Решение № 13836 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14848/2014 г.

Решение № 13836 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14848/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-София моли да бъде отменено решение № 5589/29.08.2014 г. по адм. д. № 9660/2011 г. на АССГ в частта, с която са изменени определените данъчни задължения в РА № 29001100091/25.05.2011 г. на ТД на НАП -"Големи данъкоплатци и осигурители" като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба и в молба допълнение. Моли спорът да бъде решен по същество и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Втора касационна жалба е подадена от "Проджект мениджмънт"АД против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си и в молба допълнение към жалбата. Моли РА да бъде отменен и в останалата част като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационна жалба и за неоснователност на касационната жалба на дружеството. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок, а разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение административният съд е изменил РА № 29001100091/25.05.2011 г. на ТД на НАП -"Големи данъкоплатци и осигурители" като за 2006 г. е намалил определения в РА корпоративен данък от 5 060 651 лв на 68 894,45 лв, а лихвите от 2 688 934,40 лв - на 36 606,01 лв, изменен е РА в частта за 2007 г. като определения в РА корпоративен данък от 452 902 лв е намален на 451 395,98 лв, а лихвите от 175 080,86 лв са намалени на 174 495,14 лв; изменен е РА в частта за 2008 г. като определеният корпоративен данък от 255 623,50 лв е намален на 255 459,08 лв, а лихвите от 59 982,54 лв са намалени на 59 942,97 лв и за 2009 г. е изменен РА като определеният в РА корпоративен данък от 184 103 лв е намален на 182 594,92 лв, а лихвите от 21 868,27 лв са намалени на 21 688,30 лв. В РА за 2006 г. е определен финансовия резултат след увеличение на финансовия резултат със стойността на всички разходи на ревизираното лице на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.), тъй като не са обосновани документално. За 2007 г. - 2009 г. дължимият корпоративен данък в РА е определен след увеличение на финансовия резултат на дружеството за всяка от ревизираните години с разходите, които не са документално обосновани на основание чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. При определяне на финансовия резултат на дружеството в РА са признати разходите за заплатени данъци, а с всички останали разходи по отчета за приходи и разходи е увеличен финансовия резултат за съответната година, определена е облагаемата печалба и дължимият корпоративен данък с лихви. Според органите по приходите не са представени първични счетоводни документи за извършените разходи, поради което тяхното осчетоводяване е документално необосновано. За 2006 г. в производството пред съда са събрани доказателства за извършен внос на сурова тръстикова захар от ревизираното лице - митнически декларации, платежни документи за платено мито и ДДС. Вещото лице след проверка на ведомостите за заплати в счетоводната къща, обслужвала дружеството, е установило разходите за заплати и осигуровки, извършени от дружеството за всяка от годините. В съдебно заседание на 18.02.2013 г. вещото лице счетоводител е дало заключение, че събраните по делото доказателства установяват разходи за заплати, осигуровки и заплатена вносна тръстикова захар, при които данни може да определи финансовия резултат, като се признаят доказаните разходи от този вид за всяка от годините. Представителят на първия касатор е заявил, че не възразява да се определи финансовия резултат от вещото лице с признаване на тези разходи. Предвид това изявление на ответника административният съд е определил финансовия резултат за всяка от годините като е намалил стойността на непризнатите разходи, с която се увеличава финансовият резултат, с разходите за заплати и осигуровки, установени от вещото лице за всяка от годините. За 2006 г. съдът обосновано предвид събраните доказателства от Митница Бургас е приел, че са доказани разходите за внесената сурова тръстикова захар и е намалил сумата на увеличението на финансовия резултат с тяхната стойност. За 2006 г. са събрани доказателства от доставчиците на ревизираното лице за плащане по издадените от тях фактури за доставка на суровини и материали за производството на предприятието. Правилен е изводът на съда, че следва да се признаят разходите по фактурите на доставчиците на суровини и материали, които предвид нетрайният им характер и честотата на доставките са вложени в производството. Неоснователен е доводът на първия касатор, че поради липса на данни за осчетоводяване на материалите и тяхното изписване за производство разходите за тях не следва да се признават. По чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) финансовият резултат се увеличава с разходите, които не са доказани документално с първични документи, включително придружени с фискален бон или отчетени в нарушение на счетоводното законодателство или на принципа "документална обоснованост". В § 1, т. 34 от ЗКПО (отм.) е определено легално съдържанието на понятието "документална обоснованост" по смисъла на този закон така: "документална обоснованост" е документиране чрез съдържащи необходимите реквизити по ЗСч и отразяващи вярно и точно всяка стопанска операция документи. Не е налице документална обоснованост, когато е използван неистински или преправен документ, които обстоятелства се установяват със съдебен акт, както и когато е използван документ, издаден от лице, което не съществува, установено със справка от съответния публичен регистър или от лице, което осъществява търговска дейност без регистрация в НАП. Цитираните норми не позволяват да се считат за осчетоводени в нарушение на принципа документална обоснованост разходите за материали и суровини за производството, само защото липсват данни за изписването на материалите и суровините от счетоводната сметка за материалните запаси. Вещото лице е дало заключение, че разходите за доставка на суровини и материали са платени на доставчиците. Изводът на вещото лице се подкрепя от представените доказателства за плащане по фактурите и признанията на доставчиците и съдът правилно е признал за документално обосновани разходите за суровини и материали, за които са събрани доказателства за плащане по фактурите на доставчиците. Съдът обосновано е отхвърлил доводът на дружеството да се признаят разходите по фактури за доставка на строително-монтажни работи. Във фактурите е цитиран договор, който не е приложен по делото. Не са представени доказателства, установяващи връзка на разходите по фактурите за доставка на строителни услуги с дейността на ревизираното лице. Неснователен е и доводът на ревизираното лице, че следва да се признаят разходите за периода 2007 г. - 2009 г. щом се признават всички приходи по отчета за приходи и разходи за всяка от годините и годишните данъчни декларации. По чл. 27, ал. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели приходите, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи по чл. 26, до размера на непризнатите разходи. За да се приложи чл. 27, ал. 2 от ЗКПО трябва да е установено, че приходите са в резултат от непризнатите разходи, каквито доказателства по делото не са събрани. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Исканията на страните за присъждане на разноски са неоснователни предвид неоснователността на касационните жалби, а също и поради приложението на чл. 161, ал. 3 от ДОПК от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,