Решение № 4460 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13589/2013 г.

Решение № 4460 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13589/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" -гр. Велико Търново при ЦУ на НАП срещу Решение № 576/21.08.2013 г., постановено по адм. дело № 157/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с коeто е отменен Акт за дерегистрация по ЗДДС № 150991100007467/20.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 4/5.01.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който е прекратена регистрацията по ЗДДС на "ИВИ 71" АД, гр. Плевен. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че изводите на съда за неустановеност на основанието по чл. 176, т. 3 от ЗДДС за прекратяване на регистрацията на дружеството са основани на новосъздадени доказателства, с което е нарушена разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК. Счита, че е доказана и хипотезата на чл. 176, т. 4 от ЗДДС, като в тази връзка навежда подробни аргументи, подкрепящи тезата му, че оспореният акт за дерегистрация е законосъобразен, поради което моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и вместо него, постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли релевираната жалба, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Иви 71" АД, гр. Плевен, чрез процесуален пълномощник, с писмено становище оспорва нейната основателност и моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивираното заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд -Велико Търново е законосъобразността и обосноваността на Акт за дерегистрация по ЗДДС № 150991100007467/20.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 4/5.01.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който е прекратена регистрацията по ЗДДС на "ИВИ 71" АД, гр. Плевен. За да обоснове извода си за основателност на жалбата, съдът е приел, че атакуваният акт за дерегистрация е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но е необоснован и противоречащ на материалния закон. Този краен правен извод е формиран при следните релевантни фактически констатации: При извършена на "Иви 71" АД проверка за установяване на факти и обстоятелства е съставен Протокол № 1117383/20.09.2011 г., в който са обективирани констатациите, въз основа на които и след резолюция за извършване на проверка № 1118521/20.09.2011 г. органът по приходите е осъществил преценка за наличие или липса на основание за прекратяване на регистрацията по ЗДДС. С оглед установените при първоначалната проверка факти и обстоятелства, той е достигнал до извода, че за периода 31.01.2011 г. - 20.09.2011 г. липса заведена счетоводна отчетност на акционерното дружество. Това заключение е мотивирало издаването на оспорения акт за дерегистрация по ЗДДС, с който е прието, че е налице основанието по чл. 176, т. 3 от ЗДДС и е разпоредено да се прекрати регистрацията на дружеството по ЗДДС. При осъществения административен контрол, след обсъждане на доказателствата, събрани в хода на проверката, приобщени такива от досието на оспорващото дружество и служебно извършени от него справки в информационната система на НАП, Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново със свое Решение № 4/5.01.2012 г. е потвърдил акта за дерегистрация, като е наред с посоченото основание по чл. 176, т. 3 от ЗДДС е приел, че е налице и хипотезата на чл. 176, т. 4 от ЗДДС. В хода на съдебното производство е приета ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Въз основа на изводите на експерта решаващият състав е приел, че за процесния период счетоводството на дружеството е редовно водено, както и, че стойността на активите на дружеството надхвърля стойността на публичните му задължения. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено след съвкупен анализ на събраните доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на тежеста на доказване на релевантните факти и обстоятелства, в резултат на което са формирани обосновани и логически кореспондиращи си фактически и правни изводи. Неоснователно е оплакването на касатора, че при постановяване на атакуваното решение съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, изискваща преценката за съответствието на акта за дерегистрация с материалния закон да се осъществява към момента на издаването му. Съгласно фактическата установеност по делото и изложените от решаващия състав мотиви, всички относими факти и обстоятелства, ведно с релевантните стойности на активите и публичните задължения на дружеството, са изследвани и обсъдени към датата на издаването на акта - 20.09.2011 г. Към този момент решаващият състав е преценил наличието на елементите от фактическите състави по чл. 176, т. 3 и т. 4 от ЗДДС, чиято установеност обуславя извода доколко законосъобразно е упражнено правомощието на органите по приходите да прекратят по собствена инициатива регистрацията на съответното лице. В тази връзка съдът е осъществил съвкупна преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, с което не е допълнил или изменил фактите, изложени в акта за дерегистрация, а е осъществил дължимата проверка на неговата обоснованост. Тя е опровергана от заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, кредитирано след обсъждането му ведно с другите доказателства по делото, въз основа на което е изведен правилният извод, че за процесния период дружеството е организирало и водило счетоводната си отчетност в съответствие с изискванията на ЗСч и счетоводните стандарти, като формата на счетоводство е осигурявала синхронизирано хронологично и систематично /синтетично и аналитично/ счетоводно отчитане. Това заключение е в пряка корелация с констатациите в РА № 151100836/1.08.2011 г., които обхващат предходният период - 27.02.2008 г. - 31.01.2011 г. и сами по себе си изключват възможността евентуалното неизпълнение на задълженията по ЗДДС да е "системно" по смисъла на чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Касационната инстанция не споделя аргументите на касатора относно събраните в хода на съдебното производство доказателства и досежно оспорените относно достоверността на техните дати главна книга, годишен амортизационен план, оборотни ведомости и описи по сметка. Действително, за установяване на недостоверността на датата на частни документи е неприложим редът по чл. 193, ал. 2 от ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК, но откривайки такова производство съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение, което да е повлияло на формираната крайна воля. По аргумент от чл. 181 от ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК той е съпоставил съдържанието на оспорените доказателства със съдържанието на Отчета за приходите и разходите на дружеството за 2011 г. и датата на обявяването му в Търговския регистър, в резултат на което е достигнал до обоснования извод, че това е моментът, който установява по безсъмнен начин предхождащото съставяне на счетоводните документи. При формираното заключение за редовност на вписванията в счетоводните книги и събраните данни за осъществилото ги лице, същите съгласно чл. 182 от ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК обосновано са ценени като доказателства, въз основа на които са формирани правилни фактически и правни изводи. Неоснователен е доводът на касатора относно правомощието на решаващия орган да въведе второ самостоятелно фактическо и правно основание за дерегистрация, което не е посочено в оспорения акт. Тази теза не се подкрепя от цитираните мотиви на Решение № 6878/2010 г. по адм. дело № 524/2010 г., които касаят хипотеза при която е установено посоченото в акта за дерегистрация основание и с въвеждането на второ самостоятелно основание от горестоящия орган не се променя извода, че регистрацията е прекратена законосъобразно. В обратния случай обаче, при който не е налице фактическото основание, посочено в акта за дерегистрация, то добавянето на ново фактическо и правно основание в решението на решаващия орган влошава положението на жалбоподателя и нарушава разпоредбата на чл. 155, ал. 8 от ДОПК. Съдържащата се в нея забрана не се дерогира от разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК и обоснованото с нея в т. 4 на Тълкувателно решение № 5/2004 г. на ОСК на ВАС правомощие да се потвърждава обжалвания ревизионен акт и на друго фактическо и/ или правно основание. Това е така, тъй като при издаването на РА органите по приходите действат при условията на обвързана компетентност, а при прекратяване на регистрация по ЗДДС - при условията на оперативна самостоятелност. При нейното упражняване, по аргумент от чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК, избраната възможност следва да постига целта на закона и да е съобразена с изискванията за съразмерност, а проверката на законосъобразността на акта за дерегистрация обхваща и основанието по чл. 146, т. 5 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Неговата преценка е обусловена от наличието на мотиви, обосноваващи формираната от органите на приходите воля, а при липса на такива не би могло да се формира еднозначен извод доколко целта на закона би могла да се постигне и чрез прилагане на по-благоприятната за лицето мярка. В случая, в акта за дерегистрация не са посочени съображенията на органа по приходите, мотивирали прекратяването на регистрацията и този негов порок е достатъчно основание за отмяна. В акта не се съдържат и фактически констатации за размера на публичните задължения на дружеството и стойността на неговите активи, поради което установеността на хипотезата на чл. 176, т. 4 от ЗДДС е ирелевантна. Това фактическо и правно основание не е посочено в акта за дерегистрация, а именно той, а не решението на горестоящия орган, е предмет на съдебен контрол. Ето защо, като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения акт, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд