Решение № 15790 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10926/2009 г.

Решение № 15790 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10926/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Началника на Митница Пловдив и Директора на РМД-Пловдив, подадена чрез процесуалния им представител юрк. Георгиев, срещу решение № 969/14.07.2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 51/2009 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение за промяна на митническа стойност № 2596/05.11.08 г., издадено от Началника на Митница Пловдив, потвърдено от Директора на РМД - Пловдив с решение № 1-4412-1002/11.12.08 г. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, по делото е установено, че фактура № 06-09-07-III (25.09.06 г. с предмет "Международен транспорт Нингбо - Солун" с прикрепен към нея касов бон е издадена от "БМД" - ЕООД на "ЗИМ" - ЕООД. При проведеното производство по реда на чл. 84а и следв. от ЗМ е установено, че плащането по същата е осчетоводено при издателя й. Поради това, законосъобразно при определяне на митническата стойност е прибавена и стойността на транспорта по тази фактура. Неправилни са изводите на съда относно липсата на реквизити на фактурата, като се има предвид принципът за предимство на съдържанието пред формата. Наличието на тази фактура и установеното плащане по нея от страна на "ЗИМ" - ЕООД показват, че не е спазено условието на договора за доставка "DDU - Солун". Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "ЗИМ" - ЕООД, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "ЗИМ" - ЕООД - гр. Пловдив оспорва същата чрез процесуалните си представители адв. Рискова и адв. Иванов по съображения, изложени в писмен вид (молба от 02.12.2009 г.). Заинт. страна - ТД на НАП - Пловдив - не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежни страни, е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Пловдив е било решение за промяна на митническа стойност № 2596/05.11.08 г., издадено от Началника на Митница Пловдив, потвърдено от Директора на РМД - Пловдив с решение № 1-4412-1002/11.12.08 г., с което сумата 5726 лв. по фактура № 06-09-07-III/25.09.06 г. с предмет "Международен транспорт Нингбо-Солун" е прибавена към митническата стойност по ЕАД № 3000/4-55322/19.09.06 г. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от Закона за митниците (ЗМ) и са определени на "ЗИМ" - ЕООД допълнителни задължения в общ размер 1535 лв., от които мито - 343 лв. и ДДС - 1192 лв. ведно със законната лихва от 19.09.2006 г. до датата на плащането. За да отмени решението на Началника на Митница Пловдив, административният съд е изложил следните съображения: По делото между страните не съществува спор, че "ЗИМ" - ЕООД е осъществило внос на стоки от Китай, описани в процесния ЕАД. Спорът е относно това дали транспортните разходи Нингбо - Солун, установени от митническите органи, следва да се включат в митническата стойност на основание чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗМ. Видно от договора с дата 07.01.2004 г., сключен между жалбоподателя и Jericho General Trading Co. L. L. C., доставчикът се задължава да осъществи доставката на стоките при условие "DDU - Солун", което съобразно ИНКОТЕРМС 2000 означава, че продавачът е длъжен да понесе всички разноски и рискове в уговореното място в местоназначението. Това условие е включено в самата фактура за продажбата на стоките и е посочено в оформения от жалбоподателя ЕАД в клетка 20 "Условие на доставката", но не е съобразено от митническите органи. Приложената по делото фактура № 06-09-07-III/25.09.06 г. не съдържа подпис на получателя, а според установеното от вещото лице, в счетоводството на дружеството-получател тя не е осчетоводена. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, Първо отделение, изводите, до които е достигнал съда, са неправилни, основани на погрешна преценка на събраните по делото доказателства. Митническите органи не оспорват, че съгласно сключения между "ЗИМ" - ЕООД и Jericho General Trading Co. L. L. C. на 7.01.2004 г. договор, продавачът е поел задължението да достави на българското дружество пластмасови и плюшени играчки, керамични декорации и др. при условия на доставката - "DDU - Солун", което съобразно Инкотермс 2000 означава, че продавачът е длъжен да понесе всички разноски и рискове в уговореното място в местоназначението. Спорът между страните се свежда до това от кого действително са заплатени транспортните разходи за доставката на играчките, описани в Invois HBJ 06011 от 24.07.2006 г. и предмет на вноса по ЕАД № 3000/4-55322/19.09.06 г., от Нингбо до Солун. От писмените обяснения, дадени от управителя на "БМД" - ЕООД пред Началника на Митница Пловдив, се установява, че преговорите във връзка с транспортирането на стоките до Пловдив са водени между "БМД" - ЕООД и "ЗИМ" - ЕООД, като първото дружество е отправило офертите си въз основа на стойността на навлата за отделните контейнери и стойността на фактурите на параходствата. Фактурите до пълната стойност на навлата, които са представени пред съда, не са поискани от клиента. От основния и допълнителен доклад, изготвен след извършените проверки на "ЗИМ" - ЕООД, се установява, че от страна на "БМД" - ЕООД са представени справки-извлечения от счетоводните регистри по партидата на "ЗИМ" - ЕООД, както и фактури за морско навло и сухопътен превоз и въз основа на тези документи митническите органи са констатирали различието между декларирания транспорт в размер на 900 лв. по фактура № 06-09-07-I от 18.09.06 г. с предмет: "Част от международен превоз Солун-Пловдив" и реално заплатения от "ЗИМ" - ЕООД на "БМД" - ЕООД - 6483 лв., като разликата от 5583 лв., а не 5726 лв., както е посочено в обжалваното решение, е по фактура № 06-09-07-III от 25.09.2006 г. с предмет "Международен транспорт Нингбо - Солун". Фактура № 06-09-07-I от 18.09.06 г. с предмет: "Част от международен превоз Солун - Пловдив" с предмет на доставката "Международен превоз Солун - Пловдив" на стойност 900 лв. (също без подпис на получателя) е намерила отражение в счетоводството и на "ЗИМ" - ЕООД и плащането по нея от страна на това дружество не е спорно. Втората фактура не е отразена по неговите счетоводните сметки и регистри, според заключението на вещото лице. Не може да бъде споделен доводът на административния съд, че липсата на подпис на получателя по спорната фактура, който е задължителен реквизит по чл. 7 от Закона за счетоводството (ЗСч.) и неотразяването на тази фактура в счетоводството на жалбоподателя е достатъчно, за да се приеме, че "ЗИМ" - ЕООД не е получател на доставката, във връзка с която е издадена фактурата и липсва плащане от страна на това дружество. В чл. 7 от Закона за счетоводството не се съдържа изискване за наличието на подпис на получателя във фактурата. Процесната фактура е представена в оригинал. Тя съдържа всички изискуеми съгласно ЗСч. реквизити и към нея има прикрепен фискален бон. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 4 от 16.02.1999 г. (отм. с § 3 от ПЗР на Наредба № Н-18 от 13.12.06 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства - ДВ, бр. 106 от 27 декември 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., (касовата бележка (фискален бон) е хартиен документ, удостоверяващ плащането на цената (стойността) на стоката или услугата. Съгласно чл. 23, ал. 3 от същата наредба, касова бележка (фискален бон) се издава при извършване на плащането. Издаването на фискален бон, както и счетоводното отразяване на извършеното плащане от страна на "ЗИМ" - ЕООД по спорната фактура в счетоводството на "Българско морско дружество" - ЕООД - София доказват обстоятелството, че транспортните разходи от Китай до Солун са заплатени от жалбоподателя. Следва да се вземе предвид също така и фактът, че в хода на съдебното производство "ЗИМ" - ЕООД не представя платежен документ, който да установява плащането на тези транспортни разходи от Jericho General Trading Co. L. L. C. в изпълнение на поетото от това дружество задължение, съгласно договора от 07.01.2004 г. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗМ, митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38. Корекцията по чл. 38, ал. 1 от ЗМ, във връзка с определяне на митническата стойност по чл. 35 се състои в задължението по закон към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки да се прибавят разходите по т. 5 за: а) транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България. При установено с надлежно издадени първични счетоводни документи плащане от страна на дружеството-получател на разходите за транспорт, свързани с транспортиране на стоката до местоназначението й, т. е. от Китай до Солун, с тези разходи следва да се коригира договорната стойност, която е декларирана от вносителя. Независимо от договорните уговорки с продавача, при липса на доказателства за това, че разходите за транспорт са платени от продавача, се налага изводът за наличие на установени от митническите органи предпоставки за коригиране на митническата облагаема стойност по реда на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗМ. Следва да бъдат споделени като правилни изводите на съда относно приложимостта на Регламент (ЕИО) № 2913/92 г., както и че последващият контрол е осъществен по реда, регламентиран в ЗМ, а обжалваното решение е издадено на посочените в него правни основания - чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а", чл. 199, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 202, ал. 2 и чл. 203, ал. 1 от ЗМ, поради което правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. По отношение на констатираната разлика в стойността на транспорта от Китай до Солун, посочена във фактурата и в решението на Началника на Митница Пловдив, вещото лице дава заключение, че се касае за грешка, която не се е отразила на размера на определените допълнителни задължения за ДДС и мито, тъй като макар да е изписано 5726 лв., всъщност митническата стойност е увеличена с 5583 лв. и върху тази стойност са определени допълнителните задължения. С оглед на изложеното, решение № 969/14.07.2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 51/2009 г., на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "ЗИМ" - ЕООД - гр. Пловдив срещу решение за промяна на митническа стойност № 2596/05.11.08 г., издадено от Началника на Митница Пловдив. При този изход на делото на касаторите и ответници в първоинстанционното производство следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, искането за което е заявено от процесуалния представител на страните своевременно. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение