Решение № 25 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11240/2016 г.

Решение № 25 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11240/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 78 от 11.08.2016 г., постановено по адм. д. № 65/2016 г. Габровският административен съд е отхвърлил оспорването на Р. П. К. против решение № 12/18.03.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Г., с което са отхвърлени подадените жалби от Р. П. К. против разпореждане № О-07-000-00-00896810/22.02.2016 г., разпореждане № О-07-000-00-00885959/2.02.2016 г. и разпореждане № О-07-000-00-00885914/2.02.2016 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Г., с които е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност, като неоснователно и недоказано. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Р. П. К. от гр. С., чрез адв. Иванов, която по време на настоящото производство е починала, видно от приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № ДД-1-А-07.1243/17.05.2017 г., като по касационната жалба е постъпило становище от Б. В. К., като наследник на касационната жалбоподателка, чрез процесуалния представител адв. Иванов, който поддържа жалбата срещу решението на Габровския административен съд и претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание касационните жалбоподатели Б. В. К., В. Б. К., М. Б. К. и С. Б. З. (наследници на починалата Р. К.), редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Г., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от надлежна страна и допустима, а разгледана по същество на въведените касационни основания за неоснователна. Оспореното решение е правилно. Установените по делото фактически и правни обстоятелства обективират законосъобразност на актовете за отказ на претендираното обезщетение. Върховният административен съд, шесто отделение, прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна, по следните съображения: В касационната жалба се излагат твърдения, че жалбоподателката е подала декларация ОКД-5 през 2014 г. с вх. № 0700000120/5.09.2014 г., в която е декларирала, че е пенсионер и желае да се осигурява за "здравно осигуряване" от дата 3.08.2014 г., а полетата в декларацията за социално осигуряване за фондовете на ДОО не са попълнени. Посочва се също и че в регистъра на осигурените лица, касационната жалбоподателка е заявила промяна на обстоятелствата последен ден в осигуряване 31.10.2015 г. в същата декларация обр. 1 (прил. № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба Н-8/2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда на за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и самоосигуряващите се лица), подадена по електронен път и приета с протокол изх. № 07000153074789/22.12.2015 г., поради което към началото на временната неработоспособност касационната жалбоподателка е изпълнила условията на чл. 40, ал. 1 от КСО. По делото не са представени доказателства за подадена декларация обр. 1, в която да е заявена промяна във вида на осигуряване с последен ден на осигуряване 31.10.2015 г. Представени са само данни от ТД на НАП за заплатени от касационната жалбоподателка осигурителни вноски и подадена декларация ОКД-5 през 2014 г. Настоящият състав изцяло споделя правните доводи на АС - Г.. От приетата като доказателство по делото декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице е видно, че Р. К. в качеството си на пенсионер е декларирала пред приходния орган, че желае да се осигурява за здравно осигуряване, като посоченият риск е отбелязан собственоръчно от жалбоподателката, извън предложените в декларацията рискове за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт и за всички осигурителни рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, като тези полета, изобщо не са попълнени, като желания за осигуряване. С. Р. К., в качеството си на лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО се е осигурявала за ограничен брой рискове, в които не се включва осигурителната закрила при настъпване на риск от общо заболяване. Съгласно чл. 1, ал. 6 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ), лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 - 6 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред. За лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията по ал. 2. Видът на осигуряването се променя по реда на ал. 4. Съгласно чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧ видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. От доказателствата по делото категорично се установява, че жалбоподателката не е подала заявление до ТП на НОИ - Г. до 31.01.2015 г., с което да е променила вида на осигуряването си. В ТД на НАП също няма данни за подадена от нея декларация за промяна на вида на осигуряването й. Установено е също, че във всички болнични листове Р. К. е посочила, че към деня на настъпването на временната неработоспособност е осигурена за съответния риск. Касационната жалбоподателка обаче е самоосигуряващо се лице и пенсионер и се осигурява само и единствено за здравно осигуряване, поради което за да бъде променен видът на осигуряването й е било необходимо тя да подаде заявление по чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧ. Независимо от това тя е започнала да внася вноски за общо заболяване и да декларира това обстоятелство пред ТД на НАП, както и в процесните болнични листове. Липсата на такава декларация не позволява да се приеме, че видът на осигуряването е бил променен с внасянето на осигурителни вноски за всички осигурителни рискове. След като Р. К. не е спазила установения от закона ред за промяна на вида на осигуряването, не може осигурителното правоотношение да се счита изменено поради заплатените от нея осигурителни вноски в размера, определен за покриване на всички осигурителни рискове. Такива са вноските през месец декември 2015 г., непосредствено след издаването на болничен лист № Е20153417337 за периода от 11.12.2015 г. до 9.01.2016 г. При тези данни по делото, обосновани са мотивите на съда, че жалбоподателката се е осигурявала по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, поради което няма качеството на осигурено лице за риска общо заболяване към датата на настъпването му, за да има право на обезщетение за временна неработоспособност на основание чл. 40, ал. 1 от КСО, съответно да възникне задължения за осигурителния орган да го изплати. Атакуваното решение на АС - Г. е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и обосновано съобразно доказателствата по делото, поради което не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,