Решение № 2986 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5291/2011 г.
ВАСV отделение29.02.2012 г.докладчик Илияна Дойчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 112 от 10.03.2011 г., постановено по адм. дело № 959/2010 г. по описа на Административен съд гр. Плевен. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2986 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5291/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Затвора гр. Плевен против решение № 112 от 10.03.2011 г., постановено по адм. дело № 959/2010 г. по описа на Административен съд гр. Плевен. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - Надко Димитров Първанов не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Плевен е отменил заповед № 179/28.10.2010 г. на началника на Затвора гр. Плевен, с която на Надко Димитров Първанов е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е направил извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно нарушено е императивното правило на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, съгласно което дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед е нарушен чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По несъмнен начин по делото е установено, че със заповед № 160/16.09.2010 г. дисциплинарно наказващият орган е разпоредил извършване на служебна проверка по повод постъпили данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина от държавния служител Георги Димитров Янков, определил е комисия за извършване на проверката и е разпоредил да се изготви обобщена справка. Със заповедта е запознат Георги Янков. С протокол № Р-6687/21.09.2010 г. назначената комисия е изслушала обясненията на служители на затвора в т. ч. и на Първанов, като изрично в протокола е отбелязано, че изслушването се извършва по повод назначена дисциплинарна проверка със заповед № 160/16.09.2010 г., относима към извършеното дисциплинарно нарушение от Янков. На служителите в т. ч. и на Надко Първанов са задавани конкретни въпроси, на които същите са отговаряли т. е. комисията е изяснявала фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението от Георги Янков, а Първанов не е бил поканен и не е изслушан за извършени от него нарушения на служебната дисциплина. Освен това нормата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, поставя изискване за изслушване от дисциплинарно наказващия орган, но не и от други лица. Правилно съдът е приел, че приложените в административната преписка докладна записка на Надко Първанов от 13.09.2010 г. и рапорти от 14.09.2010 г. и 17.09.2010 г. не могат да се приемат като писмени обяснения по смисъла на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. По делото не са представени доказателства от държавния служител да са искани писмени обяснения. Обобщената справка по повод разпоредената проверка за установяване на нарушения от страна на Янков е изготвена на 12.10.2010 г. Със същата са установени извършени нарушения от служители на затвора, като са направени предложения освен за налагане на дисциплинарно наказание на Георги Янков, а също и на Надко Първанов и други лица. С обобщената справка е запознат и Първанов, но липсват доказателства същият да е поканен да бъде изслушан или да представи писмени обяснения, по повод констатираните в справката и извършени от него нарушения на служебната дисциплина. Депозираните докладна записка от 13.09.2010 г. и рапорт от 14.09.2010 г. от Първанов предхождат заповедта за извършване на служебна проверка, а рапорта от 17.09.2010 г. няма характер на писмено обяснения за извършени от служителя нарушения на служебната дисциплина. Освен това дисциплинарните нарушения на държавния служител са изяснени и конкретизирани в изготвената обобщена справка на 12.10.2010 г. и следователно преди тази дата същият обективно не е могъл да знае за какви нарушения на служебната дисциплина, извършени от него, следва да даде обяснения или да бъде изслушан. Правилно касаторът в писмената си защита отбелязва, че в хода на дисциплинарното производство срещу Георги Янков са събрани данни за извършени нарушения и от други служители, като след събиране на доказателствата комисията е установила, че са налице и нарушения на служебната дисциплина от страна на полицай Първанов. Именно поради тези обстоятелства не е било възможно преди установяване на нарушенията, допуснати от Първанов същият да е бил изслушан или да е дал писмени обяснения. Изискването на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР е императивно и неспазването му води до незаконосъобразност на постановения административен акт. Ето защо като е отменил оспорената заповед първоинстанционният съд е постановил решение, което е обосновано и съответно на материалния закон. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,