Решение № 13534 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5628/2018 г.
ВАСI отделение06.11.2018 г.докладчик Милена Златкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 394/6.03.2017 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. д. № 3130/2017 г., в оспорената му част. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13534 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5628/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Бургас при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Е. Тодорова, против решение № 394/6.03.2017 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. д. № 3130/2017 г., с което е изменен Ревизионен акт /РА/ № Р-02002017000906-091-001/7.08.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с решение № 251/30.10.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Бургас при ЦУ на НАП, като установените с него задължения за корпоративен данък за 2015 г. на "Пенелопа Агро" ЕООД в размер на 13 519. 08 лв. и лихва – 3 078. 14 лв. са намалени на 912. 61 лв. с дължимата лихва в размер на 125. 27 лв. към датата на акта – 7.08.2017 г. В касационната жалба се твърди, че решението в оспорената му част е неправилно, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на същото в т. ч. и в частта му за разноските в размер на 1 653 лв., присъдени в полза на жалбоподателя, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Пенелопа Агро" ЕООД, ЕИК 202045722 със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, кв. "Индустриален", ул. "Керамика" № 2 - оспорва същата по съображения, изложени от пълномощника му адв. П. Шидеров в депозирания по делото писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е бил РА № № Р-02002017000906-091-001/7.08.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № 251/30.10.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП. Със същия на "Пенелопа Агро" ЕООД са определени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г. в размер на 13 519, 08 лв. главница ведно с начислени лихви в размер на 3 078, 14 лв., в резултат на непризнато право на преотстъпване на данък, поради неизпълнени условия на чл. 167, ал. 1, т. 3 и чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, че РА е издаден от компетентни органи по приходите в съответствие с чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона форма по чл. 120 ДОПК. Ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия, издадена от оправомощен за това орган по приходите от директора на ТД на НАП – Бургас с приложената по делото заповед № РД-5/3.01.2017 г. Не са допуснати при извършването на ревизията съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Във връзка с облагането по ЗКПО съдът е изложил мотиви за това, че спор между страните по фактите няма. Дружеството е регистриран земеделски производител и през ревизирания период е осъществявало производство и реализация на селскостопанска продукция – пшеница, слънчоглед и др. На основание чл. 189б ЗКПО е ползвало преотстъпване на корпоративен данък в размер на 13 519, 08 лв. по ГДД по чл. 92 ЗКПО. Правото на преотстъпване на корпоративен данък не е признато от ревизиращите органи на основание чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО, тъй като към 31.12.2015 г. дружеството има неплатени задължения, представляващи лихви в размер на 19, 85 лв. за невнесен в срок ДДС, деклариран с подадена от лицето СД № 20001257965/11.12.2015 г. Лихвата е начислена за периода от 15.12.2015 г. до 21.12.2015 г. По делото е назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза (ССчЕ), неоспорена от страните. Вещото лице констатира, че за периода 1.11.2015 г. - 31.11.2015 г. са декларирани публични вземания по ЗДДС в общ размер на 10 191, 62 лв., които са били заплатени с извършен превод на 21.12.2015 г., т. е. със закъснение от 1 седмица, което е довело до начисляване на лихва в размер на 19, 85 лв. към момента на погасяване на главницата по данъка. При установено внасяне от ревизираното дружество на 21.12.2015 г. на дължимия ДДС и неотправяне от приходните органи на покана за доброволно изпълнение, не е достатъчно според съда да се приеме, че е налице подлежащо на принудително изпълнение задължение. Освен това според него задължението по чл. 167 ЗКПО е обвързано със смисъла на понятието "предприятие в затруднено положение" съгласно чл. 2, пар. 14 от Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25.06.2014 г., във вр. с чл. 10 и чл. 11 от Насоките на общността за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение, а в случая липсват доказателства ревизираното лице да е такова предприятие. Относно приложението на чл. 189б ЗКПО първоинстанционният съд е извършил анализ и преценка на всички условия, визирани в разпоредбата. Във връзка с изпълнението на условието по чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО съдът е обосновал извод за съответствие на инвестицията с разяснението на понятието "нова техника", дадено със становище на изпълнителния директор на НАП № 91-00-242/24.11.2011 г. относно преотстъпването на корпоративен данък по реда на чл. 189б ЗКПО и на данъка върху годишната данъчна основа по реда на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. На следващо място приема, че разпоредбата на чл. 14, пар. 6 Регламент (ЕС) № 702/2014 е императивна и покупката на лизинг е форма на придобиване на земеделска техника. Счита, че стойността, формираща цената на предмета на лизинговия договор, извън посочените разходи в чл. 14, пар. 7 от Регламент (ЕС) № 702/2014 като марж на лизингодателя, разходи за рефинансиране на лихви, административни разходи и разходи за застраховка, са допустима помощ. С оглед описаното АС –Бургас обосновава извод, че неправилно органът по приходите е отказал правото на "Пенелопа Агро" ЕООД за преотстъпване на корпоративен данък за 2015 г. в размер на 12 606, 47 лева, определен по реда на чл. 189б ЗКПО върху данъчната печалба само от дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция. При така постановения с първоинстанционното решение диспозитив "изменя" за касатора е налице правен интерес да го обжалва в частта му, в която на практика е отменен РА относно установените с него допълнително задължения на ревизираното дружество за корпоративен данък за 2015 г. в размер на 12 606, 47 лева и съответната лихва в размер на 2 952. 87 лв. Така постановеното решение е правилно по следните съображения: С разпоредбата на чл. 189б от ЗКПО е предоставено данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители, което се изразява в преотстъпване на корпоративен данък в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. С чл. 189б се въвежда трети тип схема за подпомагане под формата на държавна помощ, различна от държавна помощ за регионално развитие и минимална държавна помощ. Тази схема за подпомагане се подчинява на насоките на Общността за държавна помощ в селскостопанския сектор за 2007 – 2013 г. и в частност – Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти, и за изменение на Регламент (ЕО) № 70/2001 и попада в обхвата на един от видовете помощ по чл. 4 от глава втора от посочения Регламент (ЕО) № 1857/2006 – "инвестиции в земеделски стопанства". В чл. 23 от Регламента е записано, че същият се прилага до 31 декември 2013 г. в унисон с насоките на Общността за 2007 – 2013 г. за този стопански сектор. Същият е и постановеният срок относно действието на чл. 189б от ЗКПО. Според § 41 ДР ЗИД ЗКПО, обн. ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г. данъчното облекчение по чл. 189б се прилага след постановяване на положително решение от Европейската комисия /ЕК/ за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи. С решение С
863 от 11.02.2011 г. на ЕК държавната помощ по чл. 48, ал. 6-7 ЗДДФЛ и чл. 189б, ал. 1-4 ЗКПО е призната за съвместима с чл. 107, пар. 3, б. "в" ДФЕС. Във връзка с решение на ЕС С
3186 от 5.06.2013 г., с което помощта е призната за съвместима с пар. 43 от ДР ЗИД ЗКПО е прието, че данъчното облекчение по реда на чл. 189б може да се ползва до 31 декември 2013 г. включително за корпоративния данък за 2013 г. След тази дата данъчното облекчение по чл. 189б ЗКПО се ползва до 2020 г. само след получаване на разписка с окончателен идентификационен номер на помощта от ЕК съгласно Регламент (ЕС) № 702/2014 г. на Комисията от 25 юли 2014 г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функциониране на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията. Разписката с окончателния идентификационен номер на помощта по този регламент е получена от българската държава на 20.03.2015 г. І. Относно изпълнението на предпоставката на чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО, а именно преотстъпеният данък да се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност и придобити, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването:
Не е спорно, че дружеството е инвестирало преотстъпеният корпоративен данък за 2015 г. в земеделска техника - телескопичен товарач MERLO, закупен от "Тайтън Машинъри България" АД и съгласно договор за финансов лизинг № L -15-2510/7.10.2015 г., сключен между ревизираното лице и "Дойче Лизинг България" ЕАД. Според ревизиращите "Пенелопа Агро" ЕООД ще придобие въпросния актив през 2020 г. - годината, в която изтича срока на лизинговия договор, а не до края на годината, следваща годината, за която е преотстъпването. Дълготрайният материален актив /ДМА/ е на обща стойност от 61500 евро без ДДС. Първоначалната вноска по договора за лизинг е в размер от 6150, 00 евро без ДДС е и приспадната пряко от цената на оборудването, преди оскъпяването му с марж на печалба на лизингодателя. Като главница по задължението за финансов лизинг е останала стойността от 55 350 евро без ДДС. Активът е предаден на дружеството на 13.10.2015 г. Видно от заключението на вещото лице ДМА е заприходен в счетоводството на ревизираното лице по сметка 204 "Машини и съоръжения" и е включен в амортизационния план. През периода м. октомври – м. декември 2015 г. са начислени амортизации в размер на 4 292. 85 лв. От представените договори за финансов лизинг и по-рано сключения такъв за покупко-продажба на селскостопанска техника с отложено плащане и запазване на собствеността, както и според свидетелството за регистрация на специализираната техника, същата е произведена през 2015 г., т. е. придобита е нова техника.
При така установените факти правилно е приел административният съд, че е изпълнено изискването на чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО, тъй като активът е придобит в регламентирания от закона срок по силата на сключения договор за финансов лизинг като в това отношение намира пряко приложение чл. 14, ал. 6. "б" от Регламент (ЕС) № 702/2014 г., според който помощта обхваща като допустим разход този за закупуването или покупката на лизинг на машини и оборудване до пазарната стойност на актива. Тълкуването на "придобити" по смисъла на чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО като включващо и придобитите активи по силата на договор за финансов лизинг съответства на данъчното третиране на същите активи като такива на наемателя /лизингополучателя/ съгласно т. 4 от СС 17 "Лизинг".
ІІ. Правилно е приел също така съдът, че в случая е налице и отрицателната предпоставка по чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО, а именно данъчно задълженото лице да няма задължения за лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2/1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, и 2. задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения/. Изискването на чл. 167 ЗКПО е общо изискване за преотстъпване на корпоративен данък, регламентирано в националното законодателство, което следва да бъде взето предвид при преотстъпването на такъв по реда на чл. 189б ЗКПО и в този смисъл е постановеното от СЕС решение от 30.05.2018 г. по дело С-481/17.
В конкретния случай безспорно е установено, че към релевантната дата - 31.12.2015 г. ревизираното дружество няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения за ДДС, поради което не може да се приеме, че задължението за лихви в размер на 19, 85 лв. е такова, свързано с задължения по чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО. Нормата въвежда ограничение в правото на данъчно облекчение, поради което следва да се тълкува стриктно /виж в този смисъл решение № 7314/16.06.2016 г. по адм. д. № 8391/2015 г. на Върховния административен съд, първо отделение/.
По така изложените съображения решението на Бургаския административен съд като правилно и законосъобразно в оспорената му част следва да бъде оставено в сила.