Решение № 49 от 5.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2646/2020 г.

Решение № 49 от 5.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2646/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Албена Бонева Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез Г. Д. - Г., инспектор в ТД – Варна на КПКОНПИ, срещу въззивно решение № ЗЗ/09.03.2020 г., постановено от Варненски апелативен съд по въззивно гр. д. № 650/2019 г. Касаторът поддържа неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, но изложените съображения са само за допуснато от въззивния съд противоречие с чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.);. Иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В открито съдебно заседание поддържа касационната жалба, като черпи съображения от Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 04.06.2020 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС. Насрещните страни Г. Х. С., Б. Б. С. и "Гелиг" ЕООД, София не отговарят в срока по чл. 287 ГПК, нито по-късно в хода на съдебното производство. Касационно обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за характера на срока по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.);. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: Въззивният Варненски апелативен съд, като обезсилил изцяло решението на първостепенния Силистренски окръжен съд, по въззивна жалба на Г. Х. С., към която се е присъединила Б. Б. С., прекратил производството по предявения от КПКОНПИ иск, предявен по реда на чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНИП (отм.);. Осъдил КПКОНПИ да заплати на Г. Х. С. и Б. Б. С. деловодни разноски. За да постанови този резултат, въззивният съд приел, че с протокол № ТД 04 ВА/УВ-11100 от 31.07.2015 г. директорът на ТД на КОНПИ [населено място] е образувал проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на Г. С., въз основа на уведомление от Окръжна прокуратура Силистра с рег. № 87/2014/11.05.2015 г., постъпило в ТД на КПКОНПИ - Варна с вх. № УВ-1443/29.07.2015 г. за привличане на лицето в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 от НК. В хода на проверката са изготвени и постъпили в КПКОНПИ доклади от директора на ТД на КПКОНПИ - Варна от дати 18.07.2016 г., 22.08.2016 г., 05.10.2016 г., 15.11.2016, както и доклад рег. № 4-640/27.03.2017 г. от директора на ТД на КПКОНПИ София, с предложение образуваната проверка срещу посоченото лице да бъде прекратена. Впоследствие Комисията е взела решение № 312/19.07.2017 г. за образуване на производство по ЗОПДНПИ (отм.); и за внасяне на искане в Окръжен съд Силистра за допускане на обезпечение на бъдещия иск. От правна страна съдът приел, че за периода от образуване на проверката - 31.07.2015 г., до решението за образуване на производството - 19.07.2017 г., е изтекъл срок, надвишаващ срока на проверката по чл. 27, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.); и постъпилото в съда мотивирано искане от Комисията е преклудирано, като подадено след изтекъл преклузивен срок. Направил заключение за недопустимост на исковото производство, както и на първоинстанционното решение, което обезсилил. Този извод на въззивния съд е в противоречие с разясненията на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд, дадени с Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 04.06.2020 г. по тълк. дело № 1/2018 г. С него е постановено, че изтичането на срока за проверка по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.); , съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.); и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т. е. предвиденият в чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.); , съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.); и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.); , чл. 74 ЗОДНПИ(отм.); и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. Въззивното решение е постановено преди обявяване на тълкувателния акт, при противоречива съдебна практика. Като резултат се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на въззивния съд за произнасяне по съществото на въззивната жалба. По съдебноделоводните разноски, сторени в настоящото производство, ще се произнесе въззивния съд съобразно резултата по материалноправния спор. Така мотивиран, съдът