Решение № 6735 от 22.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2030/2009 г.

Решение № 6735 от 22.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2030/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК и е образувано по касационна жалба на адвокат Цеко Цанов - пълномощник на Александър Иванов Богев и Емилия Иванова Богева и двамата от гр. София, срещу Решение № 847 от 23.10.2008 г., постановено по адм. д. № 1428 по описа за 2008 г. на Административен съд - София-град. С него е отхвърлена жалбата на Емилия Богоева срещу отказ на кмета на Столична голяма община № РД-54-80 от 5.03.1997 г., по заявление с вх. № ДИ-18-00-516 от 25.05.1992 г., с което е искана отмяна на отчужден имот. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на съдебния акт, като се твърди, че за отчуждения имот се дължи обезщетение по реда на ЗОСОИ, издаден на основание чл. 3, ал. 3 ЗВСОНИ, а не по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ. Ответната страна не е взела становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът правилно е приел, че по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС не се предвижда обезщетение за отчуждения имот. Такова ще бъде определено на жалбоподателите, според представеното решение на общинската служба по земеделие, с което е признато правото на собственост върху имота. Предлага подадената жалба да се отхвърли. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страни, за които решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Административният съд-София-град е бил сезиран с жалба срещу отказ за отмяна на отчуждаване № РД-54-80 от 5.03.1997 г. на кмета на Столична голяма община, постановен по заявление № ДИ-18-00-516 от 25.05.1992 г. на Софка Борисова Богева, Александър Иванов Богев и Емилия Иванова Богева, като наследници на Иван Стоименов Богев. В отказа са изложени мотиви, че сочените актове, въз основа на които е извършено отчуждаването не попадат в чл. 1, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. От приложените по делото писмени доказателства, съдът е приел за установено, че подадената жалба е процесуално допустима, като е изложил обосновани мотиви, съответни на релевантните за спора факти. На следващо място е приел заключение на вещо лице за установяване на идентичност между имота по нотариален акт № 175 от 3.10.1946 г. с имот пл. № 370, к. л. № 640 по кадастралния план от 1946 г. Имотът по нотариалния акт е идентичен и с възстановения с влязло в сила Решение № 6482 от 22.12.2003 г. на общинска служба земеделие, приложено по делото. Отчуждаването на имота е било извършено със Заповед № 2139 от 19.04.1948 г. на министъра на комуналното стопанство и благоустройство (МКСБ) и Указ № 973 от 20.12.1949 г. Не е било спорно, че по преписката не са представени документи по отчуждаването и обезщетяване. Въз основа на установените факти съдът е направил изводи, че отказа на кмета да отмени отчуждаването на имота е законосъобразен, защото актовете за отчуждаването му не попадат в приложното поле на чл. 1, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУЕ, а освен това частта от имота е застроена с улица и сграда - част от мероприятието за изграждане на "филмов център за българска кинематография" поради което две от трите кумулативни предпоставки на чл. 1, ал. 1 не са били налице. По изложените съображения съдът е отхвърлил жалбата след като не е намерил никоя от предпоставките на чл. 146 АПК да отмени обжалвания отказ. Постановеното решение е правилно. Направеният опит с касационната жалба първоначалното искане да се подмени с такова по ЗОСОИ за признаване на право на обезщетение е неоснователен. От данните по делото безспорно се установява, че първоначалното искане за отмяна на отчуждаването на имота - лист 5 от делото, е и от Софка Богева, която е съпруга та бившия собственик Иван Богев, починала. То е направено до кмета на Столична голяма община. Поради това, че кметът не се е произнесъл в срок и тримата са подали жалба чрез кмета до СГС, в която изрично са записали, че обжалват мълчаливия отказ за отмяна на отчуждаването по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ и ЗС. Жалбата завършва с искане до съда да отмени мълчаливия отказ, да отмени отчуждаването и възстанови собствеността върху имота. При липса на доказателства по жалбата да е образувано съдебно производство, съдът е приел, че такова няма. Въпреки дадените указания от съда с разпореждане на основание чл. 170, ал. 2 и чл. 171, ал. 4 АПК жалбоподателите не са доказали предпоставките за отмяна на издадения акт, с която е отказано да се отмени отчуждаването. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че съдът в решението си от една страна е приел, че актовете за отчуждаването на имота не са включени сред изрично изброените в чл. 1, ал. 1 на реституционния закон, а бил приел, че за имота е налице хипотезата на чл. 2. Имотът е бил незастроен и правилно съдът е приел, че претенцията попада в приложното поле на чл. 2, но той от своя страна препраща към условията на чл. 1, ал. 1, като две от тях не са били налице. На последно място от приложеното решение № 6482 от 22.12.2003 г. на общинската служба по земеделие се установява, че е признато правото на собственост на наследниците на Иван Богев при условията на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, да се възстанови собствеността върху ливада от 2.250 дка, подробно индивидуализирана, като собствеността върху имота реално е възстановена върху 0. 670 дка, а за останалата част от него - 1.580 дка е отказано реално възстановяване, поради това, че попадат в улица и в парцел на Национален киноцентър. Или за частта от имота, собствеността върху която не може да бъде възстановена реално, правоимащите ще бъдат обезщетени. Да се иска обезщетяване два пъти за един и същи имот, каквато е идеята в касационната жалба, е неоснователно. По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение