Решение № 1842 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12851/2008 г.

Решение № 1842 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12851/2008 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане", гр. Пазарджик, подадена чрез упълномощения юрисконсулт Димитър Емилов Джонев, срещу решение № 299 от 4.09.2008 г., постановено по административно д. № 315 по описа за 2008 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменено решение № 23 от 15.05.2008 г. на касатора и е върната преписката за ново произнасяне по молбата на Стойка Димитрова Иванова за отпускане на помощ по чл. 49, ал. 2 от ППЗЗД за отглежданото от нея дете Соня Лазарова Пашова, при съобразяване с указанията дадени в мотивите на съдебното решение. С касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на съдопроизводствените правила. В подкрепа на това твърдение касаторът изтъква, че ". . . в противовес с предоставените му правомощия ПАС отменя оспорения административен акт по съображения, че определеният размер на помощта по чл. 49, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за закрила на детето (ППЗЗД) е силно занижен - въпрос категорично по целесъобразност, т. е. не подлежащ на съдебен контрол". Поддържа и довод, че при определяне размера на месечната помощ за отглеждане на дете директорът на ДСП действа при условията на обвързана компетентност, съобразявайки се със задължителните указания на Агенцията за социално подпомагане по представеното с касационната жалба писмо с изх. № 9100-132/7.04.2004 г., подписано от изпълнителния директор на АСП. Ответната страна по касационната жалба - Сийка Димитрова Иванова от гр. Пазарджик, чрез пълномощника си адвокат Петя Грозданова в писмен отговор оспорва основателността на направените доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение и моли да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по на чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирана страна по отношение на която решението е неблагоприятно, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените от касатора оплаквания за наличие на пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Решението, отмяна на което се иска, е постановено в производството по чл. 145 и сл. от АПК пред Административен съд - Пазарджик, образувано по жалба на Стойка Димитрова Иванова срещу решение № 23 от 15.05.2008 г. на директора на дирекция Социално подпомагане - Пазарджик, с което е изменен от 40 на 50 лева размерът на месечната помощ по чл. 49 от ППЗЗД за детето Соня Лазарова Пашова, родена на 6.07.1993 г., настанена за отглеждане и възпитание при жалбоподателката - нейна баба по майчина линия. Това решение е потвърдено при обжалването му по административен ред от по-горестоящия административен орган с решение № РД-07-12 от 4.06.2008 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. Пазарджик. Първоинстанционният съд точно и в съответствие с разпоредбата на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК е определил предмета на оспорване и с оглед на него правилно е конституирал страните в съдебното производство. Със съдебния акт първоинстанционният съд се е произнесъл по същество по подадената от Стойка Димитрова Иванова жалба и е отменил като незаконосъобразно решение № 23 от 15.05.2008 г. на директора на дирекция Социално подпомагане - Пазарджик и е върнал преписката на административния орган за произнасяне с указания, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат съдът е приел, че при изменение размера на месечната помощ на 50 лв., отпусната на жалбоподателката Стойка Димитрова Иванова по реда на чл. 49 от ППЗЗД за отглеждане на внучката й Соня Лазарова Пашова, административният орган се е ръководил от незаконосъобразен критерий и не е преценил релевантните обстоятелства, установени по преписката, в резултат на което помощта по решение № 23 от 15.05.2008 г. е твърде занижена, противоречи на материалноправните разпоредби на чл. 44, ал. 6 от Закона за закрила на детето и чл. 49, ал. 2, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето и не съответства на целта на закона, посочена в чл. 1, ал. 2 от същия. Постановеното от Пазарджишкия административен съд решение е правилно и изводите му се споделят изцяло от касационната инстанция. След обсъждане на фактическите обстоятелства, съдържащи се в приложената административна преписка и доводите на страните, съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи, че макар в чл. 49, ал. 2 от ППЗЗД месечната помощ за деца, настанени за отглеждане при роднини да се определя по предложения на социалния работник, помощта се отпуска с акт на директора на "СП" и размерът на тази помощ се диференцира съобразно възрастта на детето. Съобразено е, че детето е на 15 години - ученичка в VIII клас и съгласно т. 3 от цитираната норма максимално допустимия от закона размер на помощта е 220 лв. месечно(4-кратния размер на гарантирания минимален доход). В рамките на този размер административният орган трябва да прецени нуждите на детето. Основателно съдът е свързал въпроса със законосъобразното определяне на размера, с нейното предназначение, посочено в ал. 6 на чл. 44 от ЗЗД - да се осигури подкрепа на детето, когато е отглеждано от роднини. Такова разбиране кореспондира и с целта на закона - чл. 1, ал. 2 от ЗЗД. За реализирането на тази цел, както правилно е преценил съдът, следва да се съобразят и претеглят от административния орган всички конкретни за случая обстоятелства - здравословното състояние на бабата по майчина линия, на която е възложено отглеждането и възпитанието на детето и обстоятелството, че то е ученичка в VIII клас, свързаните с обучението му постоянни нужди от помагала, както и факта, че без такава помощ не могат да бъдат задоволени основните му жизнени потребности. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че тъй като определянето на размера на помощта е въпрос, включен в оперативната самостоятелност на административния орган, т. е. е въпрос по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 169 от АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и при упражняването й дали е спазил изискването за законосъобразност на административните актове. Нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона като отменително основание по чл. 145, т. 5 вр. чл. 196 АПК. Спазването на принципа за съразмерност, установен с чл. 6 от АПК, е изискване за законосъобразност на административния акт, издаден при условията на оперативна самостоятелност. При издаването на решение № 23 от 15.05.2008 г. директорът на дирекция "Социално подпомагане" гр. Пазарджик е упражнил предоставеното му правомощие, но при преценката по целесъобразност не е спазил принципа на съразмерност. Твърде заниженият размер на помощта далеч от максимално допустимия по закона противоречи на целта по чл. 1, ал. 2 от ЗЗД, според която държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигуряване на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. Не се възприема за основателен и втория довод на касатора, че решението му е законосъобразно, тъй като при определяне на помощта по чл. 49 от ППЗЗД се е ръководил от указанията на Агенцията за социално подпомагане, дадени му с писмо изх. № 9100-132/7.04.2004 г., подписано от изпълнителния директор на АСП. Тези указания нямат нормативен характер и не могат да се противопоставят на законовата регламентация и нормативно установените критерии, които задължително подлежат на преценка при всеки конкретен случай. По изложените съображения не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното съдебно решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Преписката следва да бъде изпратена на административния орган за решаване на въпроса по същество съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на ЗЗД и ППЗЗД. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение