Решение № 5180 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12705/2018 г.

Решение № 5180 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12705/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на А. К., чрез адв. М. К. от САК в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 4777/12.07.2018 г. по адм. дело № 252/2018 г. на Административен съд - С.-град (АССГ). Касационният жалбоподател счита съдебното решение за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че в административната преписка послужила за издаване на обжалваното административно решение не са посочени собственоръчно подписани документи. Излага съображения, че информацията в картоните не се отнася до същото лице и картонът от преписката не е истински и не следва да се приеме за документ, единствено достатъчен за установяване на принадлежност на едно лице към структурите на ДС и РО на БНА. Счита, че по делото не може да бъде установено в какво качество е бил сътрудник Кожухаров. Моли да се отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно и неправилно. Ответникът Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА/ Комисията) в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Цветкова моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно, законосъобразно и обосновано. В представения Писмен отговор от 16.08.18 г. на комисията се иска да се остави без уважение касационната жалба и потвърди обжалваното решение на АССГ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт АССГ e ОТХВЪРЛИЛ жалбата на А. К. срещу Решение № 2-1146/13.12.2017 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в частта, в която е установена и обявена принадлежността му към органите на Държавна сигурност, по чл. 1 от Закона. За да стигне до този правен резултат, съдът е намерил, че оспореният адм. акт е издаден от компетентен орган, при спазени изискванията за неговата форма и съдържание, както и това, че в административното производството по издаването му няма допуснати съществени процесуални нарушения. Извършил е анализ на приложимата нормативна уредба и е приел, че наличните по преписката документи безспорно дават основание да се установи принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от Закона. Разгледал е възраженията на жалбоподателя, като не е споделил неговите доводи за неправилност на адм. акт. Визирал е съществуването на приложени по делото данни в справочните масиви, а именно картотеки, регистрационен дневник и картони обр. 4 и обл. 6, Протокол № 73/1990 г. за унищожаване на лично досие и работно досие. Съдът е счел, че на базата на така представените документи, безспорно е доказано обстоятелството отразено в решението, като в действията си по проверка и обнародване на събраната информация, административният орган действа при условията на обвързана компетентност, без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. В заключение адм. съд е приел, че подадената жалба следва да се отхвърли като неоснователна, като е намерил обжалвания административен акт за издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с целта на закона, като са спазени материалноправните разпоредби и без да е налице съществено нарушение на производствените правила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд- трето отделение намира съдебното решение за правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Необосновано касационният жалбоподател счита, че решението на АССГ е необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решаващият съд е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. На база изяснената фактическа обстановка и след приложение на относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя- чл. 172 а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решаващият съд в проведеното съдебно производство е събрал и анализирал относимите доказателства, като е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. При задълбочено извършения анализ на събраните доказателства, поединично и в тяхната съвкупност е извел фактически и правни изводи, като се е съобразил с всички искания и доводи на страните. Неоснователно е и твърдението на касационния жалбоподател, че решението е издадено в нарушение на материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съдът е изградил правни изводи в съответствие с материалния закон. Правилно в обжалваното решение съдът е приел, че адм. акт съдържа необходимите реквизити. Съдържанието на решението на Комисията, с което се обявява принадлежност на лице към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, е определено в чл. 29, ал. 2, като необходимите реквизити са изброени изчерпателно. Посочените в чл. 29, ал. 2, т. 2 от закона реквизити се съдържат в обжалвания административния акт. Налице са подробно изложени фактически и правни основания, послужили за приемането му, което е видно от неговото съдържание. В решението е налице необходимата конкретика, като е посочено в какво качество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, е оказвана негласната помощ - агент, която категория лица изрично попада към секретните сътрудници. Правилно в обжалваното решение съдът е приел, че не е налице незаконосъобразност на оспорения административния акт, поради липсата на съществено процесуално нарушение- чл. 146, т. 2 АПК. От комисията са изяснени относимите факти и обстоятелства- чл. 35 от АПК. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила. Правилно АССГ е приел, че решението на комисията е постановено, съобразно действащите материалноправни разпоредби. Административното производство по установяване и обявяване на определени от закона категории лица за принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, респективно- решението на Комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа е регистрационно, с оглед изпълняваните констативно- охранителни функции в обществен интерес. П. същността си атакуваният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява, наличието на конкретен юридически факт въз основа на документи, изчерпателно посочени в чл. 25 от същия. Правомощието на комисията за разкриване и обявяване на принадлежност на физическите лица към органите по чл. 1 е изрично регламентирано в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, а редът за това е разписан в глава трета на закона. По делото не се спори, че касационният жалбоподател е извършвал публична дейност, като е бил Председател на управителния съвет на лицензирана спортна организация и следователно попада в приложното поле на задължителната проверка на комисията по чл. 26, ал. 1, т. 2, вр. чл. 3, ал. 2, т. 8 от закона. Този извод не се променя от възраженията на касационния жалбоподател, че не е бил сътрудник на държавна сигурност, тъй като не са представени доказателства, подписани лично от него. Обсегът на изследване е не конкретна активност или резултативна деятелност. Обект на установяване е наличието на документиране на факти и обстоятелства свързани с ДС. В съответствие със закона адм. съд намира, че въз основа на представените от ответника доказателства, може да се направи обоснован и категоричен извод, че по отношение на жалбоподателя са били налице основанията, за установяване и обявяване неговата принадлежност към ДС. В разпоредбата на чл. 25, т. 3 от Закона са изброени неизчерпателно документите, въз основа на които се установява принадлежност на дадено лице към службите, посочени в чл. 1 от Закона, като за секретен сътрудник, редакцията на посочената разпоредба не изисква кумулативната им даденост. В случая оспореното пред съда решение на Комисията се основава именно на документи, визирани в тази разпоредбата на Закона, а именно: документи, съставени от ръководилия го щатен сътрудник: картотеки, регистрационен дневник и картони обр. 4 и обл. 6, Протокол № 73/1990 г. за унищожаване на лично досие и работно досие. Тяхната доказателствена сила произтича от съставянето им при условията на чл. 179 ГПК. Същите писмени документи не са оспорени по отношение на тяхната автентичност и достоверност- чл. 193, ал. 1, чл. 194, ал. 1 ГПК. Не са ангажирани доказателства, които да опровергаят данните, които се съдържат в тях. Представеното от касационния жалбоподател документи– диплома за висше образование и книжка за партийна принадлежност са съставени години след процесните архивни документи и не могат да доведат извод за липса на принадлежност на лицето. В случая от оспорващия не е оборена доказателствената сила на представените от комисията документи, послужили за издаване на оспорения адм. акт- чл. 179 ГПК. В адм. преписка са налице достатъчно документи, които съдържат данни за принадлежност към службите - чл. 25, т. 3 от Закона. Липсват поправки или неясноти, които да създават съмнения относно достоверността на данните, които се съдържат в тях. Приобщените към делото писмени доказателства съдържат конкретна информация и данните в тях обуславят еднозначен извод за съществуването на архивно дело на лицето. Правилно решаващият съд е приел, че оспореното решение на Комисията е валиден адм. акт, издаден при спазени административно- производствени правила и материално- правни предпоставки. Настоящият съдебен състав намира, че решението на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. При така изложените мотиви настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК