Решение № 4657 от 15.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1401/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Кирова, срещу Решение 7178/22.11.2023 г., постановено по адм. дело 10081/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22221320000536-091-001/30.09.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП София, потвърден с Решение 1968/29.12.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, и данъчната администрация е осъдена за разноски. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съпроизводствените правила и необоснованост касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че е останал неизяснен въпросът относно предмета на фактурираните доставки. Подробни съображения относно липсата на реалност на спорните доставки излага в касационната жалба. Моли за отмяна на атакуваното решение и потвърждаване на процесния РА. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция и за държавна такса. Ответникът Пет флайт България ЕООД, чрез пълномощника адв. Начев, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Делото е във фаза на втора касация. С Решение 9536/27.10.2022 г., постановено по адм. дело 1542/2022 г. по описа на ВАС, Първо отделение, е било отменено Решение 5186/16.08.2021 г., постановено по адм. дело 1584/2021 г. по описа на Административен съд София-град и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е бил РА Р-22221320000536-091-001/30.09.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1968/29.12.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който са установени данъчни задължения по ЗДДС в общ размер на 85 160 лв. за данъчни периоди м.12.2019 г. и м.01.2020 г. по фактури, издадени от Виа петрол ЕООД и Рекавъри инвест АД. Съдът е установил, че с РА е отказано право на данъчен кредит в размер на 37 700 лв., по две фактури, издадени от ВИА Петрол ЕООД за данъчен период м.12.2019 г.: фактура 000010086/23.12.2019 г. с предмет: покупка стоки-proximity card и фактура 000010089/31.12.2019 г. с предмет: получен аванс. Отказано е и право на данъчен кредит в размер на 47 460 лв. по фактури, издадени от ВИА Петрол ЕООД и Рекавъри Инвест АД за данъчен период м.01.2020 г., както следва: фактура 0... 103/24.01.2020 г. с предмет: 10 000 бр. пластмасови карти за ползване в търговски обекти със защитен код, издадена от ВИА Петрол ЕООД, и фактура 1...214/31.01.2020 г. с предмет: 100 бр. Dongle EL4S 32k Genii + Installed software, издадена от Рекавъри Инвест АД. На основание чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по издадените от ВИА Петрол ЕООД и Рекавъри Инвест АД фактури. Административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма. Според съдебния състав обаче от събраните доказателства, включително и от допуснатата ССчЕ, се установявало, че ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС, счетоводството му е надлежно водено, отговарящо на изискванията на ЗДДС, ППЗДДС, ЗСч и международните счетоводни стандарти. Съдът е стигнал до извод, че след като дружествата-доставчици са потвърдили издаването на фактурите с включването им в дневниците си за продажби, включително са представили в хода на ревизията надлежна търговска и счетоводна документация, е налице правото на приспадане на данъчен кредит на РЛ. Необосновани според АССГ били твърденията за наличие на данъчна измама. При тези мотиви е отменил процесния РА. Съобразявайки задължението си по чл.218, ал.2 от АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е неправилно. За да възникне и да бъде надлежно упражнено правото на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е необходимо наличието на действително извършена облагаема доставка на стока или услуга към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката, от лицето, посочено като доставчик. Притежаването на данъчен документ и извършеното разплащане, както и осчетоводяването на стопанските операции, не е достатъчно да обоснове реалност на доставката. Не на последно място, от значение за правото на данъчен кредит е и наличието на последваща облагаема доставка, свързана с икономическата дейност на дружеството. Установяването на предпоставките за ползване на данъчен кредит е изцяло в доказателствена тежест на лицето, което претендира правото, съобразно практиката на ВАС и на СЕС. В случая то не се е справило с доказателствената тежест в процеса. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС и в Решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Действително органите по приходите са се позовали и на неустановеността на материална и кадрова обезпеченост на доставчика, но по делото е видно, че това не са единствените съображения за формирания отказ. В конкретния случай, въпреки представените в хода на ревизията фактури, платежни документи и товарителници, не се установява реалното извършване на фактурираните доставки на стоки/услуги. Ангажираните от страна на дружеството доказателства са частни свидетелстващи документи и нямат обвързваща съда доказателствена сила. Tе не се ползват с материалната доказателствена сила на официалните документи и по аргумент от чл. 180 ГПК тяхната доказателствена сила не обвързва съда да приеме съдържанието им за вярно. То следва да се цени с оглед останалите относими доказателства. Следва да се посочи, че представянето на документи, без изясняване на механизма на доставките, не може да обоснове извод за тяхното действително осъществяване. Към фактурите не са представени приемо-предавателни протоколи. Доколкото доставка на стока според определението на чл. 14, § 1 Директива 2006/112, означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик, то именно фактът на предаването и приемането им на първо място следва да бъде доказан. В този смисъл правилно е било отказано правото на данъчен кредит по процесните фактурирани доставки, след като липсват данни такова да е било извършено. Съдът съобразно указанията в отменителното решение на ВАС е разпределил доказателствената тежест, като е указал на жалбоподателя да представи доказателства, включително и да направи доказателствени искания за назначаване на експертиза, с които да се установи предметът на спорните доставки и тяхната реалност. Такива доказателства не са били представени. РЛ не е реализирало доказателствената си тежест да установи изпълнението и приемането на спорните доставки. В този смисъл според т. 33 от решението на СЕС от 6 декември 2012 по дело C-285/11, Боник, само ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано. Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това /вж. решение от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, Евита-К, т. 37/. Следва да се има предвид, че представянето на фактури с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателствата, може да възпрепятства правилното събиране на данъка и следователно да застраши доброто функциониране на общата система на ДДС. Правото на Съюза не е пречка държавите членки да считат съставянето на фактури с невярно съдържание за част от данъчна измама (в този смисъл Решение по дело С-285/09 R.) Или след като липсват по делото доказателства, които да установят в условията на пълно доказване действително осъществени доставки на стоки, респ. услуги, по начина, по който са обективирани същите в първичните счетоводни документи, то не може да се приеме, че са били налице реално извършени доставки. По изложените аргументи настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови отхвърляне на жалбата срещу процесния РА. Разноски: Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. При този изход на спора в тежест на Пет флайт България ЕООД следва да бъдат възложени разноските за всички инстанции и на НАП следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 21 095,60 лв. (7 462,80 лв. x 2 + 3 085 x 2) и 681,28 лв. за държавна такса или общо разноски в размер на 21 776,88 лв. Водим от горното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,