Решение № 212 от 07.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 596/2024 г.

ВКСII търговско отделение07.08.2026 г.докладчик Бонка Йонкова

Диспозитив

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 108 от 11.04.2025 г., постановено по т. д. № 596/2024 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, като в диспозитива на решението, на стр. 12, непосредствено след ред 17, добавя и „ ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплати на М. И. Х. с ЕГН [ЕГН] - [населено място], [улица], сумата 390.11 евро (триста и деветдесет евро и единадесет цента) - разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК за производството пред въззивната инстанция“. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 247 ГПК. Образувано е по молба вх. № 15886/29.08.2025 г., подадена от М. И. Х. от [населено място] - чрез адв. Г. Х., с която се иска да бъде поправена очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение № 108 от 11.04.2025 г. В молбата се поддържа, че в мотивите към решението съдът е приел, че в зависимост от изхода на спора на молителката (ищец) следва да се присъдят разноски за въззивното производство в размер на 763 лв., но в диспозитива на решението е пропуснал да присъди разноските, поради което несъответствието следва да бъде поправено по реда на чл.247 ГПК и диспозитивът да бъде приведен в съответствие с изразената в мотивите воля на съда. Препис от молбата е връчен на ответника „Дженерали застраховане“ АД със седалище в [населено място], който е депозирал отговор чрез юрк. В. Т.. В отговора е изразено становище, че молбата е неоснователна, тъй като процесуалният ред за ревизия на осъдителния диспозитив на решението в частта за разноските е този по чл.248 ГПК и пропускът на молителката да инициира производство по чл.248 ГПК в предвидения за това срок не може да бъде саниран по реда на чл.247 ГПК. С определение № 2921 от 17.10.2025 г. настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, е оставил молбата без разглеждане, като е приел, че пропускът да се присъдят всички разноски, преценени за дължими на ищцата в зависимост от крайния изход на спора, не съставлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК и е следвало да бъде отстранен по реда на чл. 248 ГПК - чрез допълване на решението в частта за разноските, но в преклузивния едномесечен срок допълване не е поискано, поради което подадената след изтичане на този срок молба е процесуално недопустима. Определението е обжалвано с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, и е отменено с определение № 1906 от 25.06.2026 г. по ч. т. д. № 2445/2025 г. на ВКС, І т. о., с което делото е върнато на настоящия състав с указания за произнасяне по същество по молбата на М. И. Х. с вх. № 15886/29.08.2025 г., съдържаща искане за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 108/11.04.2025 г. по т. д. № 596/2024 г. по отношение на разноските. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите на страните, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна и е допустима, като подлежи на разглеждане по реда на чл. 247 ГПК - предвид произнасянето в задължителното за настоящия състав определение по ч. т. д. № 2445/2025 г. на ВКС, І т. о. В мотивите към постановеното по делото решение № 108 от 11.04.2025 г. е направен извод, че с оглед уважената от касационната инстанция част от иска ищцата М. И. Х. има право на разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК за въззивното производство в размер на 763 лв. В диспозитива на решението така формираната правна воля на съда не е отразена и ответникът „Дженерали Застраховане“ АД не е осъден да заплати на ищцата разноски за производството пред въззивната инстанция в определения съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК размер. Според указанията в определение № 1906 от 25.06.2026 г. по ч. т. д. № 2445/2025 г. на ВКС, І т. о., констатираното несъответствие съставлява очевидна фактическа грешка и подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 ГПК чрез постановяване на осъдителен диспозитив за разноските във въззивното производство в размер на сумата 763 лв., която следва да се присъди на ищцата в официалната валута на Република България евро, след преизчисляването й по фиксиран курс 1.95583, а именно - 390.11 евро. Мотивиран от горното и на основание чл. 247 ГПК Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

Цитирани разпоредби

3