Решение № 17277 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5151/2013 г.

Решение № 17277 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5151/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-София моли да бъде отменено решение № 742/05.02.2013 г. по адм. д. № 9534/2012 г. на АССГ в частта, с която е изменен РА № 2001112127/27.04.2012 г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена изцяло и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Марчело Джотолов, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е изменил РА № 2001112127/27.04.2012 г. на ТД на НАП-София в частта, с която за 2007 г. е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ като е определен намален данък 3217,60 лв с 1511,90 лв лихва, а жалбата против РА в останалата й част е отхвърлена. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован правен извод за незаконосъобразно определяне задълженията на ревизираното лице за 2007 г. върху недостига от парични средства, определен по месеци, а не за цялата година на основание чл. 35 ЗДДФЛ. По чл. 35 ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година. Според чл. 36 ЗДДФЛ годишната данъчна основа се определя като облагаемият доход по чл. 35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за своя сметка по реда на ЗЗО, а според чл. 48 ЗДДФЛ размерът на данъка се определя върху годишната данъчна основа. При тази правна уредба неоснователен е доводът на касатора, че при превишение на разходите над приходите за отделни месеци може да се определя данък върху доходите, с които е покрито това превишение. Правилен е изводът на съда, че няма правно основание за определяне на данък върху доходите, които не са декларирани и с които е покрит недостиг на парични средства за някои от месеците на 2007 г., след като данъчните органи са констатирали, че на годишна база няма превишение на разходите над приходите. Според чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ облагаем е доходът от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО. Според съда цитираната разпоредба не позволява да се определя по ЗДДФЛ данък върху недекларирани доходи, с които е покрит недостиг на парични средства, ако ревизията не е проведена по чл. 122, ал. 1 и 2 ДОПК. Изводът е неправилен. Текстът изрично определя като облагаеми доходите от всички източници, които не са обложени с данък и не поставя условие за облагането им те да са декларирани от ревизираното лице. Извършването на разходи, превишаващи доходите на лицето установява, получаването на средства от неустановен източник, които биха били облагаеми по чл. 35, т. 6 и чл. 36 ЗДДФЛ, ако превишението е изчислено на годишна база, както изисква чл. 36 и чл. 48 ЗДДФЛ. По чл. 122, ал. 1 ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него данъчна основа по реда на ал. 2, когато е налице едно от обстоятелствата по т. 1 - 8. Текстът предоставя на органа по прихода преценката дали да проведе ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК или по общия ред, дори когато са налице обстоятелствата по т. 1 - 8 от ал. 1 след като е употребен изразът "може". Обсъденият неправилен извод на съда не се отразява на правилността на крайните изводи в решението относно облагането за 2007 г. Решението е правилно като краен извод в обжалваната част и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,