Решение № 16571 от 27.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13461/2012 г.

Решение № 16571 от 27.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13461/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Миграция", чрез пълномощника си, против решение № 4945 от 3.09.2012 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 9058/2011 г., с което е отменен негов изричен отказ рег. № ХВ-5969 от 26.09.2011 г. за отмяна на приложена спрямо Ашхен Манасян, арменски гражданин, на основание чл. 43, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ принудителна административна мярка "забрана за напускане на Република България". Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначалната жалба като неоснователна. Ответникът - Ашхен Манасян, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила, но в противоречие на материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Подробно е обсъдил доказателствата по делото. За да отмени изричният отказ, съдът е заключил, че той противоречи на материалния закон. Мотивирал е изводите си с прякото приложение на Директива 2004/38/ЕО и е постановил, че оспореният акт противоречи на основните принципи на Конституцията на Република България, нормите на общностното право и приложената мярка е несъразмерна. Решението е неправилно. Не се спори, че Ашхен Манасян е гражданин на Армения. Същата притежава разрешение за постоянно пребиваване в страната, има сключен брак с лице - български гражданин. С влязла в сила заповед № 1428 от 28.04.2010 г. на ВНД директор на ОД на МВР - Благоевград на Манасян е приложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на Република България" на основание чл. 43, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ. Със заявление с вх. № Ж-1382 от 9.09.2011 г. Манасян е отправила до директора на Дирекция "Миграция" искане за отмяна на административния акт за прилагане на ПАМ, по изложени съображения. С оспореното пред първоинстанционния съд писмо рег. № ХВ-5969 от 26.09.2011 г. сезираният орган е обективирал свой отказ да отмени заповедта с мотиви по съществото на искането - той действа при условията на обвързана компетентност и не е надлежно сезиран от органа, който е инициирал прилагането на ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ принудителните административни мерки се налагат със заповеди на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", директорите на главните дирекции "Борба с организираната престъпност", "Гранична полиция" и "Национална полиция", директорите на Столичната и областните дирекции, директора на дирекция "Миграция", директорите на регионалните дирекции "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица. При осъществяване дейността си по чл. 141б от ППЗМВР директорът на Дирекция "Миграция", съгласно чл. 37г, т. 9 от ЗМВР, издава наказателни постановления и прилага принудителни административни мерки по ред, определен със закон. Правомощие да прилагат принудителни мерки имат и директорите на областните дирекции на МВР, съгласно чл. 30, ал. 1, т. 9 от ЗМВР. В конкретния казус Манасян е сезирала директорът на Дирекция "Миграция" с искане за отмяна на приложена принудителна административна мярка, която е наложена от друг орган - ВНД директор на ОДМВР - Благоевград. Въпреки твърденията на касатора, че той не е компетентният да се произнесе по искането административен орган, именно директорът на Дирекция "Миграция" е постановил оспорения от Манасян отказ, обективиран в писмо № ХВ-5969 от 26.09.2011 г. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че това волеизявление представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Този изричен отказ, обаче, е издаден от некомпетентен орган, поради което е нищожен, по аргумент от чл. 46, ал. 1 от ЗЧРБ, във вр. с чл. 146, т. 1 от АПК. Отправеното от Ашхен Манасян искане по същество е искане за преразглеждане на стабилен административен акт, издаден от директора на ОДМВР - Благоевград. Именно той е и компетентният да се произнесе орган, доколкото няма данни за заместване или делегиране на тази му компетентност за конкретния случай. Поради това и сезираният орган - директорът на Дирекция "Миграция", вместо да се произнася по същество с постановения отказ, е следвало да препрати искането до компетентния за това орган, в изпълнение на задължението си по чл. 31, ал. 2 от АПК. Като е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, а по същество е незаконосъобразен и е изпратил преписката именно на директора на Дирекция "Миграция" за произнасяне, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Вместо него писмо рег № ХВ-5969 от 26.09.2011 г. на директора на Дирекция "Миграция" следва да се обяви за нищожен административен акт, а преписката по заявлението на Ашхен Манасян вх. № Ж-1382 от 9.09.2011 г. да се изпрати на компетентния орган за произнасяне. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд,