Решение № 285 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 367/2011 г.

Решение № 285 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 367/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба от С. Х. П. и Е. Х. С. за отмяна на влязлото в сила решение, постановено от Софийски градски съд на 3.07.2009 г. и поправено с решение от 16.10.2009 г. по гр. д. № 4206/07 г. С него е отменено решението на Софийски районен съд, постановено на 24.07.2007 г. по гр. д. № 19538/06 г. и е постановено друго по същество на спора, с което признато за установено по отношение на молителите, че наследниците на К. С. Ц. - Б. Д. А., А. Б. А., В. Н. Х. - Д., В. П. Т., Б. П. Д., В. П. Д., Т. П. Ц., К. Б. Ц., Д. В. Ц., Б. Н. Ц., представлявана и със съгласието на майка си Д. В. Ц., Л. Г. Ц. - М., Н. Г. Г. и Г. Г. Ц., са изключителни собственици на недвижим имот - УПИ ХVI - 210 в кв. 14 по сега действуващия ПУП на [населено място], вилна зона "Малинова долина- 2Б част- Разширението - Дупките". Молителите считат, че е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, което обосновават с твърдението, че след влизане в сила на решението са се снабдили с ново писмено доказателство, което е от значение за изхода на спора, тъй като доказва твърдението им, че построената от тях сграда в процесния имот не представлява незаконен строеж, а се ползува със статут на търпимост. Представят удостоверение № УТ-94-00-54 от 09.02.2011 г. на Дирекция "Контрол по строителството" на Столична община. Ответниците по молбата за отмяна, представлявани от своя пълномощник адв. В., поддържат, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 305, т. 1 ГПК, евентуално - че същата е неоснователна, тъй като соченото писмено доказателство не е "новооткрито" по смисъла на закона. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата за отмяна, установи следното: Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 26.07.2010 г., след като с определение № 683 от същата дата, постановено по гр. д. № 146/10 г. на ВКС, I г. о., не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Молбата за отмяна е подадена на 17.02.2011 г. Съгласно чл. 305, ал. 1 ГПК в случаите на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Представеното с молбата за отмяна писмено доказателство - удостоверение за търпимост, е издадено на 9.02.2011 г. и преценена спрямо тази дата, молбата за отмяна е подадена в определения от закона преклузивен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Удостоверението по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ е издадено по заявление от С. П. и Е. С., подадено на 29.12.2010 г. С него е удостоверено, че строежът - едноетажна масивна жилищна сграда с площ 30 кв. м., находяща се в западната част на УПИ ХVЧ210 в кв. 14, м. "Малинова долина- II Б част" район П. - СО, е бил допустим към момента на изграждането му и са налице условията за търпимост по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Това писмено доказателство е не е новооткрито, а новосъздадено и удостоверява факти, които са съществували по време на висящността на делото. По своя характер удостоверението по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ е официален свидетелствуващ, а не диспозитивен документ. То не поражда статут на търпимост на строежа, а само удостоверява наличието на предвидените в закона предпоставки, при които той не подлежи на премахване и забрана за ползуване. В исковото производство тези предпоставки подлежат на доказване с всички допустими по ГПК доказателствени средства и молителите са могли своевременно да ангажират такива доказателства при разглеждане на делото от въззивния съд. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното съдът