Решение № 5174 от 28.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8770/2015 г.

Решение № 5174 от 28.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8770/2015 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Камт" АД срещу решение № 854 от 14.05.2015 г. по адм. д. № 657/2015 г. на Административен съд Б., с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба против акт за установяване на задължение по декларация № 309/18.06.2013 г., издаден от инспектор при О. К., звено "Местни приходи", потвърден с Решение МДТ-6/10.07.2013 г., издадено от Ръководител звено за МДТ при О. К., с който по отношение на дружеството са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, за имоти собственост на жалбоподателя, за периода 2011-2012 г., общо в размер на 29 277,55 лв. и задължение за лихва, в размер на 3 789,97 лв. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Сочи, че в района на предприятието на жалбоподателя не е извършвана услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" и не е поставян контейнер. Самото предприятие не се нуждае от такъв, тъй като то не генерира битови отпадъци, а промишлените такива са скрап и отработени масла които се извозват от специализирани автомобили и на определени места- които не са депото за битови отпадъци. Общината не е представила заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ във връзка с извършване на услугата в района на предприятието, не е доказала по делото, че заповедите са обявени публично до 30.10. на предходната година. Представените заповеди по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ не касаят дружеството. Видно от тях те се отнася за различни заводи, а не за притежаваните от дружеството имоти и в тях е описано, че сметоизвозването в района се извършва чрез един контейнер веднъж седмично. Неправилно съдът счел, че имотите на предприятието "КАМТ" АД фигурират в графиците като ДМЗ. Имотите са декларирани в О. К., като собственост на "КАМТ" АД, извършвани са регулационни мероприятия на имотите, приети са ПУП, наименованието на предприятието - "КАМТ" АД не фигурира в графиците за сметосъбиране и сметоизвозване и реално такава услуга не се предоставя на предприятието. Видно от скицата на имота на "Камт" АД от 1998 г. имотът е бил над 100 дка, като чрез ПУП е бил разделен на над 10 имота, които в момента са собственост на други физически и юридически лица и заповедите по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ не касаят дружеството. Представя към жалбата скици от които е видно, че терените на предприятието нямат достъп до общински път или улица, а се обслужват от собственият на дружеството път с о. т. 160 - 166, който е затворен с портал- неотворен - за обществено ползуване съгласно чл. 8, ал. 4 от Закона за пътищата. Дружеството няма осигурени съдове и сметоизвозващи машини нямат достъп до имотите. Претендира разноски, представя списък на разноските. Ответната страна не е взела становище по касационната жалба. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че имотите на "Камт"АД, за които е издаден акта се намират в "Производствена зона - Север" на град К.. От представените заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ на кмета на община Карнобат и графиците за извозване на ТБО е видно, че услугите сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, поддържането на депа за битови отпадъци и ликвидиране на нерегламентирани сметища през 2011 г. и 2012 г. са се предоставяли през 2011 г. и 2012 г. за този район. Както е посочено в съпроводителното писмо, в графиците "Камт" АД фигурира като ДМЗ в графика за промишлена зона, от което следва, че е доказано, че имотите на жалбоподателя, попадат в район, в който се предоставят трите услуги, компонентни на таксата за битови отпадъци. Представен е договор между община Карнобат и "З. Б." ЕАД за сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на битови и други отпадъци, които нямат опасни свойства, поддържане и експлоатация на съществуващото общинско депо за отпадъци и почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии на населените места в община Карнобат, предназначени за обществено ползване. При повторното разглеждане на делото, като доказателства за реалното изпълнение на договора и съответно за предоставяне на услугите са представени справки за отчитане обема на извършените услуги, изготвени от изпълнителя по договора, двустранно подписани протоколи за приемо-предаване на извършените услуги, фактури за извършените услуги и преводни нареждания за заплащането им от страна на възложителя - община Карнобат за всеки месец от 2011 г. и 2012 г., за зимните месеци, в които е извършвано снегопочистване и зимна поддръжка са представени и справки за извършването на тези дейности. В справките и приемо-предавателните протоколи се установява, че са извършвани услуги като експлоатация депо ТБО, почистване локални замърсявания, събиране твърди битови отпадъци, машинно миене на улици и др. През зимните месеци е извършвано опесъчаване, товарене и разтоварване на инертни материали, снегопочистване и др. Направен е извод, че от описаните в тези документи услуги се доказва, че услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в община Карнобат, в това число и северната производствена зона, където се намират имотите на жалбоподателя, са реално предоставени през 2011 г. и 2012 г. Прието е, че посочената с писмените бележки практика на Бургаския административен съд, касае други периоди или други дружества, поради което те са постановени при различна фактическа обстановка и са неотносими към настоящия случай. Решението е правилно. По делото са представени заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, действащи съответно за 2011 г. и 2012 г., с графици към тях. Към заповедта по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ № РД-670/25.10.2010 г. е приложен график за извозване на ТБО, вкл. за район Промишлена зона, с автомобил с посочен номер СА 54-13 МР, един път седмично, в който график под т. 3 е записан ДМЗ - 1 контейнер. С оглед данните, че ДМЗ е бившето име на завода, правилно е прието от съда, че предприятието е включено в графиците за сметосъбиране и сметоизвозване за 2011 г. В заповед № РД-648а/4.10.2011 г. по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ също е определен график за сметосъбиране, като в Район 3, също на трето място е посочен "Камт" АД, следователно се установява, че и за 2012 г. предприятието е включено в графика за сметосъбиране и сметоизвозване. Доводът, че в имотите на дружеството контейнер не е предоставен, е направен едва в писмената защита представена в съдебно заседание при второто разглеждане на делото, поради което не е разгледан от съда и не са събирани доказателства в тази насока. Този довод се заявява и в касационната жалба, но в касационното производство не е допустимо да се извършват фактически установявания. В първоинстанционното производство не е установено, че записания в графика за 2011 г. 1 брой контейнер на ДМЗ, бивше наименование на КАМТ, не е предоставен поради което, няма основание да се приеме, че услугата сметосъбиране и сметоизвозване не е реално извършвана. Освен това дори да не е бил предоставен предвидения контейнер за имота на жалбоподателя, то той е ползвал за битовите си отпадъци близките контейнери, от което също следва, че услугата е предоставяна. Неоснователно се твърди от жалбоподателя, че предприятието не генерира битови отпадъци, не е възможно заводът да не генерира битови отпадъци и не е допустимо, те да се извозват с промишлените отпадъци, което води до извода, че услугата е извършена реално. По отношение на твърдението за частен път. Видно от приложените от касатора скици на собствения му недвижим имот за път по о. т. 160-166 не е отреден самостоятелен урегулиран поземлен имот, който да е собственост на частно лице, поради което доводът за наличие на частен път е неоснователен. Пътят е общинска собственост с оглед на § 7, т. 4 ЗМСМА. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение