Решение № 204 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 80/2010 г.

Решение № 204 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 80/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Същото е възобновено с определение от 10.04.2012г след приемане на Тълкувателно решение № 1/2010 от 30.03.2012 г. по т. д № 1/2010 г. ОСГК, предвид че след допускане на касационно обжалване съгласно определение № 340 от 7.04.2010 г. делото е било спряно на основание чл. 292 от ГПК. Разглежда се касационна жалба на В. Я. П. срещу решение № 479 от 8.10.2009 г. по гр. дело № 747/2009 г. на Благоевградски окръжен съд, с което след отмяна на решение № 1717 от 29.05.2009 г. на РС [населено място] по същество са отхвърлени искове на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ поради липса на пасивна легитимация в лицето на посочения ответник [община]. Касационно обжалване е допуснато по процесуалноправен въпрос, за принципа на служебното начало и задължението на съда да проверява редовността на исковата молба, като съобразява връзката между нейната обстоятелствена, петитумна и адресна част по отношение на посочения ответник в трудовия спор. При допускане на въпроса Върховен касационен съд е приел довод, че ако ищецът в трудовия спор не сочи за ответник лице, съответно на обстоятелствената част по исковете, насочени срещу работодателя, поставеният процесуален въпрос за служебното начало следва да намери тълкувание и разрешение. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението, тъй като неправилно и процесуално незаконосъобразно е прието делото да се води, съответно решение да се постанови, срещу ненадлежен ответник. Обстоятелствата във връзка с правилното и съответно на иска конституиране на страните, въззивният съд е имал задължение да констатира сам, преди да се произнесе по същество в обжалваното решение. Съображения са развити от адв. проф. К. М. в съдебно заседание. Ответникът в касационното производство [община] оспорва жалбата, обжалваното решение е правилно. По поставения правен въпрос Върховен касационен съд III г. о намира следното: Нередовна е искова молба, при която има противоречие между посоченото в адресната част лице ответник и ответника, посочен в обстоятелствените твърдения, на които е основано искането, съответно лицето, към което искането е насочено. Противоречието е явно и следва да се констатира от съда, сезиран с трудов спор, когато ищецът е изложил обстоятелството кой е неговия работодател, съответно е насочил искането си към него, но без обстоятелствена обосновка, в адресната част е посочил за ответник горестоящ спрямо работодателя орган. За редовността на исковата молба следи и въззивния съд, задължението произтича от принципа на служебното начало и указанията, дадени в ТР №1/2000 г. по т. д. № 1/2000 г. ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 1/2010 от 30.03.2012 г. по т. д. № 1/2010 г. ОСГК на ВКС В противоречие с дадено процесуално разрешение е обжалваното понастоящем решение на Благоевградски окръжен съд, приел посочения в адресната част на исковата молба ответник по трудовия спор за процесуално, но не и материално легитимиран, по аргумент от волята на ищцата, изразяваща и възможност същата да насочи иска си към когото желае. В действителност, видно от обстоятелствената част на исковата молба, основанието на иска - оспорвано уволнение по чл. 328, т. 5 КТ, сочи друг спрямо възприетия от съда ответник, а именно ОДЗ [населено място] и поради наличието на противоречие в съдържанието на исковата молба, следвало е да бъде указано за изправяне на нередовността - ответникът да бъде съответно посочен, както изисква чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, или да се изложат обстоятелства, съответно да се уточни искането, щом за ответник в адресната част се сочи [община]. Поради това касационната жалба е основателна, допуснато е съществено процесуално нарушение Решението следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд, който при новото разглеждане на делото, съгласно указанията, дадени в ТР № 1/2000 г. по т. д. № 1/2000 г. ОСГК на ВКС да остави исковата молба без движение, като изиска и даде възможност на ищцата да внесе съответните съдържателни уточнения. Трудовият спор за законосъобразността на уволнението следва да бъде разгледан по същество от друг състав на въззивния съд, ако недостатъкът на исковата молба бъде поправен в срок. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.