Решение № 6849 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2726/2013 г.

Решение № 6849 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2726/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 240 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Петър Христов Дешев от гр. Плевен за отмяна на решение № 3949 от 20.06.2000 г. по адм. д. № 3504/2000 г. по описа на ВАС, III отделение. Ответната страна - министърът на отбраната не е изразила становище. Върховният административен съд - петчленен състав, като взе предвид изложеното в молбата за отмяна и данните по делото, приема за установено следното: Искането за отмяна е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно по следните съображения: С решение № 3949 от 20.06.2000 г. по адм. дело № 3504/2000 г. на ВАС-III отд. е отхвърлена жалба на Петър Христов Дешев срещу заповед № КВ-486 от 21.03.2000 г. С последната министърът на отбраната е прекратил договора на Петър Христов Дешев за кадрова военна служба поради настъпила негодност на същия за военна служба, установена с експертно решение № 45/6 от 1.03.2000 г. на Централната военномедицинска комисия. Върховният административен съд е приел, че посочената заповед е законосъобразен административен акт и е основана на експертно лекарско решение, постановено от най-висшия медицински орган в системата на армията, което според чл. 185, ал. 2 от тогава действащия Правилник за кадрова военна служба е окончателно и не подлежи на обжалване. Представеното от молителя Определение № 78 от 18.01.2013 г. по гр. д. № 20/2013 г. на Плевенски окръжен съд не е ново по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК доказателство, нито доказва ново обстоятелство. С този съдебен акт е оставена без уважение частната жалба на Петър Христов Дешев против Определение № 10070 от 20.12.2012 г. по гр. д. № 7377/2012 г. на Плевенски районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявен от него иск, тъй като не са налице предпоставките по чл. 542 и чл. 547 от Гражданско процесуалния кодекс. Този документ не е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като е създадено след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска и не представлява документ, от който могат да бъдат извлечени факти, от значение за решаването на правния спор. Това е така, тъй като това новосъздадено писмено доказателство не установява нови обстоятелства от съществено значение за решаването на адм. дело № 3504/2000 г., защото по никакъв начин не касае както експертно решение № 45/6 от 01.03.2000 г. на Централната военномедицинска комисия, така и заповед № КВ-486 от 21.03.2000 г., с която министърът на отбраната е прекратил договора за кадрова военна служба на Петър Христов Дешев. Неотносими към спора по делото и следователно - към основанието по чл. 239, т. 1 АПК са и документите, представени от молителя с допълнителна молба: Определение № 147 от 28.02.2013 г. по адм. д. № 178/2013 г. на Административен съд - Плевен; Определение № 186 от 14.03.2013 г. по адм. д. № 178/2013 г. на Административен съд - Плевен. Няма оплаквания в молбата и за допуснати нарушения на другите основания - т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и 6 от чл. 239 от АПК. Оплакванията се свеждат до необсъждането от първоинстанционния съд на всички представени по делото доказателства, до неназначаване от съда на експертиза за установяване на относими според молителя обстоятелства досежно правилността на административния акт. Оплакванията следва да се квалифицират като касационни основания - за неправилното прилагане на материалния закон, за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209 от АПК, които са извън приложното поле на основанията за отмяна по чл. 239 от АПК, която уредба предвижда извънреден способ за отмяна на влезлите в сила съдебни актове. Тъй като в настоящото производство по отмяна искателят не сочи конкретни оплаквания за нарушения по чл. 239, т. 1 - т. 6 от АПК, следва искането за отмяна на влязлото в сила определение на съда да бъде отхвърлено. Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав