Решение № 1168 от 3.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9930/2014 г.

Решение № 1168 от 3.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9930/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Б. Й. Б. от гр. Т. против решение № 34 от 29.05.2014 г. на Административен съд Г. по адм. дело № 9/2014 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № 1от 06.01.2014 г. на директора на ТП на НОИ РУ"СО" Г. отхвърлящо жалбата му срещу разпореждане № 5205162206 от 03.09.2013 г. на ръководителя на отдел "ПО" при ТП на НОИ РУ "СО" Г. с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и на основание § 4, ал. 1 ПЗРКСО. В жалбата не се сочат касационни основания, но от съдържанието й се извличат като такива нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът по жалбата, директорът на ТП на НОИ Г. не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ Г.. С него и потвърденото разпореждане на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО и на основание § 4 ПЗРКСО поради отсъствие на предпоставките за осигурителен стаж и възраст. Съдът е определил спорният въпрос относно характера на труда през периодите 9.11.1970 г. до 30.04.1970.г. и от 1.10.1973 г. до 1.11.1993 г. като от доказателствата по делото е установено, че част от тези периоди считано от 1 ноември до 31 март полагания труд е от втора категория в хипотезата на т. 59, изр. 3 от ПКТП/отменен/, а в останалото време от 1 април до 31 октомври е от трета категория. Въпреки това при изчисляване на стажа и възрастта е прието, че на жалбоподателя не достига стаж съответно от втора и трета категория и възраст за приложението на § 4 ПЗРКСО и за чл. 68 КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. При установеното от фактическа страна съдът е приел, че административният орган при издаване на обжалваното решение макар и да не е съобразил установените от съда факти е издал законосъобразен акт, тъй като в крайна сметка не са налице предпоставките за отпускане на пенсия. Това решение е правилно, тъй като изводите на съда са обосновани на доказателствата по делото които доказателства са обсъдени в тяхната пълнота и във връзка едни с други. Представените с касационната жалба доказателства не доказват касационно основание, тъй като са били представени в производството пред административния съд и той ги е обсъдил в мотивите си и въз основа на тях са формирани правните изводи за неоснователност на жалбата. С касационната жалба не се сочат касационни основания, а само се поддържат доводите, поддържани и пред административния съд, които доводи обсъдени в обжалваното решение правилно са приети за неоснователни. Всички доказателства относими към спора са обсъдени подробно в мотивите и материалният закон е приложен правилно. Върховният административен съд напълно споделя изводие на съда, направени във връзка с липсата в настоящия случай на изискванията на § 4 ПЗРКСО и по-конкретно, че административните органи като краен резултат законосъобразно са приели, че не са били налице предвидените в КСО условия за отпускане на лична пенсия за ОСВ. Съгласно § 4, ал. 1 ПЗРКСО до 31 декември 2015 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. В случая съдът правилно, с оглед представените по делото доказателства и приложението на т. 59, изр. 3 ПКТП (отм.), е приел, за двата спорни периода (9.11.1970 г. до 30.04.1970.г. и от 1.10.1973 г. до 1.11.1993 г.), че за жалбоподателя следва да бъде зачетен стаж от II - ра категория, който възлиза на 8 години, 7 месеца и 5 дни, а останалият стаж за периода следва да бъде зачетен като III -та категория, който възлиза на 11 години, 11 месеца и 16 дни. Наличието на зачетен стаж от II - ра категория обаче не променя извода, че не са налице комулативните изисквания на § 4, ал. 1 ПЗРКСО, тъй като съгласно разпоредбата се изискват отработени 15 години при условията на II - ра категория труд, а в случаяя те не са налице. Не е налице и следващото изискване за наличен сбор от осигурителен стаж и възраст, който да възлиза на 100 точки, което безспорно е основание на жалбоподателя да не му бъде отпусната лична пенсия при условията на § 4, ал. 1 ПЗРКСО При служебната проверка за съответствие на решението с материалния закон не се констатират нарушения съставляващи основание по чл. 209, т. 3 АПС за отмяната му. При изложените съображения решението не съдържа пороци като касационни основания за отмяната му и като правилно следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд шесто отделение