Решение № 15390 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12790/2018 г.

Решение № 15390 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12790/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез юрк. Петрова срещу решение № 4879/18.07.2018 г., постановено по адм. дело № 3104/2017 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменена заповед № РА-50-735/19.12.2016 г. на главния архитект на Столична община /СО/. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответницата Д. Захаринова, чрез адв. Златинова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Не претендира разноски. Ответниците ЧЕЗ "Разпределение България" АД и кмета на район "Панчарево", СО не ангажират становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като постановено в съответствие с изискванията на чл. 91 АПК. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна оспорената от Д. Захаринова заповед № РА-50-735/19.12.2016 г. на главния архитект на СО, с която на основание чл. 91, ал. 1 АПК е отменена заповед № РД-09-50-344/05.05.2015 г. на главния архитект на СО за одобряване проект за изменение на ПР на кв. 97, м. "с. Бистрица", с изменение границите на УПИ ІV- "за ресторант и озеленяване" и създаване на нов УПИ ІХ-3634, 3635 – "за жилищно строителство" с предвидено ново застрояване в него. Решението е мотивирано с липса на материалноправните предпоставки за упражняване правото на отзив от главния архитект по чл. 91 АПК, тъй отменения административен акт се ползва от стабилитет като влязъл в сила. Прието е, че отменената заповед № РД-09-50-344/5.05.2015 г. на главния архитект на СО е била оспорена в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването й по съдебен ред, като образуваното производство по адм. д. № 6271/2015 г. по описа на АССГ, е прекратено с влязло в сила определение. Протестът на прокурор при СГП с искане за прогласяване на нищожността на заповед № РД-09-50-344/5.05.2015 г., по който е упражнено правото на отзив с издаване на процесната заповед, е подаден на 14.12.2016 г., т. е. извън сроковете по ал. 1 и ал. 4, чл. 149 АПК, поради което не дава основание за надлежно произнасяне по реда на чл. 91 АПК. Изложени са мотиви и за недопустимост за упражняване правото на отзив по отношение на актове, които са влезли в сила, каквато се явява отменената заповед № РД-09-50-344/5.05.2015 г., както и за обстоятелството, че с протеста се иска прогласяване на нейната нищожност. Доводите за несъобщаване на отменената заповед на заинтересована страна, а именно: ЧЕЗ "Разпределение България" АД са възприети като неоснователни, като е прието, че от установените по делото факти е видно безспорното участие в производството по издаване на заповедта на този правен субект – писмо от 21.10.2016 г., комбинирана скица от 3.02.2014 г. и жалба от 27.10.2016. Установено е, че Дружеството е възразило единствено по отношение законосъобразността на издадените строителни книжа, но не и по отношение на заповед № РД-09-50-344/5.05.2015 г. на главния архитект на СО. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Безспорно е по делото обстоятелството, че правото на отзив, материализирано в процесната заповед, е упражнено от главния архитект на СО- издател на отменената заповед, по подаден на 14.12.2016 г. протест от прокурор от СГП с искане за прогласяване нищожноста на заповед № РД-09-50-344/5.05.2015 г. Протестът е подаден извън срока по ал. 4, чл. 149 АПК – повече от година и половина след изтичане на сроковете по ал. 1 и ал. 4 на чл. 149 АПК. При тези данни изводът на първоинстанционният съд, че в случая за административния орган не са били налице материалните предпоставки за приложение на чл. 91, ал. 1 от АПК е законосъобразен. Разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от АПК, регламентираща правото на отзив на административния орган предвижда, че в 7-дневен срок от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни, т. е. дадена е законова възможност за корекция на надлежно оспорен административен акт от издателя му чрез упражняване на "самоконтрол" с оглед възраженията по редовно подадена жалба и преди изпращането й в съдебната инстанция. В ал. 1, чл. 91 АПК е визирана възможността за оттегляне на "оспорения акт", което еднозначно сочи, че правото на отзив може да се упражни само при подадена редовна жалба, пораждаща деволутивен и суспензивен ефект. В случая, както обосновано е приел административният съд, не е налице редовна жалба, подадена в преклузивния срок и от лице с право да оспори отменената заповед № РД-09-50-344/5.05.2015 г., поради което за административния орган, не е била налице една от императивно изискуемите предпоставки за издаване на процесната заповед. Предвид изложеното и липсата на релевираните от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,