Решение № 312 от 10.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1632/2011 г.

Решение № 312 от 10.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1632/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимия Н. К., подадена чрез неговия защитник срещу решение на Великотърновски апелативен съд /АС/ от 29.03.2011 г., по внохд № 39/2011 г., с което е изменена присъда № 35 от 28.12.2010 г. на Окръжен съд /ОС/ - Ловеч. Депозираната жалба обективира израз на недоволство от наложеното на подсъдимия наказание за извършения в рамките на реалната съвкупност от престъпления по чл. 115, вр. чл. 18 от НК и чл. 339 от НК, опит за убийство, несъответно на обществената опасност на дееца, несъобразено с неговото здраве, и лимитирано при дерогиране целите на индивидуалната превенция. Предлага се упражняване на касационните правомощия по чл. 354, ал. 2, т. 1 и т. 3, пр. 2 от НПК, чрез намаляване на определената наказателна санкция - ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, предпоставила съдържанието и параметрите на очертаната, при условията на чл. 23 от НК наказателна отговорност на Н. К. и чрез правоприлагане на института на условното осъждане. В съдебно заседание на 7.06.2011 г. подсъдимото лице и неговият упълномощен защитник поддържат касационната жалба. Частният обвинител и граждански ищец Г. К., редовно уведомен не участвува в настоящото производство. Неговите процесуални права и интереси се охраняват от повереник, който пледира атакуваното решение да бъде оставено в сила. Представител на ВКП дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата на подсъдимия К.. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционния контрол по чл. 347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 35/28.12.2010 г., по нохд № 735/2010 г., Ловешкият ОС е признал Н. В. К. за виновен в това, че на 8.07.2010 г., в [населено място] направил опит умишлено да умъртви Г. М. К., като деянието е останало недовършено по независещи от извършителя причини, поради което и на основание чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от материалния закон ангажирал неговата наказателна и гражданска отговорност, с налагане на наказание ШЕСТ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода и с присъждане на обезщетение в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева за причинени с престъплението неимуществени вреди. Със съдебния акт подсъдимото лице е осъдено и за осъществено престъпно посегателство по чл. 339, ал. 1, пр. 1 и 2 от НК на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като в съответствие с изискванията на чл. 23 от НК му е определена обща най-тежка наказателна санкция- ШЕСТ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при строг режим. Визираната първоинстанционна присъда е била предмет на въззивна проверка, финализирала с решение № 78/29.03.2011 г. на АС- Велико Търново, с което същата е изменена в санкционната част, чрез приложение на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55 от НК, с произтичащите от това последици - редуциране на индивидуализираните по чл. 115, вр. чл. 18 и чл. 339, ал. 1 от НК наказания - на на ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода/ за опита за убийство/ и ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода /за незаконното придобиване и държане на огнестрелно оръжие с боеприпаси/, и намаляване на лимитираното наказание за множеството престъпни деяния на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за срок от ПЕТ ГОДИНИ, при общ режим, в затворническо общежитие от открит тип. Касационната жалба на подсъдимия К. е неоснователна. При диференциране на наказателната отговорност на Н. К. по чл. 115, вр. чл. 18 от НК, контролираният съд компетентно е съобразил конкретиката на индивидуализиращите инкриминираното посегателство обективни и субективни характеристики, очертаващи висока степен на обществена опасност на консумираното престъпление против личността. Отчетени са времето, мястото на извършване на деянието и фазата на престъпна дейност; коментирани са механизмът на неправомерния акт и използуваното средство/преправен газов пистолет с бойни патрони/; поставен е акцент на медикобиологичните особености на причинените на пострадалия телесни увреждания /огнестрелно нараняване в коремната кухина, с излив на кръв; разкъсвания на левия бъбрек, на тънкото и дебело черво/, довели до разстройство на здравето с реална опасност за живота и наложили незабавна лекарска интервенция, предотвратила леталния изход; и с юридически усет са анализирани измеренията на прекия умисъл като форма на вина. Проявен е професионализъм при обсъждане на предхождащите и последващи инкриминираното деяние събития и поведенчески изяви на Н. К., индициращи на незачитане на установения в жилищния блок ред от подсъдимото лице и на незначителност на повода за демонстрираната срещу К. агресия; на неглижиране на случилото се и на равнодушие към страданията на жертвата след инцидента. При определяне на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, Великотърновски АС не е пренебрегнал и фактическите данни за личността на Н. К. - възраст /67 годишен пенсионер/, семейно положение /вдовец/, чисто съдебно минало, семейно положение и афиширано разкаяние, на които защитата обръща внимание. Отдадено е изискуемото се значение и на актуалното здравословно състояние на подсъдимия. Представената медицинска документация и изготвената съдебна експертиза сочат на диагностицирани соматични заболявания - шийно раменен радикулит и остеохондроза, прекаран мозъчен инсулт, хиперплазия на простата, пресенилна катаракта на лявото око, туберкулоза, хипертонична болест, и на налична мозъчна атеросклероза, с начален дифузен психоорганичен синдром. Очертаните факти, разгледани в аспекта на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и на-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко, са предпоставили приложението на чл. 58а, вр. чл. 55 от НК, явяващ се по-благоприятен за наказателноправния статус на подсъдимия К., при съотнасяне и съпоставяне с лимитираната, при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК санкция - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Интерпретирани поотделно и в кореспондираща взаимовръзка с обществената опасност на посегателството, в спецификата на което намират отражение социалните, психологически и индивидуални качества на дееца; и прецизно оценени в контекста на предписаните от разпоредбата на чл. 36 от НК цели, те не мотивират обаче редуциране на наложеното за инкриминираното деяние по чл. 115, вр. чл. 18 от НК наказание, предопределило вида и размера на подлежащите на изтърпяване санкционни последици за включените в съвкупността престъпления, с приложение на института на чл. 66 от НК. Изложените съображения формират вътрешното убеждение на настоящия състав за липса на основания, обосноваващи реализиране на възложената от чл. 354, ал. 2, т. т. 1 и 3, пр. 2 от НПК касационна компетентност, чрез ревизия на атакувания въззивен акт на АС - Велико Търново. Воден от горното и в съответствие с изискванията на чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение