Решение № 11553 от 20.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3412/2012 г.

Решение № 11553 от 20.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3412/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД със седалище и адрес на управление в гр. София срещу решение № 108 от 19.01.2012 г. по адм. д. № 3763/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, Първо административно отделение, ХХVII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 108 от 19.01.2012 г. по адм. д. № 3763/2011 г., Административен съд - гр. Варна, първо административно отделение, ХХVII състав е отхвърлил жалбата на "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД гр. София срещу предписания по протокол за извършена проверка № 1965 от 20.07.2011 г., потвърдени с решение от 20.09.2011 г. на изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда", обективирано в писмо изх. № 0104-16317 от 20.09.2011 г. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С разпоредбата на чл. 399 от Кодекса на труда (КТ) осъществяването на цялостния контрол по спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности е предоставено на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Според чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 15, ал. 1, т. 1 от устройствения правилник на тази агенция тя осъществява контрол чрез своите структурни звена, част от нейната специализирана администрация, а именно Дирекциите "Инспекция по труда". Тези дирекции са органи на изпълнителната власт и дейността на тяхната администрация се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение (аргумент от чл. 12, ал. 1 от ЗА). Функциите на контролен орган по чл. 404 и чл. 405а от КТ се изпълняват от длъжностни лица с правомощия на инспектори в Дирекциите "Инспекция по труда". При издаването на актове на посочените по-горе основания инспекторите упражняват не свои частни или публични правомощия, а тези на Дирекцията "Инспекция по труда", която е надлежно овластеният от закона държавен орган за осъществяване на контрол за спазване на трудовото законодателство. Затова, когато издават актове по чл. 404, ал. 1 и чл. 405 "а" от КТ, те не действат като административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, а тези актове се считат такива на дирекциите "Инспекция по труда". В тази връзка е константната практика на VI отделение на ВАС - виж решение № 8655 от 25.06.2010 г. по адм. д. № 861/2010 г. и цитираните в него дела). В тази връзка не се възприема тезата на касатора, че процесните задължителни предписания са нищожни поради липса на материална компетентност. Това оплакване е направено от "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД едва в касационното производство, поради което първоинстанционният съд не е изложил подробни мотиви точно в тази връзка, но е изложил достатъчно други относно компетентността на издателя на акта и съответствието на последния с установената форма, поради което не е нарушил разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК. Протокол за извършена проверка № 1965 от 20.07.2011 г. е подписан от Невена Йорданова Зидарова - старши инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна и това е достатъчно за валидността на протокола и свързаните с него констатации, а фактът, че при проверката е присъствал и младши инспектор Димитров, който не е оформил и подписал протокола, не представлява нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като няма пречка при проверката да участва и друго лице от инспекцията, което да оказва техническа помощ на проверяващия инспектор. По първоначалното дело е било безспорно установено, че трудовите възнаграждения на работещите в магазин "Кауфланд" - гр. Варна, се изплащат по банков ред без да е налице изрично писмено искане от тях. Съгласно чл. 270, ал. 3 от КТ, трудовото възнаграждение на работника или служителя се изплаща лично по ведомост или срещу разписка, или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. Клаузата на т. 4.3 от типовите трудови договори, сключвани с работещите в цитирания магазин на "Кауфланд", която е в смисъл, че заплатата се превежда безкасово по сметка на служителя, посочена от работодателя, за което служителят с подписа си под трудовия договор изразява съгласието си, не може да замести писмено изразената свободна воля на работника или служителя относно начина на изплащане на трудовото му възнаграждение, която разпоредбата на чл. 270, ал. 3, предложение последно от КТ изисква. Това е така, защото несъмнено приемането на тази клауза от трудовия договор е една от предпоставките за сключването му. В т. 4.2 от трудовия договор, сключен на 19.04.2011 г. с Мария Николаева Миткова е записано, че служителят ще получава допълнително възнаграждение в зависимост от придобит трудов стаж и професионален опит, съгласно НСОРЗ и вътрешните правила на работодателя за работната заплата, като професионалния стаж на служителя при започване на изпълнението на договора е нула. При проверката, извършена от органите на ДИТ - гр. Варна е констатирано, че в трудовата книжка на посочената служителка, копие от която книжка се съдържа по делото, е отразен над една година трудов стаж в други предприятия в областта на търговията. Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), при определяне на размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на КТ на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Отразеното в трудовия договор на Миткова, в чл. 29, ал. 5 от Вътрешните правила за работната заплата, както и в заповедта от 21.02.2011 г. на управителя на дружеството, което е в смисъл, че трудовият стаж, за който се изплаща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се изплаща само за такъв придобит в "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД, противоречи на цитираната наредба, която съгласно § 2 от заключителните й разпоредби, е издадена на основание чл. 244, т. 2, чл. 261 и § 121 от ЗИД на КТ, обн. ДВ, бр. 25 от 2001 г. Като дължимото допълнително трудово възнаграждение не е било изплащано на Миткова, налице е нарушение на трудовото законодателство. По първоначалното дело е било установено, че при извършената на 30.06.2011 г. проверка от органите на ДИТ - гр. Варна в магазин "Кауфланд" филиал 1400, гр. Варна не са представени документи за разпределението на работното време и организацията на работа за м. май 2011 г. Съгласно чл. 403а, ал. 1 КТ, такива документи трябва да съществуват и да се съхраняват в предприятията, техните поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд. От отчетните форми на работещите в цитирания магазин е установено, че на служителите Еленков, Йорданова, Миткова, Енчева, Илиева, Занева и Славова при сумирано изчисляване на работното време не е осигурена седмична почивка в размер не по-малък от 24 часа, с което е нарушена разпоредбата на чл. 153, ал. 3 КТ, а по отношение на служителката Петкова - чл. 153, ал. 2 КТ, тъй като при сумираното изчисляване на работното време не й е осигурена седмична почивка в размер не по-малък от 36 часа. Стигайки до аналогични правни изводи първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,