Решение № 11698 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4652/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Москов, приподписана от адвокат С. Лазов, против решение 332/30.03.2023 г., постановено по адм. д. 93/2023 г. по описа на Административен съд Бургас. Касаторът оспорва съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209, т. 3 от АПК. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен. Заявява, че сам е поискал да бъде изпробван чрез кръвен тест за употреба на наркотични вещества, изпълнил е указанията на контролните органи, поради което не е налице нарушение на Етичния кодекс. Счита, че в хода на дисциплинарното производство по никакъв начин не е установено, че е бил под въздействието на наркотично или друго упойващо вещество. Твърди, че съдът не е обсъдил негово възражение относно приложението на чл. 197, ал. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), чрез пълномощника юрисконсулт Т. Чанев, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и пледира атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, тя е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Г. Москов против заповед Л- 5515/23.12.2022 г., издадена от главния директор на ГДИН, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6, вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 и т. 16, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на длъжността, младши инспектор - надзирател I-ва степен в Затвора Бургас, I-ва категория, считано от датата на връчване на заповедта. Съдът е направил подробен и прецизен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, като е взел предвид доводите и възраженията на страните, е установил фактическата обстановка. За да отхвърли жалбата, административният съд е извършил служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Решение е валидно, допустимо и правилно. Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Конкретното дисциплинарно наказание е наложено за това, че на 09.09.2022 г. младши инспектор Москов по време на наряд за 24 часово дежурство като постови надзирател в Затвора Бургас, в 19.00ч. бил сменен за ползване на почивка и отишъл до магазин в града с личния си автомобил марка Пежо 206, рег. [рег. номер]. По време на движение в гр. Бургас, кв. Акациите, по ул. Китка до 3 в посока ул. Враня, управлявайки автомобила, бил спрян в 19.45 часа от служители на сектор Пътна полиция Бургас. По време на проверката Москов отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози, което е потвърдено от полицейските служители И. Георгиев и Н. Трифонов при разпита им пред съда. Бил му издаден талон и се явил в сградата на Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) Бургас, където дал кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване. При получения резултат от извършеното изследване на кръвната проба е установено наличие на наркотични вещества от групата на стимулантите - амфетамин и матамфетамин. Тези факти освен от разпита на свидетелите се установяват и от представените заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, акт за установяване на административно нарушение, талон за медицинска изследване, докладна записка, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества, медицинско изследване 939/09.09.2022 г. и протокол-експертна справка И-8399/12.10.2022 г., изготвена от ВМА София. Това поведение на държавния служител е квалифицирано като "тежко дисциплинарно нарушение" по чл. 194, ал. 2, т. 4 (неспазване на правилата на Етичния кодекс на държавните служители в МВР), вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 и т. 16 ЗМВР (дейния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата и явяване на работа или изпълнение на служебните задължения след употреба на наркотични вещества или техни аналози), за което законът задължително предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". В съответствие с приложимия материален закон е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на Г. Москов е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките за прилагане от административния орган на разпоредбите на чл. 197, ал. 1, т. 6, вр. чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание са изпълнени. По смисъла на чл. 194, ал. 2 ЗМВР нарушение на служебната дисциплина представлява виновното неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; неизпълнение на служебните задължения; неспазване на служебните правомощия и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за които се налагат предвидените в чл. 197, ал. 1 ЗМВР дисциплинарни наказания. Като тежки нарушения на служебната дисциплина законодателят в чл. 203, ал. 1, т. 13 и т. 16 ЗМВР е определил деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, както и явяване на работа или изпълнение на служебните задължения след употреба на наркотични вещества или техни аналози. По отношение хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, наличието на двете кумулативно свързани условия определят тежестта на нарушението, а оттам и задължителността на наказанието. Законодателят е взел предвид обстоятелството, че при изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот, по време на работа, в извънработно време и по време на отпуск, държавният служител от системата на МВР, респ. ГДИН, е длъжен да има поведение, което е съвместимо с престижа на институцията, която представлява. Предвид специфичната дейност на служителите в МВР и ГДИН и нейната обществена значимост, спрямо същите са регламентирани правила за етично поведение, въздигнати в законови норми, които следва да бъдат съблюдавани както при изпълнение на служебните им задължения, така и извън тях. Всяко неспазване на тези правила се квалифицира като дисциплинарно нарушение. Такова нарушение несъмнено и това по чл. 203, ал. 1, т. 16 ЗМВР, с оглед императивния характер на забраната за явяване на работа или изпълнение на служебните задължения след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В конкретния случай е безспорно установено, че държавният служител Г. Москов не е спазил разпоредбите на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) като водач на моторно превозно средство (МПС), не е дал добър личен пример и не е опазил доброто име на институцията, която представлява. Имайки качеството на държавен служител от ГДИН той е съзнавал, че не трябва да употребява наркотични вещества, още повече да управлява МПС и да изпълнява служебните си задължения под въздействието им, но е допуснал да осъществи съставите на тези две тежки нарушения. Това негово поведение законосъобразно е било квалифицирано като виновно нарушение на закона чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Охрана" и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието по чл. 6, чл. 15, чл. 17, чл. 26 и чл. 27, ал. 3, да спазва стриктното закона, за да допринесе за гарантирането на правата и свободите на гражданите и авторитета на институциите в Република България; пази доброто име на институцията, която представлява; насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; при изпълнение на служебните си задължения държавният служител не трябва да е употребил алкохол и не трябва да бъде под въздействието на наркотично или друго упойващо вещество, както и в качеството си на участник в пътното движение следва да се подчинява на разпорежданията на контролните органи относно установяване на управлението на МПС след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество. Въпреки твърденията за различна фактическа обстановка, касаторът не е ангажирал доказателства оборващи установените от административния орган факти. Обстоятелството, че Москов е бил изпробван чрез кръвен тест за употреба на наркотични вещества само е потвърдил факта на установеното противоправно поведение изпълнение на служебните задължения и управление на МПС под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, с което пряко е нарушил цитираните разпоредби на Етичния кодекс. Отделно фактът, че е бил под въздействието на амфетамин и матамфетамин, надлежно е бил установен в хода на воденото срещу него административно-наказателно производство чрез медицинско изследване 939/09.09.2022 г. и протокол-експертна справка И-8399/12.10.2022 г., изготвена от ВМА София. Не се кредитират доводите в жалбата за допуснато нарушение разпоредбата на чл. 197, ал. 3 ЗМВР. Видно от съдържанието на оспорения акт наказанието не е налагано в условията на чл. 197, ал. 3 ЗМВР, предоставяща възможност на дисциплинарно наказващият орган в случаите на две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, да определи наказание за всяко, след което да приложи предвидените в т. 1 и т. 2 от цитирания законов текст възможности за определяне на едно общо наказание. В случая с деянието си Москов е осъществил тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1 ЗМВР, при което дисциплинарното наказание което следва да му бъде определено е само едно - "уволнение", както правилно е постановил главният директор на ГДИН. Няма различни по вид дисциплинарни наказания, едното от които да е по-тежко по т. 1 на чл. 197, ал. 3 ЗМВР, нито максимално предвиден срок по т. 2 на същата алинея. Ето защо, доводите на касатора за неправилност и необоснованост на съдебното решение са изцяло неоснователни. Изводите на решаващия съд кореспондират със събраните по делото доказателства, формирани са след тяхната правилна преценка и настоящият състав изцяло ги споделя. Предвид изложеното касационният състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото, на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение