по адм. д. № 7952/2006 г. на ВАС-VI отд. е непрецизно - в това решение като явна фактическа грешка е спомената липсата на подпис, но на пациента, а не на лекаря, изготвил амбулаторния лист. Пациентът не е длъжностно лице и не изготвя документ. Лекарят е длъжностното лице, което изготвя документа. Липсата на подпис на пациента е различна по тежест от липсата на подпис на лекаря, макар че и в двата случая може да се касае за пропуск. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,