Решение № 12927 от 27.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9104/2016 г.

Решение № 12927 от 27.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9104/2016 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. И. С. срещу Решение № 667 от 24.06.2016 г., постановено по адм. дело № 640/2015 г. по описа на Административен съд С.-област, с което е отхвърлен изцяло искът на Е. И. С. срещу ДП "Северозападно държавно предприятие" със седалище гр. В. за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 700 лв., причинени от незаконосъобразно Наказателно постановление № 95/01.06.2010 г. на директора на Държавно горско стопанство - Ботевград ведно със законната лихва от 03.04.2012 г. до окончателното й изплащане и Е. И. С. е осъден за заплати разноски в полза на ДП "Северозападно държавно предприятие" със седалище гр. В. в размер на 300 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се уважи предявеният иск. По касационната жалба е представен отговор от ответника, в който се обосновава нейната неоснователност. В съдебно заседание процесуалният представител на касационния жалбоподател поддържа касационната жалба на изложените в нея основания. Претендира присъждане на разноски - адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. и 15 лв. държавни такси съгласно представен списък. Ответникът не изпраща процесуален представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по съображения, че доказателствата за плащане на адвокатското възнаграждение са представени още в съдебното производство по оспорване на наказателното постановление и е изпълнен съставът на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Като обсъди становищата на страните и представените по делото доказателства, настоящата инстанция установи следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество касационната жалба е частично основателна. Решението е неправилно в частта, в която е отхвърлен искът за вреди в размер на 1 700 лв. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Обратно на изложените в обжалваното решение мотиви, в Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая е безспорно установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност, с което е изпълнена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Независимо, че незаконосъобразното наказателното постановление е издадено от директора на Държавно горско стопанство - Ботевград, исковата претенция правилно е насочена срещу ДП "Северозападно държавно предприятие" със седалище гр. В.. В производството по глава единадесета от АПК легитимиран ответник е юридическото лице, от чийто състав е органът, издал незаконосъобразния акт. Съгласно чл. 163, ал. 1 от Закона за горите за управление на горските територии - държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица, се създават държавни предприятия съгласно приложение № 1. Съгласно ал. 2 от същия чл. тези предприятия са юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. На следващо място, от събраните доказателства се установява, че касационният жалбоподател е претърпял имуществени вреди в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление. В първоинстанционното производство са изискани и приложени делата, образувани по оспорването на наказателното постановление. При проверка на приложените по него пълномощни и договори за правна помощ се установява, че правната защита на ищеца е осъществена от адвокат Божков с надлежно учредена представителна власт и ищецът е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. по нахд № 635/2010 г. по описа на Районен съд-Ботевград при първото разглеждане на делото (л. 46 от нахд № 635/2010 г. по описа на Районен съд-Ботевград) и 800 лв. при повторно разглеждане делото по нахд № 225/2011 г. по описа на Районен съд-Ботевград (л. 13 от нахд № 225/2011 г. по описа на Районен съд-Ботевград). По изложените съображения по делото е безспорно установено настъпването на всички елементи от сложния фактически състав по възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и обжалваното в частта, в която е отхвърлен искът за 1 700 лв. главница следва да бъде отменено поради наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК и вместо него следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се уважи исковата претенция. Решението в частта относно претенцията за лихви е правилно и следва да бъде оставено в сила, но по различни съображения от изложените в него. Нормативните правила, свързани с присъждането на разноски във всички съдебни производства, предвиждат възстановяване на разноските на спечелилата делото страна без лихва за забава. Вземането за разноски е акцесорно вземане с процесуалноправен, а не с материалноправен характер, поради което върху него не се начислява лихва. Ако се приеме обратното, се създава привилегия в полза на лицата, податели на жалби срещу наказателни постановления по причина, че въпросът с присъждане на направените в производството разноски не е нормативно уреден и те се претендират по исков ред. Предвид изхода на спора в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноските по водене на делото - 800 лв. платено адвокатско възнаграждение и 15 лв. платени държавни такси. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение