Решение № 5499 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2143/2016 г.

Решение № 5499 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2143/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по касационна жалба на "СИ ЕНД ЕЛ КОНСУЛТИНГ " ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. "Кап. л-т Е. В." № 10, ет. ..., ап. ..., адрес по чл. 8 от ДОПК: гр. Р., ул. "Църковна независимост" № 16, ет. ..., ап. ..., вписано в АВп с ЕИК: *********, представлявано от У. Л. В. чрез адв. П. срещу Решение № 2562/02.12.2015 г., на Варненски административен съд, постановено по адм. д. № 1416/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ Р-18-1401121-091- 01/08.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 1/26.02.2015 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП В., с който са начислени допълнителни публични вземания - данък по Закона за добавената стойност за д. периоди м. ОЗ, 04,05, 06, 07, 09, 10, 11, 12, 2013 г. и м. 01. 2014 г. общо в размер на 15692,38 лв. главница и лихва в размер на 2060,66 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като необосновано и издадено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски по делото за всички съдебни инстанции. Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба, като твърди, че същата е неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество, е основателна. Изводът на Административен съд гр. В., че РА представлява валидно волеизявление е направен при неизяснена фактическа обстановка. По аргумент от чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията за незаконосъобразност, посочени от оспорващия, а е длъжен да извърши цялостна проверка на оспорения акт, на всички посочени в закона основания. Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК проверката за законосъобразност на ревизионния акт от съда включва преценка за компетентност на органа - издател, за спазване на предписаната от закона форма, процесуалния и материалния закон при издаването му. В разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК е предвидено, че ревизионният акт се издава в писмена форма и следва да съдържа подписи на органите по приходите, които са го издали. Представеното по делото копие от РА съдържа отбелязване, според което този документ е издаден чрез ИС "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис от Т. Л. П. и В. И. Х.. Това отбелязване не е подписано нито със саморъчен, нито с електронен подпис, а представлява неподписано информационно извлечение от ИС "Контрол", т. е. неподписан документ, който няма доказателствена стойност и в частност не съставлява доказателство, че представеният РА е електронен документ подписан с електронни подписи. Следва да се има предвид и това, че не всеки електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП) има значението на саморъчен подпис. С. чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Но съгласно чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП само квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис. С. чл. 16, ал. 1 ЗЕДЕП квалифициран електронен подпис е този усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 ЗЕДЕП и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа и е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа /в този смисъл определение № 13460 от 09.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10629/2016 г., 5-членен състав/. За спазването на чл. 16, ал. 1 ЗЕДЕП при подписване на РА няма никакви доказателства. Същото се отнася и за представения по делото ревизионен доклад. Обстоятелството, че положеният електронен подпис е квалифициран се установява с удостоверение по чл. 24 от ЗЕДЕП издадено от доставчик на удостоверителни услуги - чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗЕДЕП. В представената по делото административна преписка такова удостоверение липсва, поради което въпросът относно надлежното подписване и издаване на ревизионния акт като електронен документ е останал неизяснен по делото. Същото се отнася и за ревизионния доклад. Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на решението и връщане на спора за ново разглеждане от друг състав. При същото следва да се изисква електронно копие на документа и при необходимост, да се пристъпи към проверка по смисъла на чл. 184 ГПК. Следва да се съберат доказателства, които се ползват с материална доказателствена сила по въпроса дали лицата, подписали РА и РД имат електронни подписи, от какъв вид и какъв срок. Следва ответникът да бъде задължен да представи самия електронен документ и удостоверение по чл. 24 във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗЕДЕП, че органите по приходите, подписали РА и РД, притежават квалифициран електронен подпис към датата на евентуалното им подписване като електронен документ. По съществото на спора, разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 9, ал. 1 ЗДДС. В случая органите по приходите, без изрично да оспорват доказателствената стойност на представените доказателства, а и съдът, следвайки дословно фактите, изложени в РД, основават изцяло изводите си на липса на доказателства. Първоинстанционният съд е длъжен да обсъди всички събрани доказателства и въз основа на тях, да се произнесе дали спорните доставки са реални. Поради това изводите на съда относно реалността/нереалността на процесните доставки са необосновани и неправилни, което се е отразило на изхода от спора. Предвид гореизложеното, касационният съд намира, че са налице сочените от касатора нарушения. Обжалваното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като фактическата обстановка по спора е неизяснена, делото следва, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК да бъде върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане, освен посочените по-горе действия във връзка с довода за нищожност на РА, следва да бъдат дадени конкретни и подробни указания по доказателствената тежест на страните, включително по всеки относим факт, който съдът счита за недоказан от доказателствата по преписката. Всички доказателства следва да бъдат надлежно обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, включително изслушаната по делото експертиза. Административният съд следва да се произнесе и по разноските пред двете инстанции, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, Осмо отделение,