Решение № 7330 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 237/2018 г.

Решение № 7330 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 237/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Сдружение за аграрни и екологични проекти-ГЕО" със седалище и адрес на управление в гр. П., срещу решение № 2084 от 27.11.2017 г., постановено по адм. д. № 2394/2017 г. по описа на Административен съд - П., ХV състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и прогласяване на нищожността на оспорения административен акт. Ответникът - Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. П., в отговор от 21.12.2017 г., моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Персенк инвест" със седалище и адрес на управление в гр. П., в отговор от 29.12.2017 г. и в открито съдебно заседание, развива съображения за неоснователост на касационната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - П. е отхвърлил искането на "Сдружение за аграрни и екологични проекти-ГЕО" със седалище и адрес на управление в гр. П. за обявяване на нищожността на Решение № 1-II от 13.07.2011 г. по оценка на въздействието върху околната среда, издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. П.. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК се констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, тъй като същото е постановено от компетентен състав, действал в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с допустима жалба. Изводите на първоинстанционния съд относно фактическата обстановка по спора кореспондират със събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност. Налице е верен прочит на същите с оглед относимите правни норми, които са приложени правилно. Мотивите на Административен съд - П., изложени към оспореното решение, изцяло се споделят от настоящия касационен състав и не следва да се възпроизвеждат отново, поради което и на основание чл. 218, ал. 1 АПК, тричленният състав на Върховния административен съд разглежда само посочените в касационната жалба оплаквания. Касаторът не съобразява, че с оглед твърдяната от него нищожност на Решение № 1-II от 13.07.2011 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. П., оспорено от него едва на 24.08.2017 г., съдебният контрол е ограничен именно до наличието на пороци на административния акт, обуславящи неговата нищожност. В оспореното съдебно решение се съдържа разграничение между двете форми на недействителност на административните актове - унищожаемост и нищожност, като решаващият състав на Административен съд - П. правилно е статуирал в пределите на последния порок. Изложени са мотиви, че разгледания административен акт е издаден от компетентен по материя, по място и по степен орган, какъвто се явява Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. П., съгласно чл. 94, ал. 1, т. 2, т. 36 от Приложение № 1 към чл. 92, т. 1 ЗООС и чл. чл. 93, ал. 3 ЗООС, в редакциите им към 13.07.2011 г., когато е издадено процесното решение по ОВОС. П. е също така, че последното е издадено при спазване на изискването за форма и задължителния реквизит по чл. 99, ал. 3 ЗООС. За да стигне до изводът, че са спазени разпоредбите на чл. 95, чл. 96 и чл. 97 ЗООС, съдът е изложил мотиви относно представените становища на специализираните ведомства и засегнатата общественост, на които е представен доклада за ОВОС. В съдържащите се по делото обяви за общественото обсъждане на този доклад изрично е посочено, къде заинтересованата общественост може да се запознае с него, в каквато връзка твърдението на касатора, че нямало информация в тази насока е неоснователно. Твърдяното от Сдружението отрицателно становище на населението не кореспондира с протокола от 16.06.2011 г. (лист 181 и 182 от първоинстанционното дело), заявление на кмета на О. К. изх. № 09-00-376 от 18.05.2011 г., удостоверение изх. № 1593 от 11.05.2010 г., както и писмо изх. № 6155 от 25.10.2010 г. Цитираното от касатора писмо е преди запознаване на заинтересовата общественост с доклада за ОВОС. Правилно съдът е преценил, че последният съдържа задължителните елементи по чл. 96 ЗООС и съгласно чл. 14, ал. 3, т. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС, оценката за качеството на доклада е положителна. Прието е било също така, че докладът за степента на въздействие върху защитените зони, приложение към доклада за ОВОС отговаря на изискванията на чл. 23, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, тъй като съдържа необходимата информация относно засегнатите защитени зони и на всички изисквания, визирани в ал. 2. Тезата на касатора относно некомпетентността на изготвилите доклада за ОВОС специалисти, както и качествата на този доклад, не могат да бъдат преценени от съда, предвид липсата на специални знания. Жалбоподателят по първоначалното дело не е изискал назначаване на комплексна експертиза, а представеното от него становище на доц. инж. Д. Д. няма характера на заключение, което е изготвено след назначаване, изслушване и приемане от съда, поради което няма доказателствена стойност. Предвид наличните по делото доказателства съдът е приел, че заключението за оценка степента на въздействие, което е в смисъл, че инвестиционното предложение няма да окаже значително въздействие върху защитените зони, е правилно. В тази връзка е и окончателния правен извод, че не е установено противоречие с материалния закон, обосноваващо нищожност на оспорения административен акт. Предвид тези мотиви неоснователно се явява оплакването на касатора, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и незаконосъобразно. Изложените в жалбата съображения относно неизпълнението на изискванията на Решение № 1-II от 13.07.2011 г. от "Персенк инвест" ООД са периферни за същността на спора, която се свежда до това дали е налице нищожност на административния акт. Оплакванията на касатора за нарушения от страна на Дружеството са от значение в производства по издаване на актове за установяването им, както и по съдебни дела по оспорване на тези актове. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, касационният жалбоподател дължи на "Персенк инвест" ООД разноски в размер на 2000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. При определянето му съдът съобразява възражението на "Сдружение за аграрни и екологични проекти-ГЕО" за прекомерност, че възнаграждението се присъжда за един адвокат, представения отговор по касационната жалба и адвокатска защита в съдебно заседание, както и нормата на § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноски в полза на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. П. не се присъждат, тъй като отговора по касационната жалба не е подписан от юрисконсулт и такъв не е участвал по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,