Решение № 8024 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4327/2013 г.

Решение № 8024 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4327/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Бургас срещу решение № 408/21.02.2013 г., постановено по адм. дело № 2011/2012 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което по жалба на Красимир Костадинов Николов е отменено решение № КПК - 107/04.09.2012 г. на директора на РУСО гр. Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 0-02-000-00-00526554/24.07.2012 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административните актове. Ответникът по касационната жалба - Красимир Костадинов Николов от гр. Бургас, чрез пълномощника адв. Лина Георгиева, оспорва жалбата по съображения за правилност на решението, изложени в писмено становище по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Бургас е отменено решение № КПК - 107/4.09.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 0-02-000-00-00526554/24.07.2012 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в РУСО гр. Бургас, с което на Красимир Костадинов Николов е отказано отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност по представен болничен лист № Б20110244094 за общо заболяване. За да постанови решението си в този смисъл административният съд е приел, че издаденият административен акт е незаконосъобразен, тъй като административният орган неправилно е констатирал, че е налице хипотезата на чл. 46, ал. 3 КСО. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че Красимир Костадинов Николов е задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО, като работещ по трудово правоотношение с работодателя "Металпласт БГ" ООД, гр. Бургас и по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО като управител по договор за управление и контрол на търговското дружество "Пиргос Трейд Груп" АД гр. Бургас. На 11.07.2012 г. от "Пиргос Трейд Груп" АД е представен в РУСО гр. Бургас болничен лист № Б20110244094 от 10.04.2012 г. за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност на Красимир Николов за периода от 9.04.2012 г. до 28.04.2012 г. С разпореждане № 0-02-000-00-00526554 от 24.07.2012 г. е отказано изплащане на обезщетението, като е прието, че е налице хипотезата на чл. 46, ал. 3 КСО. Административният орган е приел, че в посочения период лицето е упражнявало трудова дейност по договора за управление с "Пиргос Трейд Груп" АД, като се е позовал на разчетно-платежната ведомост, в която лицето се е разписало за получено възнаграждение в пълния договорен месечен размер - 790 лв., както и на подадената информация от осигурителя "Пиргос Трейд Груп" АД в персоналния регистър на НОИ за отработени всички дни от месец април 2012 г. С решение № КПК-107/4.09.2012 г. на директора на РУСО, с което разпореждането е потвърдено, е прието, че е налице и хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО. По делото са представени справки от регистъра на осигурените лица за Красимир Николов към 21.11.2012 г., въз основа на които първоинстанционният съд обосновано е приел, че за месец април от "Пиргос Трейд Груп" АД са подадени данни на 10.05.2012 г. с 19 отработени дни и осигурителен доход 790 лв., подадени са и коригиращи данни на 10.07.2012 г. за 19 дни в болнични. Корекцията е приета от НОИ на 11.07.2012 г. Предвид установената по делото фактическа обстановка, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че не е налице основание да бъде отказано изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по представения болничен лист. В чл. 46, ал. 3 КСО е предвидено, че парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. В разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО е предвидено, че управителите на търговски дружества са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. По аргумент от тази разпоредба следва, че за целите на социалното осигуряване, дейността на управителя на търговско дружество се приема за трудова дейност. За да е налице обаче отрицателното условие по чл. 46, ал. 3 КСО следва лицето да упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4. В конкретния случай не е установено Красимир Николов да е упражнявал трудова дейност като управител на "Пиргос Трейд Груп" АД, през периода, за който е издаден обсъждания в настоящото производство болничен лист. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В същия смисъл е определението по § 1, т. 3 ДР КСО, според което "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Именно упражняването на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително социално осигуряване, е предвиденият от чл. 46, ал. 3 КСО юридически факт, изключващ правото на парично обезщетение за временна неработоспособност. С оглед на тази законова уредба следва да се приеме, че качеството на управител на търговско дружество на едно лице не е самостоятелно основание за осигуряването му по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, ако лицето не осъществява трудови функции. Отношенията на управителя с търговското дружество по повод изплащането на възнаграждение са ирелевантни за преценката на наличие на основание за осигуряване, след като в случая липсват доказателства, че лицето е упражнявало трудова дейност. Въпреки че осигуреното лице не е задължено да доказва отрицателния за него факт, че не е упражнявало трудова дейност, през периода, за който му е издаден болничния лист, то от изслушаните по делото свидетелски показания, които съдът е обсъдил с оглед на вероятната тяхна заинтересованост /относно съпругата на лицето/ се потвърждава твърдението му, че не е извършвало трудова дейност през посочения период. Предвид конкретните данни по делото не може да се приеме презумптивно, че трудова дейност е осъществявана. Както вече се посочи, основанието за осигуряването е осъществяването на трудова дейност /в случая като управител на търговско дружество/, а не вписването на лицето в търговския регистър като управител. Изводът, че лицето упражнява дейност по трудов договор е направен единствено въз основа на представени платежни ведомости към 21.05.2012 г. Събраните в хода на производството доказателства сочат, че осигурителят "Пиргос Трейд Груп" АД е подал коригиращи декларации за отработените от Красимир Николов дни и осигурителните вноски на 10.07.2012 г. С оглед на това правилно съдът е приел, че след като е коригиран размерът на осигурителните вноски и са декларирани 19 дни болнични, то изводът на административния орган, че за месец април Красимир Николов е получил дължимо възнаграждение от "Пиргос Трейд Груп" АД, е неправилен. Административният орган не е доказал, че е налице хипотезата на чл. 46, ал. 3 КСО, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Не е доказано и наличието на основание за неизплащане на обезщетението, предвидено в чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО, според което парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплащана на осигурени лица, които нарушават режима, определен от здравните органи. В решението на директора на РУСО, в което е цитирана тази разпоредба изобщо не са изложени фактически основания, поради които се приема, че е налице посочената хипотеза. От данните по делото също не може да се направи обоснован извод по какъв начин /с какво поведение, действия или бездействия/ Красимир Николов е нарушил предписания му режим и на кои дати е осъществил това нарушение, което е съществено, тъй като според чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО обезщетението не се изплаща само за дните на нарушението. Предвид това, не е доказано наличието на основание за отказ за изплащане на обезщетение по посочената разпоредба. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради това че административното производство е започнало по искане за изплащане на парично обезщетение, то с отмяната на административните актове производството не е приключило и преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване на закона, дадени в съдебното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,