Решение № 3032 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13896/2009 г.

Решение № 3032 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13896/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Ерджан Салиева Алкова от гр. София срещу заповед № 246/26.09.2009 г. на председателя на Сметната палата, с която на основание чл. 15, т. 1 и 2 от Закона за Сметната палата (ЗСП) същият е отменил предходна своя заповед № 123 от 3.05.2005 г., в частта, с която за ръководител на отделение V е определена жалбодателката - чл. на Сметната палата (т. 1 от заповедта), като съгласно т. 2 от същата председателят е поел функциите по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Правилника за организация на дейността на Сметната палата до определяне на ръководител на отделение V. По изложените съображения за нищожност на оспорената заповед поради липса на компетентност, както и поради издаването й в противоречие със забраната на чл. 99 от АПК се иска нейната отмяна. Ответникът оспорва жалбата като процесуално недопустима поради липса на годен за обжалване по реда на АПК административен акт и алтернативно - като неоснователна. Съдът намира, че оспорването на процесната заповед по настоящия ред е допустимо, поради следното: Съгласно разпоредбите на ЗСП тя е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София, състои се от 11 души - председател и 10 членове, които се избират (за срок от 9 години) и освобождават от Народното събрание, и осъществява одитната дейност по този закон чрез своите органи и служители. Органите на Сметната палата са директорите на териториалните поделения, ръководителите на сектори, одиторите и стажант-одиторите, а служители са главният секретар и служителите от администрацията. Според чл. 25 от приложимия закон председателят и членовете на Сметната палата имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение, а според чл. 26, ал. 1 трудовите правоотношения на органите и служителите на Сметната палата се уреждат съгласно разпоредбите на Кодекса на труда. От нормативната уредба е видно, че КТ не е приложим в настоящия спор с оглед заеманата от жалбоподателката длъжност. Следователно не се касае за трудовоправен спор между страните. Същевременно налице са основания съдебният състав да приеме, че е налице административноправен спор, който подлежи на разглеждане по реда на АПК. Съгласно разпоредбите на ЗСП, в правомощията на председателя на Сметната палата е да определя ръководителите на отделения (чл. 15, т. 2), които са част от структурата й (чл. 16)и се ръководят от членове на Сметната палата (чл. 17, ал. 1).Упражняването на това правомощие не създава отношения на власт и подчинение между председателя и членовете с оглед начина на избиране на колективния орган и компетентността му като такъв, но води до зависимост от организационно естество за членовете при осъществяване на дейността им. Поради това актът по чл. 15, т. 2 от ЗСП не притежава характеристика на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а на вътрешнослужебен акт, тъй като поражда определени права и задължения за членовете на Сметната палата, ако същите бъдат определени, респективно сменени като ръководители и на отделение. Съгласно правилото на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК този вид актове не подлежат на контрол по реда на кодекса, при условие, че не засягат нечия правна сфера. Наличието обаче на такова засягане прави допустимо съдебното им обжалване, което следва и от разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. Според съда в случая се засяга правната сфера на жалбоподателката. Тя е определена за председател на едно от отделенията след сформирането на състава на Сметната палата с решение от 13 април 2005 г. на Народното събрание на РБ и впоследствие е освободена от тази длъжност с обжалваната заповед. Следователно, в резултат на отмяната на издадената предходна заповед на председателя се променя статута на жалбоподателката като чл. на колективния орган, което води до ограничаване на правомощия и до намаляване размера на получаваното месечно възнаграждение. Това обосновава наличието на правен интерес за Ерджан Салиева Алкова от съдебно оспорване на този вътрешнослужебен акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна. В случая законодателят е преценил, че при упражняване на правомощието си по чл. 15, т. 2 от ЗСП председателят действа изцяло по своя преценка, т. е. по целесъобразност, след като не е поставил никакви изисквания, които следва да бъдат спазени при вземане на това решение, както и при промяната му. Това означава, че съдът по аргумент от чл. 145, ал. 1 от АПК няма компетентност за контрол по същество върху атакуваната заповед. Позоваването на жалбоподателката на взетото по чл. 16, ал. 3 от ЗСП решение на Сметната палата от 28 април 2005 г. не води до различен извод, тъй като не създава императивни правила, а що се касае до разпоредбата на чл. 99 от АПК, същата е неприложима. Предвид изложеното подадената жалба не подлежи на уважаване и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,