Решение № 11883 от 25.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8516/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на Столичната община срещу решение 17753/23.05.2025 г., постановено по адм.д. 6596/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен ревизионен акт СФД 23РД77-17/27.02.2023 г, издаден от орган по приходите в Столичната община, потвърден с решение СОА18-РД28-1624/26.05.2023 г. на кмета на Столичната община. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна Телепоинт ООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Ревизионното производство по отношение на Телепоинт ООД е образувано със заповед за възлагане на ревизия СФД22-РД01-147/29.09.2022 г., като обект на ревизията са били нежилищните имоти, притежавани от дружеството. Изготвен е ревизионен доклад СФД22-ТД26-4728/23.12.2022 г., въз основа на ревизионния доклад е издаден ревизионен акт СФД23-РД77-17/27.02.2023 г. С ревизионния акт са установени задължения общо в размер на 39 345, 02 лв. за такса битови отпадъци за ревизирания период от 01.01.2017 г. до 31.12.201 г. по отношение на нежилищни имоти, собственост на дружеството, а именно урегулиран поземлен имот с идентификатор 68134.1500.2012, съставляващ УПИ 14 в кв. 55 с площ 7869 кв.м. от местност Дружба 1 част по плана на гр. София, район Искър, бул. Асен Йорданов 8, административна сграда инженерен корпус високо тяло, от 1 до 12 етаж с обща застроена площ 5876, 68 кв.м., корпус киносалон и бизнес клуб първи и втори етаж и сутерен с обща застроена площ 1246, 23 кв.м., корпус басейн и столова първи и втори етаж и сутерен с обща застроена площ 1788, 83 кв.м. Ревизиращите органи са приели, че дружеството има качеството на данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси. Ревизиращите органи са обосновали приложимостта на чл. 19 от Закона за местните данъци и такси, съгласно който данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси. Обосновали са приложимостта на чл. 21 от закона за местните данъци и такси, съгласно който данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка, определена по реда на приложение 2 от Закона за местните данъци и такси. Отчетната стойност съгласно параграф 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на Закона за местните данъци и такси е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. Установено е, че дружеството е представило счетоводни данни за периода 2017 г. 2021 г. Установено е, че дружеството е подало декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси за деклариране на земя и сгради с обща отчетна стойност 6 303 765, 94 лв., от които земя с отчетна стойност 2 796 836, 90 лв. и 3 броя сгради инженерен корпус с отчетна стойност 2 312 578, 54 лв., басейн и столова с отчетна стойност 703 936, 73 лв. и киносалон с отчетна стойност 490 413, 77 лв. Установено е, че годишните счетоводни отчети на дружеството са изготвени в съответствие с Международните счетоводни стандарти. След анализ на счетоводните документи, предоставени от дружеството, ревизиращите органи са установили несъответствие между отчетните стойности на недвижимия имот сграда в подадените в декларациите по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси и счетоводно заведените отчетни стойности. Приели са, че не са декларирани конкретните и актуални отчетни стойности на съставните части на 12-етажната сграда след извършеното преустройство. Извършени са ремонтни дейности по преустройство на сградата, свързани с промяна на нейното предназначение, всичките надлежно осчетоводени в сметка 203 сгради и конструкции, които са трайно прикрепени дълготрайни материални активи към сградния фонд, без които дружеството не би могло да осъществява дейността си. Приели са, че същите подлежат на добавяне към отчетната стойност на сградата, като по своята същност формират сградата с новото й предназначение съобразно основната дейност на дружеството предлагане на услугата колокация чрез сървърни шкафове и телекомуникационно оборудване в изградения дейта център. Приети са отчетни стойности на имота по периоди, както следва 01.08.2018 г. 31.12.2018 г. 7 744 578, 51 лв., 01.01.2019 г. 31.12.2019 г. 7 744 578, 51 лв., 01.01.2020 г. 31.12.2020 г. 8 645 921, 12 лв., 01.01.2021 г. 31.12.2021 г. 9 605 367, 64 лв. определено е задължение за такса битови отпадъци за 2018 г. в размер на 4802, 70 лв. и лихви в размер на 2198, 74 лв., за 2019 г. в размер на 5763, 24 лв. и лихви в размер на 1652, 77 лв., за 2020 г в размер на 9368, 61 лв. и лихви в размер на 2151, 44 лв., за 2021 г. в размер на 14 196, 91 лв. и лихви в размер на 2230, 53 лв. Общо определените задължения за такса битови отпадъци за ревизираните периоди са в размер на 34 131, 46 лв. и лихви в размер на 8233, 48 лв. Решаващият административен орган е потвърдил ревизионния акт. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, първоинстанционният съд е формирал изводи за незаконосъобразност на същия. Съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Приел е, че спорът между страните е относно приложението на материалния закон и е относно това законосъобразно ли са установени в ревизионния акт задълженията на дружеството за таксата за битови отпадъци. Приел е, че разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси регламентира, че данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение 2. Приел е, че съгласно §1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Закона за местните данъци и такси, отчетна стойност е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. Изводите си първоинстанционният съд е съобразил с изслушаните по делото съдебни експертизи. Изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза е направила разграничение между понятията ремонт и подобрения, отграничила е дейностите, извършени по отношение на процесните сгради, като е посочила, че дейностите по ремонт и текущ ремонт не повишават стойността на активите, а само подобряват поддържането на сградите в добро състояние. Посочила е, че подобрение са дейности, които възстановяват експлоатационната стойност на сградата, като е посочила кои от дейностите представляват подобрение на имота. Експертизата е посочила и ремонтните дейности, които са предмет на ревизията, но се отнасят за друг актив. Експертизата е дала отговор и на въпроса относно вида на обект трансформатор есо, посочен в таблиците с определената при ревизията повишена отчетна стойност на сградите, като е приела, че представлява съвкупност от машини, апарати, линии, спомагателни съоръжения, строителни конструкции и електрически помещения. Изслушано е допълнение към съдебно-техническата експертиза, която е съобразила обстоятелството, че разходите за ремонт и текущ ремонт не водят до икономическа изгода на актива над първоначално оценената и не би следвало да намерят отражение в отчетната стойност на актива, съобразила е разходите за ремонтни дейности, които са направени по отношение на друг имоти стойността на трафопост, който няма характер на сграда, и като заключение е приела, че определената с ревизионния акт отчетна стойност на сградите за ревизираните периоди следва да се намали с 2 298 612, 88 лв. Изслушано е второ допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза. Същото съдържа разграничение на понятията ремонт и подобрение, като под подобрение се отнасят разходи, които водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив. Разходите за извършване на подобрения подлежат на капитализиране и се отнасят към увеличаване на отчетната стойност на актива. Разходите за ремонт възстановяват загубени експлоатационни качества на актива, те не могат да се капитализират. Експертизата е направила извода, че от съдържанието на ревизионния акт не може да се направи конкретен извод кои разходи следва да са облагаеми по Закона за местните данъци и такси тъй като не са разграничени подробно според това дали се отнасят за подобрения или преустройство или за обикновени ремонти. По делото е изслушана и съдебно-икономическа експертиза, която е съобразила обстоятелството, че с ревизионния акт е определена отчетна стойност за имота общо в размер на 7 744 578, 51 лв., от които земя с отчетна стойност 2 796 836, 90 лв. и сгради с обща отчетна стойност 4 947 741, 61 лв. Експертът е изключил разходите за ремонт, които не представляват подобрения и не следва да се капитализират в увеличение на отчетната стойност на имота. За 2018 г. е определил отчетната стойност на сградите с подобренията в размер на 4 102 984, 57 лв., за този период определената с ревизионния акт отчетна стойност 4 947 741, 61 лв., размер на задължението 22 999, 40 лв. За 2019 г. експертизата е определила отчетна стойност на сградите в размер на 4 102 984, 57 лв., съответно размер на задължението за такса битови отпадъци 22 999, 40 лв., Определената с ревизионния акт отчетна стойност е 4 947 741, 61 лв. размерът на задължението за такса битови отпадъци е определен от вещото лице в размер на 28 939, 28 лв. За периода 2020 г. експертизата е определила отчетна стойност на сградите в размер на 4 496 912, 30 лв., съответно размер на задължението за такса битови отпадъци 30 515 лв., определената с ревизионния акт отчетна стойност е в размер на 55 849 084, 22 лв. За периода 2021 г. експертизата е определила отчетна стойност на сградите в размер на 4 935 071, 25 лв., съответно размер на задължението за такса битови отпадъци 34 587, 20 лв., определената с ревизионния акт отчетна стойност на сградите е в размер на 6 808 530, 74 лв. За 2018 г. размера на задължението по експертизата е 22 999, 40 лв., определеното с ревизионния акт е 25 815, 26 лв., внесената сума е 21 012, 56 лв., би следвало да остане сума за довнасяне в размер на 1986, 84 лв. За 2019 г. експертизата е определила размер на задължението от 28 939, 28 лв., определеното с ревизионния акт 32 318, 31 лв., внесената сума е 26 555, 07 лв., би следвало да остане сума за довнасяне в размер на 2384, 21 лв. За 2020 г. експертизата е определила размер на задължението 30 515 лв., определеното с ревизионния акт 35 923, 68 лв., внесената сума е 26 555, 07 лв., би следвало да остане сума за довнасяне 3959, 93 лв. За 2021 г. експертизата е определила размер на задължението 34 587, 20 лв., определеното с ревизионния акт 42 643, 08 лв., внесената сума е 28 446,, 17 лв., би следвало да остане сума за довнасяне 6141, 03 лв. Първоинстанционният съд е приел, че отношение на процесните земя и сгради дружеството декларира отчетна стойност към момента на придобиването им с декларацията по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси. Приел е, че след първоначалното завеждане на актива, понятието за отчетна стойност включва само случаи на обезценена и преоценена стойност на актива. Тези понятия са с определено съдържание от Международен счетоводен стандарт 16 имоти, машини и съоръжения. Съобразно този стандарт предприятието избира модела на цената на придобиване или модела на преоценката като своя счетоводна политика. Съобразно модела на преоценка по параграф 31 след първоначалното признаване за актив всеки имот, чиято справедлива стойност може да се оцени надеждно, се отчита по преоценена стойност, която е справедливата стойност на актива към датата на преоценка минус всички последвали натрупани амортизации. Съдържанието на термина справедлива стойност е определено в параграф 6 на стандарта цената, получена за продажба на актив в обичайна сделка между пазарни участници. Направил е извода, че понятието отчетна стойност по смисъла на разпоредбата от Закона за местните данъци и такси включва подхода по т. 30 от стандарта модела на цената на придобиване, предвижда също и модела по параграф 31 от стандарта модел на преоценка. Приел е, че международен счетоводен стандарт 16 не въвежда задължителен метод за оценка на активите след придобиването им. Приел е, че във всички случаи справедливата стойност не представлява приложения от ревизиращите органи подход възприемане като отчетна стойност на отразени по счетоводната сметка разходи за ремонти от всякакво естество след първоначалното счетоводно признаване на актива. Приел е, че ревизиращите органи не са отчели амортизационни отчисления и намаления от обезценки. Приел е, че в ревизионния акт са взети предвид допълнителни разходи за СМР, без същите да са били обект на преоценка на имота от квалифициран оценител с оглед установяване на справедливата стойност. Направил е извода, че като отчетна стойност следва да се вземе предвид само декларираната стойност при декларирането на процесните имоти. Първоинстанционният съд е съобразил обстоятелството, че годишните счетоводни отчети на предприятието са заверени от одитори, които не са изразили становище за невярно представяне. Първоинстанционният съд е направил извода, че отчетната стойност на процесните имоти е декларираната в размер на 6 303 765, 94 лв. Приел е, че вещото лице по съдебно-икономическата експертиза е определило по-високи стойности на задължението за такса битови отпадъци, който размер предвид направените правни изводи не следва да бъде възприет. Решението е правилно. Спор между страните по отношение на фактите не е съществувал. В хода на ревизионното производство е установено, че дружеството е подало декларации по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси, в които е посочило отчетната стойност в размер на 6 303 765, 94 лв. на придобитите от него недвижими имоти, именно земя и административна сграда, намираща се на адрес гр. София, ул. Асен Йорданов 8, състояща се от 3 корпуса търговски обект инженерен корпус, търговски обект басейн и столова и търговски обект киносалон на имотите. Не съществува спор също така и по отношение на факта, че счетоводната политика на дружеството е подчинена на изискванията на Закона за счетоводството, както и по отношение на факта, че годишните счетоводни отчети на дружеството са изготвени в съответствие с Международните счетоводни стандарти. Не съществува спор по отношение на факта, че за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. дружеството е завело по сметка 203 ремонтни дейности. Видовете ремонтни дейности са подробно описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. Отчетната стойност на активите сгради е увеличена с отчетната стойност на СМР. От съдържанието им се установява, че същите представляват полагане на изолация, дограма, хидроизолация, направата на ел.инсталация, пожароизвестяване, осветление, шпакловка и замазка Предприятието е признало като самостоятелни активи извършените строително-монтажни работи на съществуващата сграда. Същите са осчетоводени по сметка 203 сгради и конструкции. Със стойността на извършените разходи административният орган е увеличил отчетната стойност на съществуващата сграда. Спорът между страните правилно е установен от първоинстанционния съд и същият е свързан с обстоятелството дали със стойността на разходите по см. 203 следва да се увеличи отчетната стойност на процесните имоти, собственост на търговското дружество. Съобразно §1, т. 17 от допълнителните разпоредби на Закона за местните данъци и такси, отчетна стойност е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. В чл. 57, ал. 2, т. 2 от ЗКПО е определен специфичния ред за завеждане на актива в данъчния/счетоводния амортизационен план. Данъчната амортизируема стойност на актив по чл. 57, ал. 1 от ЗКПО се определя като историческата му цена се увеличава с извършените до този момент последващи разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи икономически изгоди, свързани с актива и се намалява с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива. Следователно първоначално счетоводно завеждане на актива в предприятието на задълженото лице по смисъла на параграф 1, т. 17 от Закона за местните данъци и такси е това, което се осъществява по реда на чл. 57, ал. 2, т. 2 ЗКПО, в амортизационния план. В процесния случай завеждането на ремонтните дейности по см. 203 сочи на намерение на собственика да ползва сградата, което обуславя и приложимостта на Международен счетоводен стандарт 16, но не и на Международен счетоводен стандарт 40. Съгласно приложимия стандарт, т. 6, раздел 3, определения, цена на придобиване е сумата от заплатените парични средства или парични еквиваленти или справедливата стойност на друга престация за придобиването на един актив към момента на придобиването или създаването му, или където е приложимо сумата, отнасяща се към този актив, когато е признат първоначално в съответствие с конкретните изисквания на други МСФО. Съгласно раздел 4, признаване, т. 7 от стандарта, цената на придобиване на отделен имот, машина и съоръжение се признава за актив само, ако е вероятно предприятието да получи в бъдеще икономически изгоди, свързани с актива и цената на придобиване на актива може надеждно да бъде оценена. Съобразно т. 10 от стандарта, предприятието оценява по силата на принципа за признаване всичките си разходи за имоти, машини и съоръжения в момента, когато разходите бъдат направени. Тези разходи включват разходите, направени първоначално за придобиване или построяване на актива от имоти, машини или съоръжения, и разходите, извършени впоследствие за добавяне или подмяна на части или за обслужването му. Съгласно принципа на признаване в параграф 7, предприятието не признава в балансовата стойност разходите за ежедневно обслужване на актива. Целта на тези разходи често се описва като ремонти и поддръжка на актива от машини, имоти и съоръжения. Точка 13 изброява някои примери, като например една пещ може да се нуждае от нова вътрешна облицовка или салонът на пътнически самолет, чиито седалки и кухни може да се нуждаят от подмяна няколко пъти през полезния живот на корпуса. Съгласно т. 15, оценка при признаване, веки имот, машина и съоръжение, които се признават като актив, се оценяват по цена на придобиване. След признаването на актива предприятието избира модела на цената на придобиване, както е посочен в параграф 30 или модела на преоценка в параграф 31 като своя счетоводна политика и прилага тази политика към цял клас имоти, машини и съоръжения. Моделът на цената на придобиване означава, че след признаване като актив дадена позиция от имоти, машини и съоръжения се отчита по нейната цена на придобиване минус натрупаната амортизация и натрупаните загуби от обезценка. Моделът на преоценка означава, че след първоначалното признаване на всеки актив, всеки имот, машина и съоръжение, чиято справедлива стойност може да се оцени надлежно, се отчита по преоценена стойност, която е справедливата стойност на актива към датата на преоценката минус всички последвали натрупани амортизации, както и последвалите натрупани загуби от обезценка. Както правилно посочва в решението си първоинстанционният съд, определянето на отчетната стойност по параграф 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на Закона за местните данъци и такси включва в себе си и двата подхода по стандарта - и този по т. 30, както и този по т. 31. Визираната в подхода по т. 31 справедлива стойност е дефинирана в т. 6 от стандарта като цената, получена за продажбата на актив или платена за прехвърлянето на пасив в обичайна сделка между пазарни участници към датата на оценяване. Несъмнено е обстоятелството, че Международен счетоводен стандарт 16 не въвежда задължителен метод за оценка на активите след тяхното придобиване, а избор на метода по параграф 30 или на този по параграф 31. Правилно е разбирането на първоинстанционния съд, че подходът, приложен от ревизиращите органи, а именно на възприемане на отчетната стойност като такава, представляваща стойността на отразените по счетоводната сметка разходи за ремонти след първоначалното счетоводно признаване на актива, не съответства нито на модела на придобиване по параграф 30 от стандарта, нито на модела на преоценка по параграф 31 от стандарта. Следва да се съобрази и обстоятелството, че от съдържанието на ревизионния доклад и от това на ревизионния акт следва, че ревизиращите са разполагали с необходимата информация за вида на извършените разходи. Следва да се съобрази и обстоятелството, че извършената с ревизионния акт корекция на отчетната стойност на актива е различна от преоценката му, която предприятието може да извърши реда на параграф 39 от Международен счетоводен стандарт 16. Несъмнено е обстоятелството, че нито един от двата подхода по Международен счетоводен стандарт 16, нито пък определянето на справедлива стойност по стандарта допускат определянето на отчетна стойност само на базата на натрупани разходи за СМР в счетоводството на предприятието след първоначалното признаване на актива като позиция по баланса на дружеството. Така направените изводи не могат да бъдат отречени от изслушаните в производството пред първата съдебна инстанция съдебни експертизи. Не е съществувал спор между страните относно обстоятелството, че дружеството прилага Международните счетоводни стандарти, като в тази връзка е неотносимо посоченото в касационната жалба позоваване на счетоводен стандарт 16. При съобразяване на така направените изводи, като правилно се определя разбирането на първоинстанционния съд, че ревизиращите органи не са имали правно основание да променят декларираната отчетна стойност за целите на определянето на задължението за такса битови отпадъци. Поставя се и въпроса дали принципът на обективност по чл. 3 от ДОПК допуска отговор на въпроса относно вида на отчетените разходи от предприятието да се установи чрез косвена преценка, в случая съдебна експертиза, назначена от съда със задача на вещото лице да установи вида на отчетените разходи при условие, че при издаването на ревизионния акт органите по приходите не са разграничили кои от заведените в счетоводството на предприятието активи подлежат на включване в отчетната стойност на недвижимите имоти. Съгласно този принцип органите по приходите са длъжни да установят обективно всички факти и обстоятелства, които имат значение за действителната фактическа обстановка, предмет на производството. Основателно е искането за разноски, като на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 5880 лв., представляващи възнаграждение за адвокат. Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК