Решение № 7909 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4504/2011 г.

Решение № 7909 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4504/2011 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Славчо Николов Янев от гр. Сандански против решение № 90 от 31.01.20011 г., постановено по адм. д. № 995/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Благоевград. Иска отмяна на решението и уважаване на жалбата му срещу заповед на областния управител, с която по чл. 6 от ЗПГРРЛ му е отказано допълнително обезщетение. Според жалбоподателя следва да му се определи допълнително обезщетение, тъй като на него е изплатено по 140 лева за месец репресия, а на други лица са изплатени по-големи суми в размер на 1500 лева, въпреки, че разликата между момента на определяне на неговото обезщетение и това на другите е от 6 месеца. Счита, че неправилно е приложен закона. Освен това, така полученото от него обезщетение не го овъзмездява достатъчно за неимуществените вреди които е понесъл. Ответната страна областният управител на област гр. Благоевград в писмено становище по касационната жалба поддържа доводи за неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 90/31.01.2011 г. по адм. д. № 995/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Благоевград е отхвърлена като неоснователна жалбата на Славчо Николов Янев от гр. Сандански против заповед № ОА-АПО-880 от 17.11.2010 г. на областния управител с правно основание чл. 5, ал. 2 от ЗПГРРЛ, с която му е отказано определяне на допълнително обезщетение. Административният орган е приел, че не са налице основания по чл. 6 от ЗПГРРЛ и § 12 от ПЗР на Наредбата за прилагане на чл. 4, тъй като е бил обезщетен за целия период на репресията. Жалбоподателят не е бил доволен от отказа, тъй като счита, че определеното му обезщетение от 140 лева за месец репресия не е достатъчно. Решението следва да се остави в сила като правилно. Съгласно чл. 6 от ЗПГРРЛ правоимащите лица имат право на обезщетение в пълен размер за всяка изтърпяна репресия за целия срок на репресията, като обезщетенията, получени по досегашния ред, се приспадат. По делото не е спорно, че жалбоподателя е от кръга на лицата по смисъла на чл. 1, т. 1 и т. 3 от ЗПГРРЛ. Това му качество е признато през 1990 г., когато е подал молба за изплащане на обезщетение, уточнен е и периода от 81 месеца и 19 дни. Освен това жалбоподателят не оспорва, че е бил обезщетен по реда на ПМС № 38/1990 г. като същият е получил и сумата от 11 713 лева. Според него сумата по това постановление от 140 лева не е достатъчна, поради което е поискал да се приложи чл. 6 от ЗПГРРЛ. При тази установена фактическа обстановка по делото правилно, както административният орган, така и първоинстанционният съд са приели, че след като жалбоподателят е получил обезщетение, допълнително такова по реда на посочения текст от закона не му се следва. Към момента на обезщетяване на жалбоподателя е действало ПМС № 38 от 28.04.1990 г. и съобразно него му е определено и обезщетението тогава. Областния управител при прилагане на чл. 4 от закона, не разполага с оперативната самостоятелност, а действа при условията на обвързана компетентност. След като жалбоподателят е получил обезщетение съобразно приложимите правни норми към момента на искането, областният управител правилно е приел, че друго такова за същия период не му се следва. За правилното приложение на чл. 6 от ЗПГРРЛ е от значение дали има или няма получено обезщетение за целия срок на репресията. Въз основа на един и същ юридически факт - репресия в определен отрязък от времето, законодателят е предвидил настъпване на благоприятни правни последици, а именно - получаване на еднократно обезщетение, което и жалбоподателят е получил в съответствие с действалото тогава ПМС № 38 от 28.04.1990 г. Той не е посочил друг период на репресия, за което не му е определено обезщетение, такива доводи той не излага. Позоваването което прави за по-големите по размер обезщетения, определени в ПМС 249/1992 г. и получени от други лица са неотносими към конкретния спор относно правилното приложение на чл. 6 от закона. Следователно областният управител е постановил правилен административен акт, тъй като жалбоподателят е получил обезщетение и повторно обезщетение за същия период на репресията не му се дължи. Водим от горното Върховния административен съд, трето отделение прие, че касационната жалба се явява неоснователна и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК