Решение № 13927 от 18.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3167/2019 г.

Решение № 13927 от 18.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3167/2019 г., II о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Стара Загора срещу решение № 423 от 08 януари 2019 година, постановено по адм. дело № 281/2018 година по описа на Административен съд Стара Загора, с което е обявена нищожността на заповед № 10-00-654/04 май 2018 година на кмета на община Стара Загора. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – И. Иванов, чрез процесуалния си представител адв. П. Желязков, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Стара Загора е образувано по жалба на И. Иванов срещу заповед № 10-00-654/04 май 2018 година на кмета на община Стара Загора, с която на основание чл. 44, ал. 2 и ал. 4 от ЗМСМА на жалбоподателя е наредено да демонтира електропастир, с който неправомерно е заградил имоти публична общинска собственост, отдадени му под наем от община Стара Загора. Съдът е приел, че заповедта не е подписана от лицето, посочено като неин издател, поради което е прогласил нищожността й. Решението е правилно. От данните по делото е видно, че в оспорената заповед като неин автор е посочен кмета на община Стара Загора и същата съдържа подписът на това лице. Безспорно е установено още, с оглед направеното на 21 ноември 2018 година изявление от ответника, че подписът под заповедта е положен чрез специално направен печат (клише) – т. н. "факсимиле", което възпроизвежда подписа на кмета на община Стара Загора. В хода на производството е установено, че този печат се използва в администрацията в община Стара Загора с оглед големия многобройните документи, които следва да бъдат разписвани от кмета ежедневно. При тези данни и с оглед безспорно установеното по делото обстоятелство, че заповедта не е подписана лично от нейния автор, то правилен се явява изводът на първоинстанционния съд за нищожност на оспорения административен акт. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебното решение, като същото е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. Това е задължителен реквизит от формата на административния акт и липсата му прави винаги актът нищожен. В настоящия случай подписът под оспорената заповед е положен чрез използването на щемпел, което е безспорно доказателство, че заповедта не е подписана от кмета на община Стара Загора, посочен като неин автор. По този начин грубо е нарушено изискването за форма на индивидуалния административен акт, поради което законосъобразно съдът е приел, че той страда от тежък порок, водещ до неговата нищожност. За да бъде един акт нищожен трябва да бъде издаден при липса на правообразуващ юридически факт, факт, който е основен за самото съществуване на акта като юридически акт. Законодателят не е определил в нарочна правна норма юридическите факти, които са основни за един административен акт и липсата на които прави акта нищожен, но безспорно е, и практиката трайно приема, че такива юридически факти са липсата на правен субект, който е компетентен да издаден административния акт, липсата на валидно формирана воля на правния субект и неспазената форма, когато тя е условие за валидност на акта. Липсата на валидно удостоверение (чрез полагане на валиден подпис от автора) върху административния акт води до липсата на валидно изразена воля от страна на административния орган, което прави административния акт нищожен, както е в настоящия случай. В решението си първоинстанционният съд е изложил и обстойни съображения за незаконосъобразността на обжалваната заповед, които с оглед прогласяването на административния акт за нищожен не следва да бъдат обсъждани от касационната инстанция. Наведеното в касационната жалба оплакване относно валидността на административния акт не следва да бъде споделено, тъй като дори и да се приеме, че кметът е автор на заповедта, то подписът не е положен лично от него и не е представена заповед за неговото заместване от служителя, положил подписа под заповедта. Като е достигнал до верни и съответни на материалния закон правни изводи за нищожност на административния акт, Административен съд Стара Загора е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което при липсата на релевираните касационни основания ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника по касационната жалба и представените доказателства за реалното им извършване, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на И. Иванов сума в размер на 300. 00 (триста) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,