Решение № 7104 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2865/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при Министерство на вътрешните работи (МОС-МВР), чрез юрк. Н. Георгиева, срещу решение № 2601/21.01.2026 г. постановено по адм. дело № 8599/2025 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). С обжалваното решение, АССГ, по жалба на Б. Е. Х., е отменил резолюция без дата на директора на дирекция „МОС“ - МВР, за отказ да разреши ползване на 139 дни платен годишен отпуск по заявление рег. №- О- 624/30.06.2025 г. и преписката е изпратена на органа за изпълнение на дадените с решението задължителни указания. Касаторът обжалва решението, развивайки доводи за наличие на основанията по чл. 209 т.2 и т. 3 от АПК. Счита, че решението е недопустимо, тъй като същото е постановено при липса на правен интерес от оспорване от страна на жалбоподателя. Оспорва решението и в частта относно присъдените разноски, като счита, че не са налице предпоставките на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата (ЗА). Моли решението да бъде обезсилено, алтернативно да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Б. Е. Х., чрез адв. А. Живков, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на АССГ. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебно проверка приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Б. Е. Х. срещу резолюция без дата на директор на дирекция „МОС“-МВР, с която му е отказано да ползване на 139 дни платен годишен отпуск по заявление рег. №- О- 624/30.06.2025 г. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че съгласно заповед № 8121К-5048/11.12.2015 г. на Министъра на вътрешните работи Б. Х. е заемал длъжността „главен инспектор“, началник на Сектор „Мисии на международни организации“, дирекция „Международно оперативно сътрудничество“- МВР. В това си качество Х. е бил командирован многократно и последователно за участие в мисии извън територията на Република България, както и за изпълнение на длъжности в институции/структури на Европейския съюз и в международни организации. На 15.01.2025 г. е приключило последното му дългосрочно командироване като национален експерт в Европейската агенция за гранична и брегова охрана (FRONTEX). Със заповед № З-167/31.03.2025 г. на директорът на Дирекция „МОС“ – МВР, „поради възникнала служебна необходимост“ възложил на Х., в качеството му на началник на Сектор в „Мисии на международни организации“, към Отдел „Интерпол и мисии на международни организации”, Дирекция „МОС“ „допълнителни функционални задължения“, които са подробно индивидуализирани в заповедта. С последваща Заповед № З-250/16.05.2025 г. на директора на Дирекция „МОС“ – МВР, Б. Х. е командирован в Гранично полицейско управление –гр. Русе при ГД „Гранична полиция”, за периода 19.05.2025 г. до 17.06.2025 г. Със заявление, рег. № О-624/30.06.2025 г., до директора на Дирекция „МОС“ – МВР, Х. е заявил желание да ползва платен годишен отпуск, в размер на общо 139 работни дни, конкретно диференцирани по години. С оспорената Резолюция без дата, ответникът е отказал на служителя ползването на заявения отпуск. Резолюцията е със следния текст: „отказвам на основание чл. 37, ал. 1 от Правилата, утвърдени със заповед № 8121з-678/13.04.2023 г.“ При така установеното от фактическа страна, решаващият съд, след извършена проверка за законосъобразност, е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати нарушения на изискването за форма – отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. Съдът е посочил, че оспорената резолюция не съответства на задължителните изисквания за форма, регламентирани с нормите на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т.т. 1, 4, 7 АПК. Посочил, че резолюцията не съдържа подробни и ясни мотиви, каквито по същество представляват защитните мотиви, изложени впоследствие от ответника в писмото, с което е изпратил жалбата и преписката на съда, както и в писмената защита. В тези два документа ответникът обосновава отказа си да разреши отпуск и с вече споменатата Заповед № З-167/31.03.2025 г. Съдът е приел, че не може да кредитира посочените документи като мотиви за издаване на резолюцията, защото те са противопоставени на жалбоподателя едва след образуване на делото по жалбата му против тази резолюция В заключение, АССГ е направил извод, че липсата на мотиви съществено нарушава процесуалното право на Х. да се защити по време на административното производство, като изложи своите доводи за основанията и необходимостта да претендира ползване на отпуск в заявения размер. В тази връзка издателят на оспорения акт не установил и не доказал, след като е сезиран със Заявление, рег. № О-624/30.06.2025 г., да е провел административно производство, в хода на което да осигурил участието на заявителя съгласно чл. 34, ал. 1 АПК, както и и да изяснил всестранно и обективно фактите и обстоятелствата от значение за случая съгласно чл. 35 АПК. При тези мотиви с обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил резолюция без дата, издадена от директора на дирекция „МОС“-МВР за отказ да разреши ползване на 139 дни платен годишен отпуск по заявление рег. №- О- 624/30.06.2025 г. и преписката е изпратена на органа за изпълнение на дадените с решението задължителни указания. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните в производството доказателства, съдът е установил правилно фактическата обстановка и е извел законосъобразни изводи. Неоснователни са доводите за недопустимост на оспореното решение, вследствие на отпаднал правен интерес, поради прекратяване на служебното правоотношение на служителя, доколкото в конкретния случай, съобразно фактическите установявания на първата инстанция, няма данни заповедта, с която това е направено да е породила правно действие, предвид обжалването й, а и с оглед влизането в сила на решение № 1008/09.01.2026г. по адм. д.№ 10246/2025г. по описа на АССГ, за отмяна на заповед № 8121К-10586/11.09.2025г. на министъра на вътрешните работи, доказателства за което са представени пред касационната инстанция. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният отказ да се разреши ползването на отпуск на служителя е издаден от компетентен орган, но е немотивиран, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК – административният акт да съдържа фактически основания за издаването му, като в конкретния случай такива безспорно липсват. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на РБ мотивите могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най - късно до изпращането на жалбата срещу акта на по - горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. В настоящата хипотеза конкретни съображения за постановения отказ не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Мотиви за постановения отказ няма, а допълнително изложените в хода на съдебното производство от процесуалния представител на ответника не изпълняват изискването на закона. Недопустимо е излагането на мотиви към акта, в придружителното писмо до съда или в писмена защита в съдебното производство. Налице е съществено нарушение на правилата за мотивиране на оспорения административен акт, което е основание за отмяната му. Оспорения акт е издаден под формата на кратка резолюция, в която липсва изложение на фактическите обстоятелства, а единствено е посочено, като правно основание „чл. 37, ал.1 от Заповед № 8121з-678/13.04.2023 г.“ За пълнота на изложението следва да се посочи, че в чл. 37 от посочените правила е уреден статута на завърналите се служители, след приключване на участието им в мисия във връзка с преназначаването им на подходяща длъжност, като в ал. 2 е уредена хипотезата на ползване на отпуск за времето, до преназначаването им на нова длъжност. В настоящия случай искането, по което е постановен отказ, е за ползване на платен годишен отпуск по общия ред за заеманата от Х. длъжност до завръщането му от мисия. Неоснователен е наведеният довод, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 168, ал.1 АПК, тъй като след констатацията, че е налице едно от основанията за отмяна на акта, по-нататъшна проверка съдебна проверка не е необходима, доколкото наличието на което и да е от основанията за отмяна, посочени в чл. 146 АПК е достатъчно за обосноваване на извод за незаконосъобразността му. Решението на първата инстанция е обосновано. Съдът е установил релевантните за спора факти въз основа на приетите по делото доказателства, а формираните правни изводи се основават на установените факти и са изложени подробно и аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на спора искането на процесуалния представител на ответника за определяне на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38 ЗА е основателно и следва да бъде уважено. В съответствие с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. на за възнагражденията за адвокатска работа, както и с оглед фактическата и правна сложност на делото на адв. А. Ж. следва да бъде определено възнаграждение в размер на 383,47 (триста осемдесет и три евро и четиридесет и седем евроцента). Неоснователно е направеното възражение от касатора за липса на предпоставките на чл. 38, ал.1, т.1-3 ЗА. В случая правната помощ е осъществена в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3, предл. второ - на друг юрист, като по делото е представено удостоверение за юридическа правоспособност на Б. Х.. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение