Решение № 13955 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7538/2009 г.

Решение № 13955 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7538/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от Директора на Регионална митническа дирекция (РМД) против Решение № 1187/26.01.08 г. по адм. д. 1138/08 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 1/37/1/30.10.07 г., издаден от държавен инспектор при ТМУ - Митница Аерогара София, потвърден с Решение № РМ-4401-0328/30.01.08 г. на Директора на РМД-София. В касационната жалба са изложени подробни доводи, според които съдебното решение е необосновано и постановено при съществени нарушения на материалноправните и процесуалноправните разпоредби - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска отмяната на съдебното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против РА. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "Българска спиртоварна компания" АД оспорва касационната жалба. Не претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното Решение № 1187/26.01.08 г. по адм. д. 1138/08 г. по описа на Административен съд - София- град е отменен РА № 1/37/1/30.10.07 г., издаден от държавен инспектор при ТМУ - Митница Аерогара София, потвърден с Решение № РМ-4401-0328/30.01.08 г. на Директора на РМД-София, с който на "българска спиртоварна компания"АД е определен като дължим за внасяне за периода от 1.07.06 г. до 30.06.07 г. акциз в размер на 23869, 61 лв. и лихви за просрочие. АССГ е приел, че по време на ревизията са допуснати процесуални нарушения, които не са съществени, но РА е незаконосъобразен. Според решаващият съд дружеството не дължи акциз за продукта, който е определян като "технически спирт" независимо, че представлява етилов алкохол по смисъла на чл. 9 от ЗАДС, защото не са налице предпоставките на чл. 20, ал. 2, т. 3 от ЗАДС - цялото количество получен в производствения процес технически спирт и не наличен към момента на ревизията е използвано за производството на друга акцизна стока. С оглед на този правен извод съдът не е обсъдил спорния по делото въпрос относно количеството на техническия спирт, получено при производството на етилов алкохол и начина на формиране на основата за изчисления на дължимия за периода акциз. Така постановеното съдебно решение е правилно като краен резултат. Настоящата инстанция намира за основателно възражението в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон - чл. 20, ал. 2, т. 3 от ЗАДС. АССГ е допуснал противоречие в мотивите си като от една страна е приел за доказано, че е налице количество от определен продукт, за който дружеството твърди, че е технически спирт, но в действителност представлява етилов алкохол, а от друга е посочил, че цялото количество от този продукт е използвано за производството на етилов алкохол като с него са промивани и дезинфекцирани съдове и съоръжения на територията на данъчния склад или е връщано във ферментиращия продукт, преди да бъде пречистен за производство на етилов алкохол. Тези изводи на съда са в противоречие с техническата спецификация на етилов алкохол относно суровините, които е могат да бъдат използвани в производството на етилов алкохол и миещите и дезинфекционните средства, които е допустимо да бъдат използвани в този производствен процес. Констатираното вътрешно противоречие в мотивите на съда относно характера и вида на продукта "технически спирт", който се използва за почистване и като суровина за производство на етилов алкохол и "етилов алкохол" е в резултат от неправилната преценка на доказателствата по делото и правното значение на допуснатите по време на ревизията процесуални нарушения. Правилно и законосъобразно АССГ е констатирал допуснати нарушения при вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол, но неправилно е приел, че тези нарушения не са повлияли върху заключението на лабораторната експертиза. Допуснатите нарушения изразяващи се във вземане на по-малък брой контролни проби от необходимото, вземане на проба само от дъното на съда, а не и горна и средна локални проби, компрометират достоверността на изследваните проби и годността с това изследване да се установяват характеристиките на продукта с оглед тарифното му класиране. Тарифната позиция на продукта не е коментирана и определяна в ревизионния доклад, представляващ мотиви към обжалвания пред административния съд РА. Митническите органи са изчислявали количеството произведен "технически спирт" по данни на декларация от управителя на дружеството спрямо данните за общо произведеното количество етилов алкохол за периода, от което са приспаднали количеството от този продукт, което е намерено в данъчния склад, за да определят основата за облагане с акциз при възприето действително алкохолно съдържание на продукта по обем% vol 79, 04. Стойността на действителното алкохолно съдържание на продукта е прието за доказана с лабораторна експертиза № 00004/26.07.07 г. на Централна митническа лаборатория, която настоящият съдебен състав намира, че поради допуснатите съществени процесуални нарушения при вземане на пробата за изследване, не може единствено да представлява доказателство за алкохолното съдържание и характеристиките на спорния продукт. Следователно в административната фаза на производството не е установено по категоричен начин, че в данъчния склад са произведени количества етилов алкохол, за които "българска спиртоварна компания"АД не е начислила дължим акциз, защото е определила продукта като "технически спирт", който според дружеството не е акцизна стока. Допълнително следва да бъде посочено, че изчисляването на основата за облагане е извършена "по аналог", без да са спазени изискванията на чл. 122 от ДОПК във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗАДС. По изложените съображения касационната инстанция намира, че независимо от допуснатите нарушения съдебното решение като краен резултат следва да бъде оставено в сила, защото с него е отменен незаконосъобразен ревизионен акт. Ответникът не е направил разноски пред касационната инстанция, не ги претендира, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, Първо- А отделение,