Решение № 13417 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4171/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Фрут Юнайтед ЕООД, подадена чрез процесуален представител адвокат Хубенова, срещу Решение 116 от 09.02.2024г., постановено по административно дело 163/ 2023г. по описа на Административен съд Разград (АС Разград). В касационната жалба са развити съображения за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател смята за неправилен извода на решаващия съд, че не е установено незаконосъобразно действие от страна на ответника, при и по повод изпълнение на административна дейност, изразяващо се в прихващане на неустановено по основание и размер и неликвидно задължение. Касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено изцяло и да се реши спора по същество като се уважат обективно и субективно съединените искове. Претендира разноски. Ответникът Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез юрисконсулт Абилов в писмен отговор оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на оспореното решение. Иска обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от касационния жалбоподател. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена исковата молба на Фрут Юнайтед ЕООД против Държавен фонд Земеделие, с която на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е претендирано обезщетение в размер от 36 964,20 лв., представляващи претърпени загуби в размер на 33 604.20 лв. и пропуснати ползи в размер на 3360 лв., като нереализиран доход от дейността на дружеството, настъпили вследствие на незаконосъобразните действия на фонда по прихващане на неизискуеми и неликвидни по закон вземания от Фрут Юнайтед ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на признаване на прихващането за незаконосъобразно. Дружеството е осъдено да заплати на ДФЗ разноски по делото в размер на 100 лв. Административният съд е приел, че Фрут Юнайтед ЕООД е подал Заявление за подпомагане с УИН 1707062226063 от 13.05.2022 год., с което е заявил площи по схеми и мерки 2022 /СЕПП, СПП, ЗДП, и СП основна/ в размер на 58.73 ха, за всяка една от схемите. Със Заявление 17/ 762619/ 0392795 от 02.09.2022 год. дружеството е кандидатствало за получаване на държавна помощ по схема за държавна помощ Помощ в подкрепа ликвидността на земеделските стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна /Помощ в подкрепа ликвидността/ за 2022 г. По подаденото Заявление на 29.09.2022г., ДФЗ е изплатило на Фрут Юнайтед ЕООД сумата от 121 261 лв. При извършена проверка, назначена със заповед на началникът на отдел Технически инспекторат при ОД на ДФ Земеделие Разград е установено, че декларираната площ за подпомагане от ищеца по схеми и мерки 2022 год. е 58,73 ха, а установената площ при проверката е 26,67 ха. Направените от ищеца възражения по доклада били приети за неоснователни и изпълнителният директор на ДФ Земеделие потвърдил констатациите на експертите от Регионалния технически инспекторат. С декларация от 20.12.2022г. Фрут Юнайтед ЕООД заявил, че не желае подпомагане по схема СП - основна за парцел 47041-64-1-1 с площ от 16,42 ха, заявен в общото заявление за подпомагане с УИН 1707062226063 от 13.05.2022г. След извършени проверки в Протокол 1 от 27.04.2023 год. за изплащане/ прихващане на суми от Помощ в подкрепа ликвидността на земеделските стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна, прилагана през 2023 г., е посочено, че допустимата сума за подпомагане след преизчисление на база последващия контрол през м. декември 2022 год. е в размер на 83 983,83 лв. Посочено е, че дължимите суми за възстановяване са в размер на 37 277.17 лв., надплатена сума и лихва върху нея от датата на получаване до 28.04.2023 год. в размер на 2348.01 лв., като общата дължима от ищеца сума към ДФ Земеделие е в размер на 39 625.18 лв. С протокола е посочено, че е прихваната главница в размер на 33 604,20 лв., субсидия, дължима по схемата и, че ищецът следва да възстанови на ДФ Земеделие главница в размер на 3 672.97 лв. в едно с лихвата и че ще издаде АУПДВ за тази сума. Писмото е връчено на ищеца на 18.08.2023 год., във връзка, с което ищецът направил възражение вх. 01-170-2600/120-1 от 23.08.2023г. Административният съд е приел, че безспорно по делото е доказано, че претендираната от Фрут Юнайтед ЕООД като обезщетение сума от 33 604.20 лв. е била изплатена от страна на ДФЗ, но същата е прихваната от органа с Протокол 1 от 27.04.2023г. след преизчисление на база последващия контрол през м. декември 2022г. като дължима сума за възстановяване. Счел, че във връзка с утвърдени от Министърът на земеделието и председател на УС на ДФ Земеделие Указания за прилагане на държавна помощ Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделските стопани за на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна SA.106681 (2023N) и чл. 12, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители, прихващането на дължими от кандидата суми от недължимо или надплатена държавна помощ, приключва с издаване на административен акт. Съдът посочил, че така издаденият протокол, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на обжалване и съдебен контрол, но това не е било сторено от дружеството, поради и което в процесния случай не е налице отменен по съответния ред административен акт, каквото е първото изискване за основателност на исковата молба по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Позовал се на съдебна практика и посочил, че разходването на публични средства- каквито са и средствата за държавната помощ по процесната схема, в т.ч. и прихващането на такива, винаги се основава на административен акт и не представлява фактическо действие по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решението на административния съд е неправилно. Административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, формирайки преценка, за неоснователност на иска, предвид това, че не е доказана претенцията за имуществени вреди. Необосновано съдът е приел, че не е налице незаконосъобразно действие по прихващане, поради издадения индивидуален административен акт- Протокол 1 от 27.04.2023 год. за изплащане/ прихващане на суми. Този протокол за извършено прихващане няма характер на административен акт за възстановяване на недължимо финансово подпомагане. В него липсват мотиви, както и диспозитивна част. Този протокол обективира изявление за прихващане, но не и волеизявление на органа за възстановяване на недължимо платената сума. Такъв акт трябва да предхожда самото прихващане. От неговото съдържание следва да стане ясно защо трябва да се възстановяват суми, на какво основание и в какъв размер. По силата на закона за този акт е предвидено изпълнение включително чрез прихващане, но той именно трябва да бъде фактическо основание за извършването на това прихващане. Още повече, че актът се издава от изпълнителния директор, а разпоредбата не допуска делегация. В подкрепа на извода, че Протокол 1 от 27.04.2023 год. за изплащане/ прихващане на суми не представлява акт за недължимо платени суми е обстоятелството, че няма характеристика на изпълнителен титул, и за ДФЗ не съществува обективна възможност да събере принудително сумата за възстановяване. С това административният съд не е отговорил на развитите твърдения на ищеца за наличието на първата предпоставка от елементите по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Освен това крайният извод на съда за липсата на предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по отношение на предявения иск е формиран без да са изложени мотиви, относно всички предпоставки по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила с оглед липсата на анализ на всички относими доказателства в тяхната съвкупност са довели до необоснованост на съдебния акт. Същото препятства преценката относно наличието или липсата на предпоставките за ангажиране отговорността на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С оглед допуснатото съществено процесуално нарушение, изразяващо се в превратно тълкуване на събраните в първоинстанционното производство доказателства, решението следва да се отмени, и делото да се върне за ново разглеждане. Поради това, че производството по делото продължава, разноски на страните не се присъждат. Разноските, съответни на размера на иска, за който производството продължава, ще се присъдят в зависимост от крайния изход на спора. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение