Решение № 125 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5098/2019 г.

Решение № 125 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5098/2019 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Христов срещу решение № 12/11.03.2019 г., постановено по адм. дело № 3/2019 г. по описа на Административен съд - Русе, с което са отхвърлени предявените искове срещу ОД на МВР Русе за осъждане на ответника за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, както следва: 310 лева – претърпени имуществени вреди, представляващи 300 лева заплатен адвокатски хонорар и 10 лева заплатена такса за образуване на адм. дело № 183/2017 г. по описа на съда по повод оспорване на посочения ИАА и 5 000 лева - неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени вследствие на арест на публично място унижение, стрес, шок, душевна болка и притеснение, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумите, причинени от отменен по съдебен ред с влязъл в сила акт на съда административен акт – Заповед за задържане на лице № УРИ 457 зз-7 от 20.05.2017 г., издадена от полицейски орган в РУ – Ветово при ОД на МВР – Русе, с която е разпоредено задържането на Христов за срок от 24 часа. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че неправилно съдът е приел че липсват доказателства за претърпени от касаторът неимуществени вреди, тъй като при наличие на издадена заповед за задържане, впоследствие отменена от съд, касаторът е изпитал неудобство, унижение, несигурност, притесненост и се накърняват моралните му ценности. Твърди се, че съдът неправилно е отхвърли и иска за имуществени вреди, тъй като са във връзка с претърпените неимуществени вреди. Моли съдебното решение да бъде отменено, като, вместо него, ВАС постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло исковите претенции. Ответникът, ОД на МВР - Русе, в представения отговор по касационната жалба, сочи че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както е постановил и съдът в оспореният акт и моли ВАС да потвърди решението на Административен съд - Русе. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в атакуваната му част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - Русе е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от С. Христов срещу ОД на МВР – Русе. Претенцията е за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, както следва: 310 лева – претърпени имуществени вреди, представляващи 300 лева заплатен адвокатски хонорар и 10 лева заплатена такса за образуване на адм. дело № 183/2017 г. по описа на съда по повод оспорване на посочения ИАА и 5 000 лева - претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени в следствие на арест на публично място унижение, стрес, шок, душевна болка и притеснение, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумите, в следствие от отменен по съдебен ред административен акт – Заповед за задържане на лице № УРИ 457 зз-7 от 20.05.2017 г., издадена от полицейски орган в РУ – Ветово при ОД на МВР – Русе, с която е разпоредено задържането на Христов за срок от 24 часа. С обжалваното в настоящото съдебно производство съдебно решение, решаващият съд е отхвърли изцяло исковите претенции. Съдът е посочил че елементите на фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са: наличие на незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, или незаконосъобразно действие или бездействие; на второ място наличие на вреда и на трето – пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразният акт, действие или бездействие и настъпилите вреди. Посочил е още, че в конкретният случай първата предпоставка е налице – отменен административен акт по съдебен ред. В съдебното решение е посочено че в тежест на ищецът е да докаже че в резултат на отменената заповед е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в срам, стрес, неудобство и др., като именно това не е извършено. Съдът е приел за недоказани търсените неимуществени вреди, поради липсата на писмени доказателства в тази насока. По отношение имуществените вреди е посочил, че съдът вече се е произнесъл по отношение на дължимите разноски, за които в хода на производството по адм. дело № 183/2017 г. по описа на Административен съд – Русе са били представени и съответните писмени доказателства. Както правило е установил първоинстанционният съд в производството по оспорване на заповедта пред АС – Русе, ищецът е бил представляван от адвокат-пълномощник П. Ахмаков. Установил е, че от представения по адм. дело № 183/2017 г. по описа на съда договор за правна защита и съдействие, сключен между Христов и адвокат Ахмаков, за процесуалното представителство по делото е договорено и платено възнаграждение в размер на 150 лева (л. 15 от адм. дело № 183/2017 г. по описа на АдмС - Русе). Заплатена е и държавна такса за образуване на делото в размер на 10 лева (л. 8 от адм. дело № 183/2017 г. по описа на АдмС - Русе). С Решение № 19 от 24.08.2017 г., постановено по адм. дело № 183/2017 г. по описа на АС – Русе, съдът е отменил Заповед за задържане на лице № УРИ 457 зз-7 от 20.05.2017 г., издадена от полицейски орган в РУ – Ветово при ОД на МВР – Русе като незаконосъобразна и необоснована и е осъдил Областна дирекция на МВР - Русе да заплати на Христов сумата от 160 (сто и шестдесет) лева - направени по делото разноски. Съдебното решение е правилно. Настоящата касационна инстанция споделя установената от административния съд фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи за липсата на всички материалноправни предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ОД на МВР Русе за претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. В конкретният случай е налице първата предпоставка – отменен по съдебен ред издаден индивидуален административен акт - Заповед за задържане на лице № УРИ 457 зз-7 от 20.05.2017 г., издадена от полицейски орган в РУ – Ветово при ОД на МВР – Русе. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като сочената от закона справедливост визира не само размера на следващото се обезщетение, а и всичко, което е свързано с обезщетяването. На обезщетяване подлежат и вътрешните, душевни състояния но тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени. Не всяко отражение върху душевното състояние дава основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В конкретният случай се претендира неимуществени вреди изразяващи се в претърпени безпокойство, несигурност, срам и др. подобни, вследствие задържането на лицето от органите на МВР и впоследствие отмяна на акта. В тежест на касаторът е да докаже със съответните доказателствени средства наличието на претърпени от него негативни изживявания, които да бъдат във връзка именно с отмененият акт. Доказателства в тази насока не са представени, както правилно е посочил в обжалваният акт решаващият съд. Липсват представени писмени доказателства, и гласните такива, чрез свидетелски показания и не се установява по безспорен начин, че касаторът е претърпял неимуществените вреди, за които претендира. Изводите на решаващият съд за липсата на кумулативни предпоставки за уважаване на исковите претенции се приемат изцяло от настоящата съдебна инстанция. Правилни са изводите на съда и за претърпени имуществени вреди, които да са именно в причинна връзка с отмененият административен акт. Извършването на разходи от касатора по отношение претендираната сума представляваща държавна такса и адвокатски хонорар, платена при съдебно обжалване на процесната заповед за задържане са присъдени в производството по отмяна на акта и не следва да се присъждат повторно в настоящото. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, трето отделение