Решение № 10799 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5360/2025 г.

Производството е по реда на 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба (неправилно озаглавена частна жалба) на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП, подадена от процесуалния представител юрк. Згурева-Славчева, срещу Решение 9466/19.03.2025 г., постановено по адм. дело 8970/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е оставено без уважение искането за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение 5461/17.02.2025 г. по същото дело. Касаторът оспорва като неправилни изложените съображения от съда за неоснователност на молбата по чл. 175, ал. 1 АПК. Твърди че в диспозитива на постановеното решение по същество административният съд е определил правилно финансовия резултат на М.С. Прожект ЕООД за 2016 г. в размер на 610 224,47 лв., отчитайки непренесената загуба за 2015 г. в размер на 41 810,86 лв. Решаващият състав обаче не е взел предвид декларирания и внесен от дружеството данък за 2016 г. в размер на 8 821,13 лв., поради което процесният РА е следвало да бъде отменен по отношение на определения корпоративен данък за сумата над 61 022,45 лв. главница, вместо посочената в решението главница в размер на 52 201,32 лв. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде допусната поправка на очевидната фактическа грешка. Претендира разноски за производството по списък, включващ юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и внесената държавна такса за касационно обжалване. Ответникът - М.С. Прожект ЕООД, чрез адв. С. Илиева, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор от 28.04.2025 г. и в хода на делото и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на деловодни разноски в размер на 360 лв., съгласно представени списък на разноските и доказателства за плащането. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е основателна. Административен съд София град е постановил обжалваното Решение 9466/19.03.2025 г. по реда на чл. 175, ал. 1 АПК, след като с Решение 5461/17.02.2025 г. е отменил РА Р-22002221006355-091-001/20.03.2023 г., в потвърдената част с Решение 929/06.07.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с която за 2016 г. не е пренесена данъчна загуба в размер на 41 810,86 лв., определил е финансов резултат за 2016 г. в размер на 610 224,47 лв. и е отменил процесния РА по отношение на определения корпоративен данък за сумата над 52 201,32 лв. - главница и за сумата над 31 775,81 лв. лихви, като е отхвърлил жалбата на М.С. Прожект ЕООД в останалата ѝ част. В рамките на първоинстанционното производство (о.с.з. на 03.02.2025 г.), съдът е дал изрични указания на ответника да уточни дали е налице непренесена загуба за 2015 г., която е следвало да бъде съобразена в Решение 929/06.07.2023 г. на ДД ОДОП София. В отговор с молба от 07.02.2025 г. процесуалният представител на ответника е заявил, че загубата в размер на 41 810,86 лв. не е взета предвид и данъчният финансов резултат за 2016 г. следва да бъде печалба в размер на 610 224,47 лв., съответно корпоративен данък в размер на 61 922,45 лв. и данък за довнасяне в размер на 52 201,32 лв., ведно със законната лихва. Фактите в тази насока не са спорни между страните по делото. Съгласно чл. 175, ал. 1 АПК, по свой почин или по искане на страна, съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Очевидна фактическа грешка е несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения вид на съдебния акт. От мотивите на решение Решение 5461/17.02.2025 г. е видно, че определеният корпоративен данък за 2016 г. следва да е в размер на 61 224,47 лв. Така формираната воля обаче не съответства на съдържанието от отменителния диспозитив на решението, където посоченият размер на установеното задължение по ЗКПО за периода липсва и вместо това е отбелязан размер на данък за довнасяне от 52 201,32 лв. Не е спорно, че декларираният корпоративен данък от М.С. Прожект ЕООД по ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2016 г. е внесен и последното обстоятелство е отразено в разпоредителната част на РА (стр. 3), раздел I, по ред от таблицата 2., к. 6 и к. 8. При тези данни е изключена възможността внесеният корпоративен данък в размер на 8 821,13 лв. да бъде претендиран от НАП повторно от ревизираното лице, каквито опасения са изразени в отговора на ответника по касация. Става въпрос за формален пропуск, който би могъл да има отражение при осчетоводяването на сумите в данъчно-осигурителната сметка на ревизираното дружество, но не и да доведе до изискуемост на вече заплатения КД. От друга страна, не могат да бъдат възприети мотивите в решението по реда на чл. 175, ал. 1 АПК, че съдът не може и не следва да определя общо задължение, а само остатъчно, като отчете изпълненото. Разгледаната терминологична неточност в диспозитива на решението, така както е обективиран понастоящем, се изразява в липсата на разграничение между определения с обжалвания РА корпоративен данък за 2016 г. и размера на задължението за довнасяне, което безспорно е резултатна величина не само на установеното по акта, но и на декларирания и внесен данък по ГДД по чл. 92 ЗКПО в размер на 8 821,13 лв. от ревизираното лице. Констатираното по-горе несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване подлежи на поправка по реда на чл. 175, ал. 1 АПК. При този изход на спора и своевременното искане в тази насока, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК М.С. Прожект ЕООД следва да бъде осъдено да плати в полза на НАП деловодни разноски в общ размер на 430 лв., от които юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв. и внесената държавна такса в размер на 70 лв. за касационната инстанция. Преценката по отношение на юрисконсултското възнаграждение е обоснована от вида на правния спор и фактическата сложност на казуса, доколкото претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство по реда на чл. 175, ал. 1 АПК се явява неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 175 АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,