Решение № 2607 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9001/2017 г.

Решение № 2607 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9001/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Ц. Д., гр. В., чрез проц. си представител адв. Г. А., против решение № 866/18.05.2017 г., постановено по адм. д. № 3113/2016 г. по описа на Административен съд В.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. Д. против решение № 552-6/26,27.07.2012 г. на Общински съвет, гр. В., в частта за имот 867 по одобрения ПУП-ПУР на кв. "И." (идентификатор 10135.2552.867 по КККР на гр. В.), който е засегнат с улици, минаващи в южната и западната му части, с искане за прогласяване на нищожност на плана, в оспорената му част. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, и по същество - правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до законосъобразни правни изводи. Изложените мотиви са верни, но в значителната си част - постановени по законосъобразността на акта, проверката за която е била преклудирана. Критериите (изискванията) за законосъобразност на административните актове са нормативно определени и са: компетентност на автора на административния акт; спазване на формата, предвидена в закона; спазване на административно производствените правила; спазване на материално правните разпоредби, приложими за съответния административен акт; съответствие с целта на закона. Всяко изключително тежко нарушение на тези признаци може да има последица нищожен административен акт. Тук следва да се извадят "извън скоба" критериите (в най-обобщен вид) за различаване на нищожните от унищожаемите административни актове при порока "материална незаконосъобразност" - нищожност на административен акт има, когато: 1. налице е пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално-правна норма; 2. актът е изцяло лишен от законово основание; 3. акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок, тежък да степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Нищожността се констатира и обявява. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на едно "нищо" в правния мир, на несъществуващ факт. Първоинстанционният съд правилно е установил, че не са налице цитираните по-горе предпоставки, които биха довели до нищожността на оспореното решение № 552-6/26,27.07.2012 г. на Общински съвет, гр. В., в частта за имот 867 по одобрения ПУП-ПУР на кв. "И." (идентификатор 10135.2552.867 по КККР на гр. В.). Изложени са подробни мотиви, защо решаващият съд намира, че актът не е нищожен, които този съд споделя. Процесният акт е постановен при наличие на законовите предпоставки за това, спазена е формата (вкл. относно мотивите), издаден е от оторизирания за това орган. Не е налице порок, тежък, до степен да направи административния акт нищожен. В тази връзка касационните доводи са по законосъобразноста на акта и не могат да бъдат разгледани, след като е преклудирано правото да се иска такава проверка. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и липсата на направеното искане, в тази връзка, за разноски от ответника - този съд не присъжда такива. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав