Решение № 9494 от 15.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4645/2015 г.

Решение № 9494 от 15.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4645/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Л. Ц. В. от гр. С., срещу решение № 741/11.02.2015 г. по адм. д. № 8873/2014 г. по описа на Административен съд - С. град / АССГ/, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед рег. № з- 15369/26.08.2014 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ - МВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. По подробно развити в жалбата оплаквания се твърди, че атакуваното решение е нищожно, недопустимо, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. По-конкретно жалбоподателят твърди, че съда не е мотивирал правните си изводи, а е възпроизвел съдържанието на писмени доказателства; също така не са обсъдени доводите и възраженията на В., ведно с представените от него доказателства; не е отчетен факта, че в дисциплинарното производство не е осигурена възможност за защита. Иска присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по делото - директорът на СДВР - МВР, чрез процесуален представител юрк. Б. оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал, ал. 1 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд С.- град е отхвърлил жалбата на Л. Ц. В. срещу заповед № з- 15369/26.08.2014 г. на директора на СДВР, с която поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" е прекратено служебното му правоотношение за длъжност командир на отделение в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към 03 Районно управление "Полиция", Столична дирекция на МВР. За да постанови този резултат АССГ е приел, че обжалваната заповед е издадена в изискуемата от закона форма, от компетентен орган в рамките на правомощията му и при спазване на административно производствените правила. В мотивите към атакувания съдебен акт са развити съображения, че оспорената заповед е издадена при правилно приложение и тълкуване на материалния закон. Съдът е заключил, че установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните в хода на дисциплинарното производство писмени доказателства, а също, че оспорената заповед съдържа подробни мотиви и изводът за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на В. е обоснован при съвкупна преценка на доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното производство. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд е направил извод, че за да наложи на касатора дисциплинарно наказание "уволнение", директорът на СДВР обосновано е приел, че на 9.12.2013 г., около 20.00 часа Л. В. -управлявайки лек автомобил марка "Рено, Меган сценик" с рег. № СА 3904 РР, преминавайки на червен сигнал на светофарната уредба кръстовището, образувано от бул. "К. В." и бул. А. С.", е предизвикал пътно транспортно произшествие/ПТП/с лек автомобил "С. Т.", с ДКН СА 8894 ТТ, управляван от В. С.. В. е отказал да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в издишвания въздух, издаден е талон за медицинско изследване за наличие на алкохол в кръвта, но жалбоподателят не се е явил в здравно заведение в указаният срок. С тези си действия В. виновно е нарушил етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, регламентирани в т. 4, т. 7, т. 8 и т. 17, б. "в" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Направеният извод от съда, че директорът на СДВР законосъобразно е издал оспорваната заповед след надлежно установяване в дисциплинарното производство на виновно извършени нарушения от служителя на Етичния кодекс, с който полицай В. е запознат- е правилен. Настоящата инстанция споделя тезата на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена в съответствие с материално правните норми на чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР отм./. Установените в хода на проведеното дисциплинарно производство действия на касатора непосредствено нарушават принципите на които се основава дейността на МВР, регламентирани в разпоредбата на чл. 4, т. 1 от ЗМВР. По несъмнен начин се доказва, че поведението на В. е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, което едновременно с това е и тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.), вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложението на закона за Министерството на вътрешните работи /ППЗМВР/. Неоснователни са касационните доводи на жалбоподателят. Не може да бъде споделено твърдението, че актът на първоинстанционния съд е немотивиран- възпроизведени са част от доказателствата без обсъждането им поотделно и в тяхната съвкупност. Лаконично, съдът сочи, че възприема, на база целия доказателствен материал, фактическата обстановка, установена от дисциплинарно наказващия орган. Фактически обаче касатора не оспорва факта, че е участник в ПТП, твърди, че не е управлявал превозното средство след употреба на алкохол. Отказа да бъде изпробван с техническо средство и недаването на кръвна проба свързва с влошено здравословно състояние и емоционални изживявания свързани с катастрофата. Настоящата инстанция приема, че се касае за защитна позиция. Действително, пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства -медицинско направление, издадено от д-р Т., с което е удостоверено, че на 9.12.2013 г. -същият е извършил посещение в дома на В., около 21 часа, с описание на субективни оплаквания на лицето от главоболие, световъртеж и изтръпване на дясната ръка, измерени са завишени стойности на кръвно налягане; епикриза ИЗ 8310, медицински удостоверения и становища на Районната експертна лекарска комисия- удостоверяващи влошеното здравословно състояние на В. в един по-късен етап и възможността му да участва в образуваното срещу него дисциплинарно производство. Всички те обаче не могат да обусловят извод, че здравословното състояние на касатора, непосредствено след ПТП, не е позволявало да бъде изпробван с техническо средство, респективно да му бъде взета кръвна проба. Логично е, при влошено здравословно състояние, лицето да отиде в здравно заведение, където да му бъде оказана специализирана медицинска помощ и преценка за възможността за вземане на кръвна проба, а не да се прибере в жилището си, където да бъде посетен от лекар, отразяващ субективните му усещания. Не основателно е касационното оплакване, че съда едностранчиво е възприел в мотивите си за неадекватно поведение на В., като действията му са определени като на лице употребило алкохол. Анализът на всички събрани доказателства - протокол за прослушване на записи рег. № 410/6.01.2014 г./л. 168 от делото на АССГ/, сведенията дадени от младшите автоконтрольори, посетили ПТП, както и от другия участник в последното- В. С.- свидетелстват за една неадекватност в действията и поведението на В.. Последния обаче, отказвайки изпробването с техническо средство и вземане на кръвна проба, сам е осуетил възможността категорично да бъде установено, че се касае за влошено здравословно състояние, не повлияно от употребата на алкохол. Действително, в мотивите на решението /страница 6, лист 267 от първоинстанционното дело/- съдът е посочил дословно ". . . Видно от посочените правни норми в обжалваната заповед на Ц. К. е наложено наказание, на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР . . .". Анализът на същото, връзката с текста и мотивите на цялото решение, настоящата съдебна инстанция приема, че фактически се касае за очевидна грешка в изписването на името-"Ц. К.", вместо "Л. В.", което обаче не опорочава изводите и мотивираността на оспореният съдебен акт. Неоснователен е и доводът изтъкнат от касационния жалбоподател в жалбата, че наложеното дисциплинарно наказание е несъразмерно тежко и не отговаря по вид и размер на извършеното от него нарушение. Настоящият съдебен състав счита, че безспорно установеното извършено деяние е достатъчно да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. Нормите на чл. 227, ал. 1, т. 7, 8 и 10, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР определят вида и императивно разпореждат, че посочените нарушения на служебната дисциплина са тежки и за тях се налага дисциплинарно наказание "уволнение". В този смисъл наложеното дисциплинарно наказание отговаря на тежестта на нарушението и настъпилите от него последици и обстоятелства при които е извършено. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че не е спазен двумесечния срок за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Обосновано, АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с разпоредбата на чл. 225, ал. 2 ЗМВР- сочеща, че дисциплинарните наказания се налагат в срок от два месеца от откриване на дисциплинарното нарушение и не по късно от две години от извършването му, когато нарушението е тежко. Видно е от доказателствата по делото- дисциплинарното производство е образувано със Заповед № 3-20051/13.12.2013 г., за дисциплинарно нарушение, извършено от В. на 9.12.2013 г. Наказанието е наложено с оспорената заповед, издадена на 26.08.2014 г. Като е приложил правилно материалния закон, съобразно релевантните за спорното право юридически факти, Административен съд - С. град е постановил правилно решение. Не са налице твърдените в касационната жалба отменителни основания, с оглед на което настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,