Решение № 13355 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7043/2017 г.

Решение № 13355 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7043/2017 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 251, ал. 5 ГПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на министъра на правосъдието срещу решение № 5312 от 27.04.2017 г., постановено по адм. д. № 4404/2016 г. по описа на Върховния административен съд, VI отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответницата - М. Т., гражданка на Федерална Република Германия, чрез адвокат Ж., моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. В конкретния случай решението по тълкуването подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението, което се тълкува, съобразно разпоредбата на чл. 251, ал. 5 ГПК. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 5312 от 27.04.2017 г., постановено по адм. д. № 4404/2016 г., тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил искането на министъра на правосъдието за тълкуване на решение № 10472 от 10.10.2016 г. по адм. д. № 4404/2016 г. на Върховния административен съд по отношение на това от кой етап и от кой орган се дължи ново произнасяне по чл. 117, ал. 2, т. 2 СК. В мотивите към решението по тълкуване съдът е посочил, че в първоначалния съдебен акт е уточнено, че министърът на правосъдието следва да се произнесе с акт по чл. 117 СК. Административното производство се връща на етапа, посочен в чл. 117 СК – произнасяне от административния орган, който е компетентен да даде или да откаже да даде съгласие за осиновяване. По изложените в искането разсъждения относно компетенциите на Съвета по международно осиновяване, следва да се има предвид, че предложенията на помощния орган по чл. 115 СК не са административни актове по чл. 21 АПК, и не подлежат на съдебен контрол. При всяко произнасяне с издаване на административен акт, компетентният да разреши въпроса административен орган спазва съответните за производството процесуални правила. Прието е, че искането за тълкуване на влязлото в сила решение по отношение на това от кой етап и от кой орган се дължи ново произнасяне по чл. 117, ал. 2, т. 2 СК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. Предмет на адм. д. № 4404/2016 г. по описа на Върховния административен съд, VI отделение е била жалба на М. Т., гражданка на Федерална Република Германия, чрез адвокат Ж. Ж., против отказ за даване на съгласие за пълно осиновяване от 2.03.2016 г. на министъра на правосъдието по преписка № 16-00-400/2014 г. С постановеното по цитираното дело решение, тричленният състав е отменил отказа на министъра на правосъдието с рег. индекс 16-00-400/2014 от 2.03.2016 г. за даване съгласие за пълно осиновяване на детето И. А. И., род. на *** г. в [населено място], от М. Т., гражданка на Федерална Република Германия. Изпратил е административната преписка на министъра на правосъдието за решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С решение № 1881 от 15.02.2017 г., постановено по адм. д. № 14154/2016 г., петчленен състав на Върховния административен съд, е оставил в сила решение № 10472 от 10.10.2016 г. по адм. д. № 4404/2016 г. На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат влезлите в законна сила решения, които са неясни, или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. В разглеждания случай подобна неяснота отсъства. Волята на съда, обективирана в диспозитива, е пределно ясна. Тълкуването може да се отнася само до вече изразената воля на съда. Проведеното с оспореното решение тълкуване изхожда от мотивите на първоначалното решение и кореспондира с тях. То изключва нова преценка на доказателствата, на други факти или правни норми, както и различни от първоначално изложените мотиви. При, решение по тълкуване, мотивите към първоначално постановеното решение, не могат да бъдат допълвани. Поради липса на касационни основания обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход по спора разноски в полза на касационния жалбоподател не са дължими, а ответникът не е доказал наличие на такива пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, Втора колегия,