Решение № 9596 от 12.10.2023 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Бургас чрез процесуалния си представител юриск. Л. Димитров срещу решение 1512/16.12.2022 г., постановено по адм. дело 956/2022 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което по оспорване на С. Врънгов от гр. Бургас е отменено решение към митническа декларация /МД/ с MRN 19BG001008010341R5/17.09.2019 г. с рег. 32-169117/25.05.2022 г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас, с което не е призната декларираната от него митническа стойност на внесена от САЩ стока употребяван пътнически автомобил повреден двигател, катастрофирал; марка: Mercedes - Benz, модел S350, бр.места 0, товароносимост: 0; с дата на първа регистрация 01.01.2012 г.; цвят 0, раб. обем: 2987 куб. см.; мощност 0 и шаси WDDNG8DB0CA421037 и е определена нова такава чрез увеличение и са установени дължими държавни вземания, взети под отчет и дължими за доплащане - мито в размер на 1 989,53 лв. и ДДС в размер на 4 376,95 лв., ведно с лихви за забава върху посочените държавни вземания. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения на материалния закон, както и в противоречие със събраните доказателства, което сочи и на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробно в касационната жалба е изложена фактическата обстановка по правния спор и е направен извод, че съдът не е спазил изискванията на Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламент (ЕС) 952/2013 г./ и с административния акт законосъобразно е определена новата митническа стойност на процесната стока по реда на чл. 70, § 1 във връзка с чл. 71, § 1, б. д, подбуква i от същия Регламент. Твърди се, че при проверката митническите органи са установили, че автомобил с идентичен номер на шаси, със същите характеристики и данни за километраж, като процесния е продаден на аукцион с продажна цена 12 300 USD /американски долари/, надвишаваща декларираната пред митническите органи цена в размер на 1 600 USD при декларирането му за режим допускане за свободно обращение. В тази връзка твърди, че данните, установени на https://autoauctions.io/ следва да бъдат ценени като достоверни с оглед установената защитена връзка на интернет сайта. Счита, че представените пред митническите органи фактура и поръчка от купувача Е2779/08.06.2019 г. не са подкрепени с доказателства и не могат да послужат за митнически цели. Според касатора наличните данни не удостоверяват по безспорен начин достоверността на данните към датата, на която е сключена сделката между продавача EXCLUSIVE MOTORS INC. и С. Врънгов, вписан като купувач, тъй като към датата на продажбата 08.06.2019 г., видно от удостоверение за тотална щета на МПС F31310M, за собственик на автомобила е посочен Imperial Dsеn & Costreth LL и не е налице следваща продажба с купувач С. Врънгов. На следващо място поддържа възражение, че по делото не се представят безспорни доказателства за извършено плащане по спорната фактура. Касаторът счита, че от съвкупната преценка на доказателствата по делото се налага извод за законосъобразното определяне на нова митническа стойност съгласно чл. 70, § 1 и § 2 във връзка с чл. 71 § 1, б. д, подбуква i от Регламент (ЕС) 952/2013. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна като неправилно на обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба С. Врънгов от гр. Бургас, чрез процесуален представител адв. Р. Василева оспорва касационната жалба, по съображения изложени в представени по делото становище и писмени бележки. Претендира присъждането на разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, а обжалваното решение като неправилно да се отмени и да се потвърди оспореният административен акт. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени решението на митническия орган, посочено по горе, първоинстанционният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган в необходимата писмена форма и са посочени правните и фактическите основания за издаването му, но в противоречие с приложимия материален закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прието е в обжалваното решение, че по силата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. основен метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, т.е. въз основа на действително заплатената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. След анализ и на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и процедурата по чл. 140, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, съдът е посочил, че митническите органи не са се справили с доказателствената тежест да докажат основателността на възникналите съмнения и да обосноват определения нов размер на митническата стойност на внесената стока. В този смисъл е счел, че не са установили, посочили и доказали обстоятелства, които да изключват приложение на основния метод за определяне на митническата стойност, съгласно чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Също така е посочил, че практиката на съда на ЕС по приложението на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение налага виждането, че процедурата следва да се прилага с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани /Решение от 28.02.2008 г., Carboni, С-263/06, EU: С: 2008: 128, т. 52/. По повод посоченото в митническото решение позоваване на информация за проведен аукцион с дата 28.02.2019 г. и продажбата на автомобил със същия номер на шаси в страната на износа на цена от 12 300 USD, съдът е изложил мотиви, че същата не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да могат да се ползват с доказателствена сила. В тази връзка е приел, че липсват сравнителни данни, които да обосноват извода на решаващия орган относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на митническата стойност, респ. съдът е лишен от възможност да направи преценка и относно законосъобразността на тези изводи на митническия орган. Мотивите на административния орган относно представената в хода на административното производство поръчка от купувача (buyer`s order) Е2779/08.06.2019 г. /л. 66 и л. 158 от делото/ са отхвърлени от състава като неоснователни. Според съда в поръчката изрично е посочено, че първата и втората ѝ страница съдържат целия договор, отнасящ се до покупката, включително продажната цена, уговорена между страните в размер на 1 100 USD и цената за транспорт в размер на 500 USD, като изрично е посочено, че при изпълнението ѝ, купувачът потвърждава, че е прочел и че се съгласява да бъде обвързан с конкретно посочените условия. В тази връзка и независимо, че документът не е подписан от купувача, с оглед представянето му от страна на С. Врънгов, съдът обоснова извод, че лицето е било запознато и е изразило съгласие с посочените в поръчката условия. Изложеното, обсъдено ведно с липсата на оспорване от страна на административния орган на автентичността на приложената към процесната МД поръчка, респ. на инкоркопирания в нея договор за покупко-продажба на автомобила между ЕХLUSIVE MOTORS INC като продавач и С. Врънгов като купувач, включително уговорената между страните продажна цена на автомобила и цена за транспорт, според съда обуславят извод, че по делото не е спорно извършването на сделка с предмет процесния автомобил, като не са спорни и страните по сделката в качеството им на продавач и купувач, а единственият спорен елемент е продажната цена на автомобила. С оглед информативния и неангажиращ характер на данните, публикувани на www.autoauctions.io., потвърждаващ се и от отбелязаните в самия сайт общи условия и доколкото не може еднопосочно и безпротиворечиво да се установи каква е действителната договорна стойност на стоката, според съда в случая е било налице основанието за пристъпване към прилагане на методите по чл. 74, § 2, респективно по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност, но в нарушение на материалния закон и неговата цел, както и на процесуалните норми, административният орган не е спазил предвидения ред за определяне на митническата стойност на внесения автомобил. С оглед трайната съдебна практика на Върховния административен съд, съгласно която безспорно митническата стойност е договорната стойност на стоките и обстоятелството, че задълженото лице е представило своевременно на митническите органи документи, които доказват цената на стоката, съдът е приел, че митническите органи не са се справили с тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения, послужили като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Прието е в обжалваното решение, че при прилагането на методите за определяне на митническата стойност, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внесените стоки, а не произволно определена или фиктивна такава и на това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане. С така изложените мотиви първоинстанционният съд е направил краен извод, че митническото решение е незаконосъобразно поради противоречието му с материалноправните разпоредби на закона и незаконосъобразно с оспорения акт са определени задължения за доплащане на мито и ДДС и същото е отменено. Обжалваното решение е правилно постановено. Първоинстанционният съд правилно е описал и възприел фактическата обстановка по делото, по която страните не спорят. Спорът е относно определената нова митническа стойност и въз основа на това установеното за допълнително заплащане задължение за мито и ДДС, посочени по-горе в настоящето решение, относно стока, внесена от САЩ употребяван пътнически автомобил повреден двигател, катастрофирал, марка - Mercedes - Benz, модел - S350 и шаси: WDDNG8DB0CA421037. Законосъобразно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че митническият орган не е спазил поредността при определяне на митническа стойност, когато у него са възникнали съмнения за декларираната договорна стойност. Когато митническата стойност на внасяните стоки не може да се определи по чл. 70, параграф 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., то се прилага редът по чл. 74 от същия Регламент по т. нар. вторични методи, като се прилагат последователно посочените в тази разпоредба на общностното право методи, докато се стигне до първата от посочените хипотези, по която може да се определи митническата стойност. Цитираната разпоредба се прилага, когато при основателни съмнения на митническите органи не може митническата стойност да се определи по договорната стойност, така както и в случая деклараторът е посочил при вноса на процесната стока общата платена или подлежащата на плащане цена. Видно от митническото решение, за да не се приеме декларираната митническа стойност и да се определи нова, митническият орган е приел за установено обстоятелството, че процесният лек автомобил е закупен на аукцион, проведен на 28.02.2019 г. с продажна цена от 12 300 USD /22 713,45 лева/ и на основание чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. същата е определена като реално платена и на основание чл. 71, § 1, б. д, подбуква i от същия Регламент са включени транспортни разходи, изчислени съобразно предоставена информация от Hapag Lloyd, издател на приложения към МД коносамент и осъществил транспорта на процесната стока, в размер на 595,33 USD /1 048,60 лв./. Както се каза по горе, в случай, че основният метод на договорната стойност не може да се приложи при определянето на митническата стойност, т.е. когато не може да се установи по безспорен начин, че декларираната от лицето стойност е реално платената или подлежащата на плащане сума по съответното правоотношение, то административният орган следва да приложи залегналите в Регламент (ЕС) 952/2013 г. ред и начин за определяне на митническата стойност на стоки, въведени на митническата територията на Съюза, вторични методи. В тези случаи митническият орган е длъжен да изложи достатъчно аргументирани мотиви, с които да обоснове по категоричен начин възникналото у него съмнение да не приеме декларираната стойност на внесените стоки и е длъжен да обоснове всяко неблагоприятно за заявителя решение арг. от чл. 22, § 7 във връзка с чл. 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. В контекста на изложеното и с оглед липсата на извършен анализ за осъществени сходни доставки/внос на същата стока или подобна такава със същото предназначение или прилагането на метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., то обосновано и в съответствие с приложимия материален закон първоинстанционният съд е приел, че в случая е нарушен редът и начинът, по който следва да се определи митническата стойност на процесната стока. Изложените възражения в касационната жалба досежно преценката на съда във връзка с представените по административната преписка доказателства са неоснователни и изложените в тази връзка мотиви в оспореното съдебно решение се споделят от настоящия касационен състав. От съдържанието на представените по делото доказателства, в това число поръчка Е2779/08.06.2019 г., издадена от EXCLUSIVE MOTORS INC. /л.66 и л.158-превод/, удостоверение за тотална щета на МПС (salvage certificate) F31310M /л.83 л.161-превод/, морска товарителница HLCUBSC190799710 /л.79/, коносамент (house bill of lading) 19136181 /л.143/, товарен манифест за внос /л.141/, приложени към процесната МД, неоспорени досежно тяхната автентичност, обоснован и в съответствие със същите е достигнатия от първоинстанционния съд извод, че в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока, което в случая не е сторено. Обстоятелството, че в удостоверение за тотална щета на МПС е вписан собственик Imperial Dsеn & Costreth LL и липсва последващо отбелязване на С. Врънгов като собственик, не опровергава достигнатите по горе изводи и в този смисъл наведените от касатора възражения се неоснователни. В удостоверението е вписан като купувач EXCLUSIVE MOTORS INC. и същото е издадено на 28.09.2018 г., дата, предхождаща осъществената между С. Врънгов и EXCLUSIVE MOTORS INC. покупко продажба на 08.06.2019 г. На следващо място следва да бъде отбелязано, че приложената разпечатка от електронна страница с домейн www.autoauctions.io, няма обвързваща доказателствена сила за съда, тъй като не е официално писмено доказателство по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК или такова, събрано редовно по предвидения в закона ред, тъй като по делото няма данни тази информация да е предоставена по линия на международното сътрудничество. Тези доказателства не са достатъчни да обосноват основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 в декларираната митническа стойност на автомобила от 1 600 USD, нито доказват, че действително платената или подлежаща на плащане цена на този автомобил по смисъла на чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., е в размер на 12 300 USD. В тази връзка следва да бъдат взети предвид и представените по делото Условия за ползване на самия сайт /л. 108 и сл. от делото/ и писмо от 14.12.2021 г. от autoauctions.io, според което единствената идея на техния уебсайт е да рекламират и да създават трафик. В писмото е посочено изрично, че верността на информацията, която публикуват, не е гарантирана и същата не следва да се използва за сравнение или като база данни /л. 118/. Необосновани са оплакванията на касатора за липса на доказателства за извършено плащане на стойността на представената по делото фактура в размер на 1 600 USD, тъй като за определяне на митническата стойност на внасяните стоки чрез прилагане на основния метод по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., се използва договорната стойност, която при условията на алтернативност може да е действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, сочени в касационната жалба, тъй като решението е постановено при стриктно спазване на приложимия материален закон и съдопроизводствените правила, поради което като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 970 лева, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, представляващи платено в брой и по банков път възнаграждение за защита от един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.01.2023 г. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение