Решение № 9281 от 20.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3537/2022 г.

Решение № 9281 от 20.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3537/2022 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 245 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на А. М., Л. В. и Лидо – груп" ЕООД, гр. Якоруда за отмяна на решение № 7796 от 21.12.2021 г. по адм. дело № 3595/2021 г. на Административен съд София – град, влязло в сила на 15.01.2022 г. Подателите на искането за отмяна поддържат, че постановеният съдебен акт е неблагоприятен за тях, въпреки че не са участвали като страни в процеса. Представят като писмени доказателства, нотариални актове, установяващи правата им на собственост, схеми на самостоятелни обекти в сграда, 2 бр. писма и констативен акт. Молят влязлото в сила решение № 7796 от 21.12.2021 г. по адм. дело № 3595/2021 г. на Административен съд София – град да бъде отменено и делото – върнато на административния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендират и направените по делото разноски и правят евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от ответниците С. адвокатско възнаграждение. Ответникът главен архитект на район "Витоша", Столична община оспорва искането за отмяна. Моли да бъде отхвърлено и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от подателите на искането адвокатско възнаграждение. Ответниците З. С. и А. С. също оспорват искането за отмяна. Поддържат, че искането е недопустимо, тъй като съдебният акт, чиято отмяна се иска не е неблагоприятен за искателите. По същество излагат съображения, че искането е неоснователно. Молят искането за отмяна да бъде оставено без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено или евентуално да се постанови решение, с което искането за отмяна да бъде отхвърлено, като им се присъдят направените по делото разноски. Правят и евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от искателите адвокатско възнаграждение. Ответникът етажна собственост с адрес: гр. София, [улица], представлявана от управителя Г. Г. също оспорва искането за отмяна, като излага доводи за недопустимост и евентуално за неоснователност на искането, аналогични на изложените от ответниците С.. За да се произнесе по искането за отмяна, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, взе предвид следното: Производството по адм. дело № 3595/2021 г. на Административен съд София - град е образувано по жалби на А. С. и З. С., ответници по искането за отмяна, против забележка вписана на 03.07.2009 г., по реда на чл. 154, ал. 5 ЗУТ, в разрешение за строеж № 416/12.10.2006 г., издадено от главния архитект на район "Витоша", Столична община, за "жилищна сграда с подземни гаражи", находяща се в гр. София, [улица], с която е одобрен проект "Промяна на предназначението на апартамент, находящ се на партерния етаж на жилищната сграда, в амбулатория за рехабилитация, както и преустройство на подземни паркоместа в гаражи", в частта, в която е одобрено преустройство на паркоместа в гаражи. Жалбоподателите твърдят, че проектът за преустройство на паркоместа в сутерена на сградата в гаражи е одобрен при непълна проектна документация, както и че след одобряване на проекта в него са нанесени корекции от неизвестно лице, според които предвидените по проект мрежести преградни стени на гаражите са заменени с такива от газобетон, което е пречка да се изгради предвидената в сутерена вентилационна система изцяло. След събиране на доказателства съдът приема, че към забележката, вписана в разрешението за строеж, не съществува одобрен проект с изискуемото от закона съдържание. Излага мотиви, че одобрените със забележката изменения са съществени, тъй като променят вида и местонахождението на общи инсталации и уредби в сградата, но са предприети без съгласие на етажните собственици в хипотезите на чл. 149, ал. 2 ЗУТ и чл. 185, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. По тези съображения стига до извода, че вписването на забележката в разрешението за строеж е лишено от законово основание и с решение № 7796 от 21.12.2021 г., предмет на искането за отмяна, прогласява нищожността на забележката. Решението е постановено при участието на жалбоподателите С., на главния архитект на район "Витоша", Столична община като ответник и на етажната собственост, представлявана от управителя Г. Г., като заинтересувана страна. Подателите на искането за отмяна А. М., Л. В. и Лидо – груп" ЕООД, гр. Якоруда не са конституирани като страни по делото и не участват в съдебното производство. Същите притежават самостоятелни обекти в жилищната сграда с подземни гаражи, находяща се на [улица], за която се отнася разрешението за строеж. Подателят на искането за отмяна "Лидо груп" ЕООД е собственик на апартамент № 1, с площ от 139. 30 кв. м. находящ се на партерния етаж, чието предназначение е променено със забележката, прогласена за нищожна с решението, чиято отмяна се иска, а подателите на искането за отмяна А. М. и Л. В. са собственици съответно първият на гаражи № 2, 3, 6, 7, а втората на гараж № 4 в сутеренния етаж, предмет преустройството, одобрено с оспорената забележка в разрешението за строеж. Като взе предвид изложеното в искането за отмяна и фактите по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Исканията за отмяна са подадени в срока по чл. 240, ал. 3 АПК и от лица, за които съдебното решение е неблагоприятно, поради което са допустими. Доводите на ответниците С. и на етажната собственост в обратен смисъл, са такива по същество и ще бъдат обсъдени по- долу. Разгледани по същество, същите са основателни. Основанието за отмяна, предвидено в разпоредбата на чл. 246, ал. 1 АПК, защитава правата на трети лица, за които съдебният акт е неблагоприятен и които не са взели участие в делото, тъй като не са били конституирани в съответното качество. Следователно правото на отмяна на влязло в сила решение възниква за неучаствало в делото трето лице при осъществяването на три условия: лицето да има гарантирано от закона право на участие в процеса, решението да разпростира правните си последици спрямо него и тези последици да са неблагоприятни. В случая изброените предпоставки по отношение на подателите на искането за отмяна в настоящото производство са изпълнени. С решението, чиято отмяна се иска е обявена за нищожна забележка, вписана на 03.07.2009 г., по реда на чл. 154, ал. 5 ЗУТ, в разрешение за строеж № 416/12.10.2006 г., издадено от главния архитект на район "Витоша", Столична община. Това решение има действие по отношение на всички (арг. чл. 177, ал. 1 АПК) и следователно засяга негативно правната сфера на подателите на искането за отмяна, които са собственици на самостоятелни обекти, предмет на одобреното с административния акт изменение на разрешението за строеж. Обжалваната забележка е за преустройство на част от самостоятелните обекти в жилищна сграда, в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, [улица], поради което подателите на искането за отмяна като собственици на такива обекти и лица, за които оспореният административен акт е благоприятен, имат право на участие по делото. Същите не могат да бъдат представлявани в съдебното производство от управителя на етажната собственост, поради противоречие на техните интереси, които са в защита на правата, произтичащи от оспорения административен акт, с тези на етажните собственици, които не се ползват от същия. Следователно в противоречие с процесуалните правила подателите на искането за отмяна не са конституирани като заинтересувани страни по делото и не са надлежно представлявани, а доводите на ответниците по искането за отмяна в обратен смисъл са неоснователни. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, намира, че условията на чл. 246, ал. 1 АПК са изпълнени, влязлото в сила решение на Административен съд София-град следва да бъде отменено и делото – върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав от началото на съдебното производство. При новото разглеждане на делото съдът, като се съобрази с изложеното по-горе и с предмета на оспорване, очертан с петитума на жалбите, подадени от З. С. и А. С., следва да конституира като страни по делото всички етажни собственици (чл. 23, ал. 5 ЗУЕС), като им осигури възможност да изразят становище по предмета на спора. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи в производството по отмяна, Върховният административен съд намира, че ответниците по искането за отмяна З. и А. С. и Столична община следва да заплатят на подателите на искането за отмяна направените по делото разноски, както следва: на А. М. – сумата 930. 00 лв., представляваща съответно 30. 00 лв. държавна такса и 900. 00 лв. адвокатско възнаграждение (според договора за правна защита и съдействие и пълномощното на адв. Шопов упълномощител е и А. М., която не е подател на искането за отмяна); на Л. Василева – сумата -960. 00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение (няма данни за внесена държавна такса, такава е постъпила от А. М.) и на "Лидо груп" ООД, гр. Якоруда сумата 870. 00 лв., представляващи 150. 00 лв. държавна такса и 720. 00 лв. възнаграждение за адвокат. Съдът намира, че претендираното от подателите на искането за отмяна адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер с оглед фактическата и правна сложност на спора, още повече, че същото не надвишава значително минималното възнаграждение за дела с такъв характер по Наредбата № 1/2003 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а възраженията на ответниците за прекомерност на заплатените от насрещните страни адвокатски възнаграждения са неоснователни. По тези съображения и на основание чл. 248, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,