Решение № 271 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9090/2017 г.

Решение № 271 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9090/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма" Регионално развитие" 2007- 2013 г. и зам. министър на регионалното развитие и благоустройството, против решение № 1153/23.06.2017 г. по адм. дело № 936/2017 г. на Административен съд- Б., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - О. Б., чрез своя процесуален представител в писмен отговор до съда, оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд-Б. е отменил като незаконосъобразно решение № РД-02-36- 246/24.03.2017 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма" Регионално развитие" 2007-2013 г., с което на основание чл. 99, т. 2 АПК по инициатива на административния орган е възобновено административното производство по решение № РД-02-36-1467/07.12.2016 г., установена е нередност по т. 4 от категория 1 "Обявление за възлагане на обществена поръчка и документация за участие/публична покана" към Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от структурните фондове, Кохезионният фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци"/МОФК/ и е определена финансова корекция на бенефициера - О. Б. в размер на 159 936,76 лв., представляваща 5% от Договор № BG161PO001/1.5-01/2010/001-S-0012 от 12.06.2014 г. с изпълнител "Щрабаг"ЕАД. За да отмени решението съдът е приел, че същото е издадено при липса на основанията за отмяна по чл. 99, т. 2 АПК, тъй като липсват нови писмени доказателства, съответно нови обстоятелства на каквито се позовава органа, за постановяване на оспореното решение на основание чл. 99, т. 2 АПК. Прието е от съда, че в случая новите обстоятелства са съществували към датата на постановяване на отменения акт, същите са били взети предвид от органа при постановяване на първоначалното решение, но просто са били интерпретирани по различен начин, в резултат на което органът е стигнал до извод за липса на нарушение. От друга страна полученият одитен доклад не може да се приеме за ново обстоятелство или за ново доказателство, тъй като всички факти, описани в него, са били известни на органа и взети под внимание при постановяване на първоначалното решение. Също така административният съд е приел, че не е налице нарушение на чл. 28, ал. 6 ЗОП (отм.) Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на правнорелевантните факти, изводите на съда за незаконосъобразност на оспореното решение са правилни. Решението е в резултат на възобновяване на административно производство по чл. 100, вр. с чл. 99, т. 2 АПК, по инициатива на органа - ръководителя на УО на ОПРР. Съгласно разпоредбата на чл. 99, т. 2 АПК влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. А по силата на чл. 100 АПК в случаите по чл. 99, т. 1 възобновяването на административното производство се извършва по инициатива на административния орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, а в случаите по чл. 99, т. 2 - 7 - и по искане на страна в производството. Разпоредбата на чл. 102 предвижда, че възобновяването на производството по чл. 99, т. 1 може да се направи в тримесечен срок от влизането в сила на акта, а възобновяване на производство по чл. 99, т. 2 - 7 може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта. В случая възобновяването на административното производство е по инициатива на административния орган. Правилно е прието от съда, че възобновяване на административното производство по чл. 99, т. 2 АПК е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаване на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страните в производството. Съдът правилно е приел, че случаят не е такъв и не попада в хипотезата на чл. 99, т. 2 АПК, тъй като новите обстоятелства са съществували към датата на постановяване на отменения акт, същите са били взети предвид от органа при постановяване на първоначалното решение, но просто са били интерпретирани по различен начин, в резултат на което органът е стигнал до извод за липса на нарушение. Възобновяването по чл. 99, т. 2 АПК не е средство за поправяне на процесуални пропуски или грешки, допуснати от страните и органа в приключилото административно производство, поради което като е приел, че не са налице предпоставките за възобновяване по чл. 99, т. 2 АПК съдът е приложил правилно закона. Ако органът е преценил, че с неговото първоначално решение съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразност на акта, то е могъл да възобнови административното производство на осн. чл. 99, т. 1 АПК, но в три месечен срок от влизане в сила на първоначалния акт. В случая това не е направено. Съдът е обсъдил доводите на страните спрямо установените по делото факти, въз основа на което е направил обосновани правни изводи за незаконосъобразност на акта. Сочените като нови обстоятелства и факти са преценени правилно, че не са нови, тъй като са съществували и са били обсъдени в административното производство по издаване на първата заповед, но са били интерпретирани по различен начин. Предвид изложените съображения оспореният съдебен акт се явява правилен, с оглед на което същият следва да бъде оставен в сила. При този изход по спора на ответника по касационната се дължи присъждането на разноски за касационната инстанция в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение