Решение № 1716 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12488/2018 г.

Решение № 1716 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12488/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на И. Г. - следовател от Следствен отдел при Софийска градска прокуратура (СО - СГП) чрез адв. С. И. от Адвокатска колегия – С., против решение по т. 4. 1. от протокол № 22 от заседание на Прокурорската колегия на Висш съдебен съвет (ПК на ВСС) проведено на 25.07.2018 г. С решението е потвърдено на осн. чл. 314, ал. 4 ЗСВ, наложеното със заповед № 1488/15.06.2018 г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - "забележка". В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на решението на Прокурорската колегия на Висш съдебен съвет, като постановено при неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и целта му - отменителни основания по чл. 146, т. т. 2, 3, 4 и 5 АПК. Излагат се съображения, че решението на кадровия орган е немотивирано, тъй като не съдържа обсъждане на възраженията против заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Счита, че е налице противоречие между фактическите констатации и диспозитива на заповедта. Изтъква, че оспорената заповед не й била връчена по законоустановения ред, а за нейното издаване била уведомена устно. Мотивира основанието за материална незаконосъобразност на акта с обстоятелството, че изпълнила вменените й задължения, макар и със забавяне във времето. Писмените указания на наблюдаващия прокурор при СРП, дадени с постановления от 30.10.2017 г., 06.11.2017 г., 16.11.2017 г., 23.11.2017 г., 03.12.2017 г. и 19.12.2017 г., били изпълнени в цялост, за което изготвила и изпратила в СРП доклади на основание чл. 203 от НПК – съответно от 06.12.2017 г. и от 01.02.2018 г. Излага съображения, че неизготвянето на периодични справки, прието като основание за налагане на съответното дисциплинарно наказание не съставлява бездействие при извършване на процесуално - следствени действия. Позовава се на разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 2 НПК, която разписва правомощията на наблюдаващия прокурор по даване на указания във връзка с разследването по образуваното наказателно производство. Поддържа, че при издаването на акта бил нарушен принципът на съразмерност, установен в разпоредбата на чл. 6 от АПК. С доводи за наличие на основанията по чл. 146 АПК за незаконосъобразност на решението на Прокурорската колегия на Висш съдебен съвет, жалбоподателката моли съдът да го отмени. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет чрез упълномощен процесуален представител юрисконсулт Лишева, оспорва подадената жалба и моли същата да се остави без уважение. Представя писмено становище по предмета на спора. Заинтересованата страна – административният ръководител на Софийска градска прокуратура чрез прокурор Ютеров дава становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу акт подлежащ на оспорване на осн. чл. 314, ал. 7 ЗСВ по реда на чл. 323 ЗСВ и от легитимирано лице – адресат на решението на ПК на ВСС, пряко и лично засегнато от акта. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на административния акт съгласно чл. 168 АПК във вр. с чл. 146 АПК, жалбата е основателна. Дисциплинарното производство срещу магистрата е образувано със заповед № 428 от 15.02.2018 г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура и на осн. чл. 310, ал. 1 от Закона за съдебната власт, за извършено нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2, предл. второ ЗСВ – бездействие, което неоправдано забавя производството. Определена е комисия в състав съобразно чл. 13 от Вътрешни правила за провеждане на дисциплинарни производства, която следва да провери изтъкнатите в заповедта факти, свързани с неизпълнение от страна на жалбоподателката, на указания от 20.12.2017 г. и 09.01.2018 г. на наблюдаващия прокурор по досъдебно производство № 446 от 2017 година. Твърдяното бездействие е посочено от административния ръководител на СГП на основание постъпило писмо с вх. № 10573/2017 г. от 30.01.2018 г. по описа на ВКП. Със заповед № 1182 от 20.04.2018 г. на административния ръководител на СГП е продължен срокът за изпълнение по т. 4 от заповед № 428 от 15.02.2018 г., с 30 дни, считано от 16.04.2018 г. Комисията е запознала Г. с образуваното дисциплинарно производство и издадената заповед № 428 от 15.02.2018 г., което обстоятелство се установява от нейно писмено становище с дата 16.03.2018 г. (лист 105 от делото). От данните по делото (писмо по адм. д. № 76/2018 г. от 06.02.2018 г. на заместник – градски прокурор на СГП) и представената административна преписка е видно, че жалбоподателката И. Г. е определена за разследващ следовател по досъдебно производство (ДП) № 446 от 2017 г. по описа на СО – СГП, пр. пр. № 39668 от 2017 г. по описа на Софийска районна прокуратура (СРП), считано от 30.10.2017 г. Страните не спорят, а това се установява и от справка от 02.02.2018 г., че досъдебното производство е образувано с постановление на прокурор от СРП от 30.10.2017 г. срещу неизвестен извършител за противозаконно отнемане на чужди движими вещи – престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 от Наказателния кодекс (НК). От справка рег. № 0 - 24 от 02.02.2018 г. изготвена от жалбоподателката, която е адресирана до завеждащ "Следствен отдел в Софийска градска прокуратура" се установяват действията на магистрата, свързани с възложеното му разследване. Видно от съдържанието й разследването се отличава с голяма фактическа и правна сложност, тъй като се касае за извършено присвояване на стоки в размер на 2 000 000 евро, като до настоящия момент са установени около 14 пострадали дружества от България и други държави членки на Европейския съюз (ЕС). Изрично е записано, че в изпълнение на писмени указания на наблюдаващ прокурор от СРП и по нейна преценка били извършени необходими действия по разследването. След разрешение на Софийски районен съд за извършване на съответните процесуално – следствени действия по досъдебното производство, били иззети движими вещи, вкл. и превозни средства собственост на "Дануей 1" ЕООД и "Дануей 2" ЕООД, които са предадени на отговорно пазене. Изискани са справки от Главна дирекция "Гранична полиция" за преминавания през ГК ПП на описаните в справката МПС. Ч. от МПС не са открити и на осн чл. 218, ал. 2 НПК е възложено извършване на оперативно – издирвателни действия по леките автомобили. С постановление по чл. 218, ал. 2 НПК на органите на МВР е възложено да бъдат издирени и да се доведат принудително за разпит посочените в него лица. Изискани са справки от Търговския регистър и Агенцията по вписванията относно " консулт" ЕООД, "Дануей БГ" ЕООД и "Дануей 2" ЕООД. За установяване самоличността на лицата в хода на досъдебното производство са направени справки от отдел "Български документи за самоличност" – СДВР. Предприети са действия за разпит по делегация на лицата А. Ю. и Г. А.. От изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е поискана писмена информация относно лиценз № 12383 за международен автомобилен превоз на " консулт" ЕООД, както и за броя на притежаваните от дружеството пътни превозни средства. Допълнително са направени справки относно наличие на застрахователни правоотношения с цитираните по – горе дружества и "Армеец" АД, "Булстат Виена иншурънс груп" АД, "Уника" АД. Разследвано е сключването на застрахователни договори с " консулт" ЕООД. Жалбоподателката освен така описаните в справката действия по разследването е възложила назначаването на компютърно – техническа експертиза на лаптопи с марка "Dell". В справката се сочи, че Георгиева е отправила устно запитване до наблюдаващия прокурор, за определяне на екип от разследващи с оглед фактическата и правната сложност на производството. Изтъква в справката, че изпълнила указанията на наблюдаващия прокурор, дадени с постановленията от 30.10.2017 г., 06.11.2017 г. и 16.11.2017 г. За тази цел следовател Георгиева изпратила на осн. чл. 203 НПК доклад до наблюдаващия прокурор( рег. № 8889 от 06.12.2017 г.). В справката се сочи, че писмото от 20.12.2017 г. с указанията на наблюдаващия прокурор е заведено в СГП с вх. № 15930 от 28.12.2017 г. и й било предадено на 02.01.2018 г. По тази причина не могла да направи справката до 22.12.207 г. и докладвала устно за извършеното разследване до този момент. За провеждането на огледите в хода на досъдебното производство е било необходимо намиране на поемни лица. Поради това разследването продължило в по – продължителен срок. По указание на наблюдаващия прокурор от СРП е осигурен достъп до ТД на НАП В., офис Ш., във връзка с ревизиите на " консулт" ЕООД и "Денуей 1" ЕООД. Лицето А. С. е свидетелствало за извършвания превоз на стоки. По указание на наблюдаващия прокурор в постановление от 05.12.2017 г. е направено запитване до КАТ и издаване на справка относно принадлежащо на дружеството МПС. З. изясняване на релевантните факти и обстоятелства по досъдебното производство, жалбоподателката е поискала изготвяне на молби за правна помощ. Независимо от необходимостта за изготвяне на такива молби, за което обстоятелство е уведомяван наблюдаващия прокурор, до момента на дадената от жалбоподателката справка, не са отправяни до компетентните органи в Гърция, Холандия, Германия, Италия, Латвия и Македония. Копирането на материалите по досъдебното производство е приключило на 12.01.2018 г. и изпратено на СРП, ведно с писмен доклад на осн. чл. 203 НПК, с предложение за удължаване на срока на разследването на осн. чл. 234 НПК. С постановление от 06.11.2017 г. на прокурор при СРП е указано разследването по досъдебното производство да продължи в екип от трима следователи, който да изпълни указанията дадени в постановлението за образуване на наказателно производство. Изрично в това постановление е посочено, че делото се отличава с фактическа и правна сложност, като за изясняване на обективната истина е необходимо извършването на множество процесуално – следствени действия, които са изброени от прокурор Дечева. Разпоредено е на разследващите органи да спазват стриктно процедурата за докладване на делото по реда на чл. 203, ал. 4, чл. 219, ал. 1, чл. 226, ал. 1 и чл. 229 НПК. Наблюдаващият прокурор е указал на всеки десет дни да му се изготвят писмени справки относно извършените действия по разследването и сроковете за провеждането им. Постановлението за образуване на наказателно производство не се представя от ответната страна, независимо, че съдът е указал на страната доказателствената тежест в процеса, както и, че следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на изискванията на закона, при неговото издаване. Към доказателствата за извършваните процесуални действия на разследващия екип в административната преписка е приобщена и справка на С. К. – следовател при СО – СГП. Следовател К. обяснява, че като част от разследващия екип по ДП 446/2017 г. по описа на СО СГП, на 29. 12. и 30.12.2017 г. в присъствието на поемни лица от Академията на МВР – С., били извършени огледи на веществени доказателства. Извършените множество процесуално – следствени действия по досъдебното производство № 446/2017 г. са подробно описани и от следовател Б. А., в справка от 02.02.2018 г. до завеждащ Следствен отдел в СГП. Видно от писмо на наблюдаващия прокурор по цитираното досъдебно производство № 446/2017 г. (лист 54 от делото), прокурор Д. е била запозната към 22.12.2017 г. с извършваните до момента действия по разследването, свързани с назначаването на компютърно – техническа експертиза и проверка на всички файлове и документи от дружествата, посочени в постановление за назначаване на експертиза от 28.11.2017 г. Прокурорът е одобрил назначената от разследващия екип експертиза и изрично е уведомил за това СГП. С писмо до СО – СГП от 09.01.2018 г. и копие до ВКП (лист 62 от делото) наблюдаващият досъдебното производство прокурор е цитирал постановленията на СРП, с които на тримата следователи, са давани указания за извършване на процесуално – следствени действия по делото. В това писмо се цитира по – рано изготвеното такова от дата 20.12.2017 г., с което на им е указано в срок до 17, 00 часа на 22.12.2017 г. да изпратят до СРП подробна справка за хода на разследването. Писмена справка озаглавена "доклад на осн. чл. 203 НПК" (лист 64 от делото) жалбоподателката е депозирала по – рано на 04.12.2017 г., която се представя и от ответника с административната преписка. Извършените от жалбоподателката процесуално – следствени действия са подробно изложени и в справка - становище на дисциплинарната комисия. Последната е извършила подробен анализ на приключилите и висящи дисциплинарни производства към 10.05.2018 г. на Г., дните, през които е ползвала платен годишен отпуск и е била в командировка, както и относно личната среднодневна натовареност на следователя, спрямо среднодневната натовареност в страната. Г. се е запознала с констатациите на дисциплинарната комисия на дата 11.05.2018 година. По дисциплинарното дело правилно административният орган е счел, че следва да цени приложените справки при решаване на въпроса за дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. С административната преписка се представят доказателства за разпределените и приключени досъдебни производства от лицето, както и данни за възложените й дела и преписки за отчетния период от 05.05.2015 г. до 20.02.2018 г. (лист 116 – 130 от делото и от 140 до 159). От справка за използван годишен отпуск за периода 02.11.2017 г. – 28.02.2018 г. се установява, че след дата 20.12.2017 г. Г. не е ползвала платен годишен отпуск до края на 2017 година. Срещу нея има три образувани дисциплинарни производства съответно по заповед № 427 от 15.02.2018 г., № 428 от 15.02.2018 г. и № 429 от 15.02.2018 г., като няма данни дали са приключили или са висящи, с изключение на настоящото образувано със заповед № 428 от 15.02.2018 година. След приключване на дисциплинарното производство в указаните и удължени за това срокове, със заповед № 1488 от 15.05.2018 г. на административния ръководител – градски прокурор на СГП и при изложените фактически и правни основания, на осн. чл. 314, ал. 1 вр. с чл. 311, т. 1, вр. с чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ, на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание "забележка", за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ – бездействие, което неоправдано забавя производството. На основание чл. 314, ал. 3 ЗСВ, дисциплинарно наказващият орган е уведомил ПК на ВСС за наложеното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ. Наложеното със заповедта дисциплинарно наказание е разгледано на заседание на комисия "Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС" към Прокурорската колегия на ВСС, проведено на дата 24.07.2018 г. След обсъждане и изложени мотиви за това, комисията е взела решение да предложи на ПК на ВСС да приеме решение, с което да бъде потвърдено наложеното със заповедта дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ. С решение по т. 4. 1. по протокол № 22 от заседание на ПК на ВСС проведено на 25 юли 2018 г., е прието на осн. чл. 314, ал. 4 ЗСВ, да бъде потвърдено наложеното със заповед № 1488 от 15.05.2018 г. на административния ръководител на СГП дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ "забележка", на И. Г. – следовател в Следствения отдел на СГП. Преди да бъде гласувано процесното решение на ПК на ВСС, съответната колегия е обсъдила фактите и обстоятелствата, въз основа на които е приела, че жалбоподателката И. Г. с поведението си е осъществила състава на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2, предл. второ ЗСВ. При така установената фактическа обстановка, Върховният административен съд, шесто отделение, намира от правна страна следното: Обжалваното решение на ПК на ВСС е издадено от компетентен административен орган – административния ръководител на Софийска градска прокуратура и във връзка с правомощието му по чл. 314, ал. 1 ЗСВ. Изпълнил е задължението да уведоми съответната колегия на Висшия съдебен съвет за наложеното наказание, както и да изпрати преписката заедно със заповедта. Предметът на дисциплинарното производство се очертава със заповедта на административния ръководител на Софийска градска прокуратура, като ПК на ВСС дължи произнасяне по вменените с акта нарушения на дисциплинарно отговорното лице. Прокурорската колегия на ВСС на осн. чл. 314, ал. 4 ЗСВ има правомощие да потвърди или да отмени наложеното наказание на магистрата. В случая с оспореното от И. Г. – следовател в следствения отдел на Софийска градска прокуратура решение, Прокурорската колегия е упражнила предоставеното й със закона правомощие и е потвърдила наложеното на магистрата дисциплинарно наказание "забележка". Решението е прието с необходимото мнозинство и при наличен кворум, съгласно нормата на чл. 320, ал. 6 ЗСВ. Съдът намира, че дисциплинарното производство е образувано в срока по чл. 310, ал. 1 (ред. ДВ, бр. 50 от 2016 г.) ЗСВ. В конкретната хипотеза то е започнало във връзка с постъпило в СГП писмо с вх. № 10573/2017 г. от 20.01.2018 г. по описа на ВКП – отдел 01 и на основание заповед № 428/15.02.2018 г. на административния ръководител на СГП. Жалбоподателката е запозната със заповедта за образуване на дисциплинарно производство (лист 168 от делото), както и с правото да участва в него самостоятелно или подпомагана от защитник. Изпълнена е процедурата по чл. 313, ал. 1 (изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) ЗСВ, според която преди да наложи дисциплинарно наказание, наказващият орган изслушва привлеченото към дисциплинарна отговорност лице или приема писмените му обяснения. В случая Георгиева е изложила своето писмено становище по образуваното дисциплинарно производство, което е обсъдено от административния ръководител, но е прието за неоснователно. След обсъждане на представените в хода на дисциплинарното производство доказателства, вкл. сведения, справки и обяснения, административният ръководител е наложил наказание "забележка", тъй като приема с описаното в заповедта поведение - бездействие, че следовател Г. неоправдано е забавила ДП № 446/2017 г. В представения по делото пълен стенографски протокол № 22 от заседанието на ПК на ВСС, проведено на 25.07.2018 г., са обективирани съображенията на членовете на ПК на ВСС за вземане на оспореното решение. Следователно, приобщените на основание чл. 320, ал. 7 ЗСВ мотиви, съдържащи се в изказванията на членовете на СК на ВСС, установяват конкретни факти и навеждат на доводи, в подкрепа на обстоятелствата, мотивирали издаването на заповедта и нейното потвърждаване. При вземане на решението не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателката И. Г. е участвала в дисциплинарното производство, запозната е с извършените по него действия от дисциплинарната комисия, имала е възможност да даде писмени обяснения по случая. Основателни са възраженията на оспорващия, че решението на Прокурорската колегия на Висш съдебен съвет е незаконосъобразно поради наличие на основанията по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК – противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. При обсъждане на професионалното поведение на следовател Г. относно ДП № 446/2017 г., в заседанието на 25.07.2018 г. ответната страна неправилно приема, че с недаването на справки по цитираните писма от 20.12.2017 г. и 09.01.2018 г. същата е бездействала, поради което неоправдано е забавила производството. От съдържащото се в административната преписка писмо от 06.02.2018 г. на заместник – градския прокурор, се установява, че задълженията на разследващия екип, в който участва и жалбоподателката са вменени съобразно Правила за сформиране на екипи по досъдебни производства и при изпълнение на молби за правна помощ, възложени на следователите при СО на СГП, утвърдени със заповед № 3676 от 03.11.2016 г. на административния ръководител на СГП. От ответната страна не са ангажирани доказателства, вкл. не са представени по делото тези Правила, от които може да се установи по какъв начин се разпределят задълженията на следователите, на които е възложено да извършат действията по разследването в екип, респ. какви са техните права, задължения и отговорности. Поради това и с оглед ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата, ответната страна не е установила при условията на главно и пълно доказване, дали действията по досъдебното производство № 446/2017 г. посочени в цитираните в писмото от 20.12.2017 г. постановления, следва да се извършват само ако бъде прието общо решение от екипа следователи, в какво съотношение следователите упражняват своите правомощия и за неизпълнението на кои точно процесуално – следствени действия ще следва да понесат дисциплинарна отговорност. Текстът на чл. 307 ЗСВ съдържа легална дефиниция на понятието дисциплинарно нарушение, посочени са субектите, които могат да бъдат дисциплинарно отговорни, както и основанията за ангажиране на отговорността. Нормата от своя страна дава и изчерпателно изброяване на видовете дисциплинарни нарушения. Дисциплинарно нарушение е и бездействието, което неоправдано забавя производството. Касае за неосъществяване на дължимо поведение от страна на магистрата в рамките на професионална отговорност, компетентност и служебна прецизност. От съвкупната преценка на приетите по делото доказателства е видно, че жалбоподателката има активното поведение в хода на разследването, свързано с изпълнение на указанията на наблюдаващия прокурор, независимо, че ответникът не представи цитираните в писмото от 09.01.2018 г. постановления, с изключение на постановление от 06.11.2017 г. (лист 48 от делото). Липсват данни кога Г. е била запозната с писмо от 20.12.2017 г. и от 09.01.2018 г. Неопровергани от ответната страна останаха твърденията на жалбоподателката, че писмото от 20.12.2017 г. й е докладвано по – късно във времето, поради което не е могла своевременно да изготви справката до 17, 00 часа на 22.12.2017 г. (справка на лист 37 от делото, последен абзац, също лист 190). Разпоредбата на чл. 203 НПК изисква разследващият орган да вземе всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването, като в най-кратък срок събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, ръководейки се от закона, вътрешното си убеждение и указанията на прокурора. На основание цитираната разпоредба, ще е налице виновно неизпълнение на задълженията на разследващия орган да обезпечи надлежно разследване и да го приключи в срок, ако липсва процесуална активност на магистрата. От обективна страна неизготвянето на справки по двете писма през кратък период от време в рамките на месеца следващ доклада на Г. по чл. 203 НПК от 06.12.2017 г. и доклада от 02.02.2018 г., не сочи на бездействие, което неоправдано забавя производството. При установяване дали твърдяното от дисциплинарната комисия забавяне на производството е налице, дисциплинарнонаказващият орган е длъжен да се произнесе за процесуалните срокове по НПК, какъв е бил обема на планираната работа за срока на разследването и какви процесуални действия жалбоподателката е пропуснала да извърши, респ. не са били извършени поради недоброто изпълнение на служебните й задължения. При липса по делото на постановленията издадени от наблюдаващия прокурор по досъдебното производство, с изключение на постановлението от 06.11.2017 г., в конкретната хипотеза, не може да се направи обективна и вярна преценка, дали поведението на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице сочи на бездействие, което неоправдано забавя производство. Фактическите установявания в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание свързани с веществените доказателства, се изразяват в обстоятелството, че с постановления на наблюдаващия прокурор от 29.11.2017 г. и 29.01.2018 г. (също непредставени като доказателства по делото от ответната страна), двукратно е отказано връщането им, предвид липсата на извършени огледи на същите и на изготвени експертизи с тези доказателства. Видно обаче от заповед № 428 от 15.02.2018 г. като фактическо основание за образуване на дисциплинарното производство е изтъкнато, че Георгиева не е описала и изследвала веществените доказателства, иззети в хода на разследването по досъдебно производство № 446/2017 г., т. с. налице е противоречие между двете заповеди. Пазенето и разпореждането с веществени доказателства е регламентирано в глава дванадесета на НПК. Съгласно чл. 111 НПК, веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство. Според ал. 2 на същия текст, предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, само ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение. Отказът на прокурора по ал. 2 може да бъде обжалван от правоимащото лице пред съответния първоинстанционен съд, който се произнася в закрито заседание с определение, което е окончателно. Обезпечен е съдебен контрол на преценката на прокуратурата по чл. 111, ал. 2 НПК. Следователно, констатираното противоречие във фактите, послужили като основание за образуване на дисциплинарно производство и за налагане на дисциплинарно наказание досежно веществените доказателства, води до формулиране на неясно от фактическа страна обвинение за извършване на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2, предл. второ от ЗСВ. В случая дисциплинарно наказващият орган не е изяснил всестранно и пълно какво е участието на следовател Георгиева при извършване на съответното процесуално - следствено действие, свързано с боравене с веществените по делото доказателства. Законът за съдебната власт не се съдържа легална дефиниция на понятието "неоправдано забавяне" по смисъла на чл. 307, ал. 2, т. 2 ЗСВ. Но действието или бездействието на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат следва да е в кумулативна връзка с "неоправданото забавяне" на производството. От приетите за относими факти по делото не се установи по безспорен и по несъмнен начин, жалбоподателката с бездействието си неоправдано да е забавила производството, респ. не е доказано нейно виновно поведение, което да е основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност. При така изложените съображения, съдът намира, че не е доказано вмененото на жалбоподателката Георгиева дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2, предл. второ ЗСВ. Нарушени са и материалноправните предпоставки за законосъобразност на решението на ПК на ВСС по чл. 309 от ЗСВ. При определяне на дисциплинарното наказание по този текст на закона се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. Приетото в случая решение за налагане на дисциплинарно наказание не се основава на преценка, извършена при съобразяване на изброените критерии, дали по случая е налице неоправдано забавяне на досъдебното производство. Нарушен е принципът за съразмерност, уреден в разпоредбата на чл. 6 от АПК. Спазвайки този принцип административният орган е длъжен да определи наказание, което по вид и размер да съответства на тежестта на извършеното нарушение. Такава преценка не е била извършена от ответната страна. Обжалваното решение на ПК на ВСС не отговаря на целта на закона, тъй като само справедливото и съответно на дисциплинарното нарушение, наказание ще може да предотврати бъдещи нарушения, както и да гарантира за постигане на по - висока ефективност при изпълнение на служебните задължения. По изложените фактически и правни съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваният акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗСВ и при несъответствие с целта на закона. При така установеното наличие на основанията за неговата незаконосъобразност по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК, оспореното решение по т. 4. 1. от протокол № 22 от заседание на Прокурорската колегия на Висш съдебен съвет, проведено на 25.07.2018 г., с което е потвърдената заповед № 1488/15.06.2018 г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура, за налагане на магистрата на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - "забележка", следва да бъде отменено, както и заповедта на административния ръководител на СГП за налагане на дисциплинарното наказание. По разноските: Основателността на главното искане на жалбоподателя определя уважаването и на акцесорната му претенция за присъждане на разноските по делото на осн. чл. 143, ал. 1 АПК. Видно от представените в тази насока доказателства, те са в размер на 10 лв. за държавна такса, като изрично се претендира по представеното пълномощно и заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. трето от Закона за адвокатурата. В случая са налице предпоставките по този текст на закона и на адвоката, оказал безплатна правна помощ, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера, определен в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който възлиза на 300 лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,