Решение № 11284 от 29.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5981/2011 г.

Решение № 11284 от 29.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5981/2011 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството по чл. 208 и сл., във вр. с чл. 292 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мариела Димитрова Павлова, подадена чрез адв. Маркова против решение № 197 от 10.02.2011 г. на Административен съд - Пловдив по адм. дело № 1099/2010 г., с което е отхвърлен искът й по оспорване на задължения за данъци, установени по подадени от жалбоподателката справки-декларации по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, с отмяната на акта за регистрация по ДДС отпадат с обратна сила всички негови последици от деня на постановяването му, включително задължението на ищцата за внасяне на ДДС по подадените от нея две справки-декларации, тъй като последната вече не е данъчнозадължено лице по ЗДДС. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск. Ответниците - ТД на НАП - Пловдив и Публичен изпълнител при ТД на НАП, не се представляват в съдебно заседание и не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 292 от АПК е отхвърлил като неоснователен предявеният от Мариела Димитрова Павлова отрицателният установителен иск, с който ищцата е оспорила публични задължения по ЗДДС установени в подадени от нея справки-декларации по реда на ЗДДС в размер на 2 699,18 лв. за м. април 2008 г. и в размер на 2 493,40 лв. за м. май 2008 г. Съдът е приел, че ищцата основава твърденията си и ангажира доказателства, които не представляват нови факти по смисъла на чл. 292 АПК. Представените с исковата молба решения, с които се отменя акт за регистрация по ЗДДС на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, са новосъздадени писмени документи, които не удостоверяват наличие на факти, настъпили след м. май 2008 г., които изключват или погасяват задължението на Павлова за внасяне на дължимото от нея ДДС. Във връзка с твърденията на ищцата, че с отмяната на акта й за регистрация по ЗДДС се отменя с обратна сила и задължението й за внасяне на ДДС, установено в подадените от нея на основание на чл. 125, ал. 1 ЗДДС справки-декларации през м. май и юни 2008 г., съдът е посочил, че отмяната на акта за регистрация има действие занапред и като такъв не може да породи задължения на НАП да освободи жалбоподателката по задължението й да плати данъка, който дължи по подадените от нея справки-декларации за процесния период. Решението е правилно. При постановяването му съдът надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Административният съд е събрал и подробно коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, проследил е хронологически правнорелевантните факти, посочил е последователно постановените административни и съдебни актове, отнасящи се до спорния въпрос, и след задълбочено обсъждане, е извел правилни и законосъобразни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. По дело е било безспорно установено, че с разпореждане за акт за регистрация № 2404208006266/14.03.2008 г. на органа по приходите на основание чл. 102, ал. 1 от ЗДДС е разпоредил ищцата, касатор в настоящото производство, Мариела Димитрова Павлова да се регистрира по ЗДДС, тъй като е приел, че са настъпили условията за задължителна регистрация на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Административният акт е бил връчен на Павлова на 20.03.2008 г. и от същата дата е станала регистрирано по ЗДДС лице. Във връзка със задължението си по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС жалбоподателката е подала справка-декларация по ДДС вх. № 2400-0999400/13.06.2008 г. за данъчен период м. май 2008 г., в която е декларирала, че следва да внесе данък в размер на 2 493.40 лв. Жалбоподателката не е внесла декларирания данък в сроковете, определени в чл. 89, ал. 1 от ЗДДС, поради което и на основание чл. 182, ал. 1 от ДОПК публичният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение да изплати задължението си, представляващо ДДС по подадената справка-декларация. Задълженията не са били изплатени в указания 7-дневен срок, поради което е образувано и изпълнително производство. Междувременно пред Пловдивски административен съд е оспорен акта за регистрация по ЗДДС, като с решение № 846/25.06.2008 г. по адм. д. № 1062/2008 г. същият е отменен като незаконосъобразен. Решението на АС - Пловдив е потвърдено от Върховния административен съд с решение № 1106/27.01.2009 г. по адм. д. № 11331/2008 г. При тази фактическа обстановка и с оглед предпоставките за допустимост и основателност на иска по чл. 292 АПК, обосновано съдът е приел, че представените от ищцата съдебни решения на АС - Пловдив и ВАС не са факти по смисъла на посочената разпоредба, които да са настъпили след издаването на изпълнителното основание - в случая справките-декларации, установяващи задължение за внасяне на ДДС, поради което нямат за последица изменение, отмяна или погасяване на изпълняемото материално задължение. Искът по чл. 292 АПК може да бъде основан единствено на нови обстоятелства, които са изменили или погасили подлежащото на изпълнение задължение. Съдебните решения не са нови обстоятелства, както обосновано е приел АС - Пловдив, а са новосъздадени писмени документи, които не удостоверяват настъпването на нови факти след издаването на процесните справки-декларации, представляваща изпълнително основание за образуване на принудително изпълнение съгласно чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК, още повече, че нито изменят, нито погасяват задължението. Съдът намира за неоснователни основните доводи на касаторката, че отмяната на акта за регистрация по ЗДДС с влязъл в сила съдебен акт заличава с обратна сила последиците от регистрацията, в т. ч. извършените действия по начисляване на ДДС за периода от регистрацията до нейната отмяна, поради което декларирания в СД за данъчен период м. април и м. май 2008 г ДДС не се дължи. Извършените от Павлова действия, в качеството й на регистрирано по ЗДДС лице през периода от датата на регистрацията по ЗДДС (в случая 20.03.3008 г.) до прекратяването й с влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 1062/2008 г. по описа на Административен съд - Пловдив, потвърдено от Върховния административен съд по адм. дело № 11331/2008 г. не могат да бъдат анулирани, тъй като за този период от време лицето се е считало за законно регистрирано по ДДС с произтичащите от това последици по задълженията за начисляване на ДДС и правото на приспадане на данъчен кредит. Дори да се приеме твърдяното ретроактивно действие на съдебния акт, същото би имало отношение към дължимостта по изпълнение на задължението за начисляване на ДДС, но не и към заплащането на вече начисления и събрания върху облагаемите доставки данък. След като фактическия състав по начисляване на ДДС е завършен, за данъчния субект съществува задължение да внесе събрания данък в полза на републиканския бюджет. В този смисъл е императивната разпоредба на чл. 89 от ЗДДС, която гласи, че когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период. При несъмнено установени по делото факти относно начисляване и събиране на ДДС за процесния данъчен период за жалбоподателката е съществувало задължение за неговото заплащане. Тезата, защитавана както в производството пред АС - Пловдив, така и пред настоящата касационна инстанция относно заличаването с обратна сила на всички последващи акта за регистрация действия, в т. ч. и начисляването и събиране на данък, поради което събрания данък не подлежи на внасяне в бюджета, противоречи както на смисъла и духа на данъчния закон, така и на основния принцип, че никой не може да ползва облаги, които не му се следват. Нещо повече, твърдението за последиците от заличаването с обратна сила на регистрацията по ЗДДС сочи на противоправно поведение от страна на жалбоподателката, която е начислявала и събирала ДДС, без да е имала законово основание за това. Гореизложеното обуславя извода, че не са налице отменителните основания сочени в касационната жалба. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,