Решение № 9854 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4435/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Хамър груп 13 ЕООД, чрез процесуален представител адв. Чавдаров, срещу решение 4793 от 12.12.2024 г., постановено по адм. дело 694/2024 г. на Административен съд (АС) Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г., с изх. 02-130-2600/3465#6 от 26.08.2022 г. , издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Претендира сторените разноски. Ответникът по касация заместник изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуален представител, в писмена защита оспорва същата, като неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирано от касатора адвокатско такова. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС Пазарджик е УП изх. 02-130-2600/3465#6 от 26.08.2022 г. , издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което са извършени намаления по следните схеми/мерки: по СЕПП в размер на 3379,27 лв.; по ЗДП в размер на 901,85 лв.; по СПП в размер на 58,26 лв.; по СП (основна) в размер на 21436,56 лв.; по подмярка 13.2 в размер на 174,90 лв. и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 10 735, 88 лв. Писмото е издадено във връзка с влязло в сила решение 476 от 07.06.2022 г., постановено по адм. дело 473/2021 г. на АС - Пазарджик за отмяна на предходно издадено уведомително писмо по същото заявление, постановено в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и указания за ново, мотивирано произнасяне по заявлението. Оспореното УП е било предмет на разглеждане по адм. д. 994/2022 г. по описа на АС Пазарджик, като с решение 355/02.06.2023 г., постановено по същото първоинстанционният съд е отменил УП с изх. 02-130-2600/3465#6 от 26.08.2022 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Решението е оспорено пред ВАС, който с решение 7180/11.06.2024 г., постановено по адм. д. 8147/2023 г., по описа на ВАС е отменил решение 355/02.06.2023 г., постановено по адм. д. 994/2022 г. по описа на АС Пазарджик и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда и са дадени задължителни за съда указания. За да постанови обжалваното решение при повторното разглеждане на делото, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, включително приетата по делото съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, както и анализ на констатациите от извършените проверки на място, административният съд е стигнал до извод, че оспореното пред него уведомително писмо е издадено в съответствие с материалния закон, като фактическите констатации в него съответстват на действителното фактическо положение, респективно е отхвърлил оспорването. Така постановеното решение е правилно. Фактическата обстановка правилно е установена от първоинстанционния съд и кореспондира, както на събраните по делото писмени доказателства, така и на приетото по делото заключение на неоспорената от страните съдебно - техническа експертиза. Правните изводи на АС - Пазарджик са логични, последователни и изведени при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице и правилната им преценка, относно приложението на материалния закон. Правилно съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган в изискуемата писмена форма и съдържание, като в табличната част и поясненията към нея в писмото са изложени, относими фактически и правни основания, поради което актът е мотивиран и не е налице отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40, а именно Наредба 2 от 26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ /Наредба 2 от 26.03.2018г.; Наредбата/ . В конкретния случай като правно основание за намаляване на исканите суми по заявлението суми, административният орган е посочил неспазването на условията на чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба 2/26.03.2018г. за парцели 67516-861 -1-1, 67516-861-2-1, 67516-861-3-1 и 67516-861-5-1, находящи се в землището на [населено място], а именно най-малко 70 % от растенията да са живи, като за парцели 67516-861-1-1 и 67516-861-2-1 е констатирано, че 80 % от дръвчетата са изсъхнали или липсват, а за парцели 67516-861-3-1 и 67516-861-5-1 са установени живи растения в процентно съдържание съответно 55% и 50%. За парцели 35571-233-8-1 и 35571-850-2-1, находящи се в землището на [населено място] и заявени като постоянно затревени площи, поддържани в състояние за паша или косене /постоянни пасища, органът е посочил, че не съответстват на условията на чл. 8, ал. 2 от Наредбата като същите или части от тях / 0,08 ха от парцел 35571-850-2-1/ не се подържат, респ. не отговарят на условията за подпомагане. За изясняване на спорните обстоятелства и в изпълнение на задължителните указания, дадени с Решение 7180/11.06.2024 г., постановено по адм. д. 8147/2023 г., по описа на ВАС, по делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена въз основа на материалите по делото и предоставена документация от ДФЗ. С последната вещото лице е констатирало, че по подадено от Хамър груп 13 ООД заявление за кампания 2018 г. е извършена проверка за допустимост на декларираните площи по два начина: проверка чрез Дистанционен контрол, извършена на 20.09.2018 г. и проверка на място, извършена на 30.10.2018 г. от РТИ Пловдив. Както правилно е посочил първоинстанционният съд констатациите за състоянието и установената за подпомагане площ се отразяват в изготвен от експертите на регионалния технически инспекторат Доклад за проверка на площи за всеки парцел поотделно. В конкретния случай доклад от извършената дистанционна проверка, както и такъв от тази на място са налице и същите са приложени в първото производство пред административния съд по адм. д. 994/2022 г. на АС Пазарджик. Във връзка с горното е неоснователно възражението в касационната жалба за допуснато нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК, обективирано в липсата на обсъждане на представените при предходното разглеждане на делото становища, оспорващи изготвените доклади. Безспорно е, че с представени писмени становища по адм. дело 994/2022г., процесуалния представител на жалбоподателя е оспорил констататираните нередности и в двата доклада за проверка на площ от дистанционен контрол на 20.09.2018г. и от проверка на място от 01.11.2018г. Първоинстанционния съд при първото разглеждане на делото не е открил производство по реда на чл.193 и сл. ГПК, приложими на основание на чл.144 АПК, но извършените от съда процесуални действия, както и постановеното решение са били предмет на касационна проверка, приключила с решение 7180 от 11.06.2024г. по адм. дело 8147/2023г. по описа на ВАС и не подлежат на разглеждане в настоящото касационно производство. Оспореното в настоящото производство съдебно решение е постановено в съответствие с указанията на ВАС, дадени в цитираното решение и макар в мотивите си неточно съдът да е посочил, че тези доклади не са били оспорени, доколкото са уважени всички доказателствени искания на жалбоподателя във връзка с направеното оспорване, като е задължен ответника да представи искани доказателства и е допуснал изготвянето на съдебно - аграномическа експертиза, това нарушение не е съществено и не се е отразило на крайните изводи на съда. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на чл.202 ГПК във вр. с чл.144 от АПК за това, че съдът кредитира безкритично заключението на приетата, но оспорена от касатора геодезическа експертиза. В изпълнение на указанията на ВАС, дадени с решение 7180 от 11.06.2024г. по адм. дело 8147/2023г., съдът е назначил изготвянето на съдебно - техническа експертиза. Заключението по назначанета СТЕ е изслушано и прието в съдебно заседание на 07.11.2024г., в което участие е взел и процесуалния представител на жалбоподателя, адв. Чавдаров. Видно от изгответния протокол от проведеното съдебно заседание, адв. Чавдаров е възразил по приемането на заключението на вещото лице, единствено в частта, която съдържа правни изводи. В останалата му част заключението не е оспорено от процесуалния представител и не е поискано назначаването на друго или повече вещи лица по реда на чл.200, ал.3 от ГПК. Цитираната като нарушена разпоредба на чл.202 от ГПК от страна на касатора повелява, че съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Противно на това твърдение и в изпълнение на цетираната разпоредба, както и дадените в отменителното решение на ВАС указания, първоинстанционният съд е ценил заключението на вещото лице съвкупно с представения доклад за проверка на площи. В решението си съдът е обсъдил състоянието на всеки един от процесните шест парцела, както към момента на извършената проверка, така и към момента на изготвяне на заключението на вещото лице и извършената проверка на приложените по делото снимки. Правилно АС Пазарджик е приел и кредитирал изготвената СТЕ, като неоспорено от страна на жалбоподателя по отношение констатациите за състоянието на парцелите като подробно е описал резултатите от нея за всеки отделен парцел, които потвърждават изводите на административния орган. От съдържанието на заключението, както и от представените от органа доклади обосновано е прието, че е налице неспазване на изискванията на чл.9, ал.1, т.1 от Наредба 2/26.03.2018г. най - малко 70% от растенията да са живи за метири от парцелите и неспазване на условията на чл.8, ал.2 от Наредба 2/26.03.2018г. за два от парцелите. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и анализ на констатациите от извършените проверки на място, АС - Пазарджик е достигнал до обоснован извод за съответствие на оспорения пред него административен акт с приложимите материалноправни разпоредби. Споделят се изцяло изводите на АС - Пазарджик и досежно размера на наложените с УП санкции за бъдещ период по чл. 19 от Делегиран Регламент 640/2014г., предвид установената разлика между декларираната и установена площ. Както е посочил административният съд, съгласно чл. 19а от Делегиран регламент /ЕС/ 640/2014 г. ако по отношение на група култури, посочена в член 17, параграф 1, декларираната площ по схемите за помощ, предвидени в дял III, глави 1, 2, 4 и 5 и дял V от Регламент (ЕС) 1307/2013, и по мерките за подпомагане, посочени в членове 30 и 31 от Регламент (ЕС) 1305/2013, надвишава установената площ в съответствие с член 18 от този регламент, помощта или подпомагането се изчисляват въз основа на установената площ, намалена с 1,5 - кратния размер на установената разлика, ако тази разлика е по-голяма от 3 % от установената площ или по-голяма от 2 хектара. Тоест при процентно съотношение на недопустимата площ към установената в рамките над 3% или над 2 ха санкционираната площ е равна на 1.5 умножено по наддекларираната площ. В конкретния случай, по Схемата за единно плащане на площ декларираната площ е 43,07 ха, а недопустимата за финансово подпомагане /наддекларирана/ е 6,83 ха, установена след извършена проверка на място от РТИ Пловдив. В тази връзка правилно е прието, че предвид обстоятелството, че разликата между декларираната и установената /недопустима за подпомагане/ площ е 6.83 ха., което е 18,85%. от общата декларирана площ по тази схема, то санкционираната такава се равнява на 10,245 ха. Решението на АС - Пазарджик не страда от визираните в касационната жалба пороци, същото е правилно правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ДФЗ следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева за производството пред ВАС на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касационния жалбоподател. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение