Решение № 12627 от 23.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7175/2017 г.
ВАСII отделение23.10.2017 г.докладчик Джузепе Роджери
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 99/20.04.2017 г., постановено по адм. дело № 29/2017 г., по описа на Административен съд - С. З. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 12627 от 23.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7175/2017 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. К. Т., срещу Решение № 99/20.04.2017 г., постановено по адм. дело № 29/2017 г., по описа на Административен съд - С. З., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 10-00-2354/4.11.2016 г, издадена от заместник-кмета на община С. З. за налагане на пълна строителна забрана за времето, необходимо за изменение на Общия устройствен план (ОУП) и Подробния устройствен план (ПУП) за кв. Бедечка, град С. Загора, в частта й относно УПИ ХI-6100, кв. 810. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени административният акт в оспорената част. От ответника - кмета на О. С. З., чрез процесуалния му представител, е постъпил писмен отговор, в който се излагат доводи за недопустимост на касационната жалба, респ. - за нейната неоснователност. Прави се искане за присъждане на разноски за процесуално представителство пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Производството пред Административен съд - С. З. е образувано по жалба на С. К. Т. срещу Заповед № 10-00-2354/4.11.2016 г., на заместник-кмета на О. С. З., издадена на основание чл. 198, ал. 1, т. 1, ал. 2, изр. 1, ал. 4 и ал. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), с която е наложена пълна строителна забрана за времето, необходимо за изменение на ОУП и ПУП за кв. Бедечка, гр. С. Загора, в частта й по отношение на УПИ ХI-6100, кв. 810, собственост на жалбоподателя. Съдът е приел, че заповедта за налагане на строителна забрана е издадена от компетентен орган при условията на заместване, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което е отхвърлил оспорването като неоснователно. В подкрепа на този извод е изложил мотиви, че липсата на уведомление до заинтересованите лица за започналото административно производство по чл. 26 от АПК е несъществено нарушение на процедурата, тъй като правото на защита на жалбоподателя не е нарушено и той своевременно е оспорил заповедта. Изложил е съображения за осъществяване на предпоставките по чл. 198, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Приел е, че не е допуснато нарушение на принципа за съразмерност, предвиден в чл. 6 от АПК. Решението е правилно. Законосъобразно съдът е разгледал заповедта като индивидуален административен акт. Като основание за издаването й е посочен чл. 198, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Според ал. 5 на същата разпоредба заповедите по чл. 198, ал. 1 - ал. 3 се съобщават с обявление, обнародвано в "Д. вестник" и могат да бъдат обжалвани по реда на чл. 215 от ЗУТ, който предвижда реда за оспорване на индивидуалните административни актове. Разграничението между индивидуален административен акт съгласно чл. 21 от АПК и общ административен акт съгласно чл. 65 от АПК се определя от кръга на адресатите, засегнати от издаването им. С общия административен акт се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен кръг лица, а при индивидуалния - кръгът от лицата, върху които той разпростира действието си, е определен или определяем. В случая с наложената временна строителна забрана кръгът на адресатите, засегнати от нея, е определяем. Това са собствениците на недвижими имоти или носителите на вещни права върху тях, подробно изброени в заповедта и попадащи в посочените квартали на град С. Загора. След като обжалваната заповед носи белезите на индивидуален административен акт, то е следвало да бъде проведена процедурата по уведомяване на заинтересованите страни. По делото е установено, че уведомяване съгласно изискването на чл. 26 от АПК за започване на административното производство не е направено. Изводът на съда, че констатираното нарушение не е от категорията на съществените, обуславящо отмяна на акта на това основание, се споделя от настоящия касационен състав. Неспазването на процедурата не е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Той е имал възможност и е изложил своите възражения в направеното оспорване, събрани са всички поискани от него доказателства в съдебното производство като същите са обсъдени в обжалваното решение. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че заповедта е издадена при наличие на хипотезата по чл. 198, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. От данните по делото безспорно е установено, че с Решение № 521/29.09.2016 г., на Общински съвет - С. З. е възложил на кмета на общината да предприеме необходимите действия за изработване на проект за изменение на ОУП и последваща изработка на ПУП за кв. Бедечка в граници съобразно Решение № 1069/2003 г. и съгласно техническо задание, неразделна част от решението. Правилно съдът е приел, че техническото задание е с обхват цялата територия на кв. Бедечка, като се детайлизират съществуващите озеленени площи, зоните за застрояване и се установи зона за озеленяване в максимална степен от територията. В изпълнение на решението е сключен Договор № 2304-18/31.10.2016 г., между О. С. З. като възложител и "Национален център за териториално развитие" ЕАД като изпълнител за услугата "Изменение на общ устройствен план на град С. Загора за територията на кв./парк "Бедечка" и съседните територии и последващо изработване на ПУП-ПРЗ за същата територия" в обхват и със съдържание съгласно изискванията на техническото задание. При тези данни изводът на съда за изпълнение на предпоставките за налагане на строителна забрана в хипотезата на чл. 198, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е в съответствие с материалния закон. Започнала е процедура по одобряване изменение на ОУП на кв. Бедечка, град С. Загора и последващо изработване на ПУП - ПРЗ за същия квартал съобразно обхвата на техническото задание. Установено е, че е предвидена разлика в режима на застрояване по действащия ОУП и ПУП за територията, в която попада имотът на жалбоподателя и предстоящото им изменение. Правилно е заключението на съда, че възраженията относно законосъобразността на решението на Общински съвет - С. З., техническото задание и неговото съдържание касаят евентуални нарушения в процедурата по създаване на ОУП и ПУП и са извън предмета на настоящия спор. Тези доводи могат да бъдат обсъждани при оспорване на административния акт за одобряване изменението на устройствените планове на кв. Бедечка. Решението на общински съвет - С. З. и техническото задание по чл. 125 от ЗУТ не носят белезите на индивидуален административен акт. Те представляват част от процедурата по издаването на крайния такъв и съгласно чл. 21, ал. 5 от АПК не подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Отделно от това е недопустим косвен съдебен контрол върху административни актове, които не са предмет на настоящото производство. Изводът за липса на допуснато нарушение на принципа за съразмерност също е законосъобразен. С оглед предвиденото изменение в режима на застрояване на имотите в обхвата на техническото задание, целта на строителната забрана е да не се допусне издаването на разрешения за строеж за тях във времето, необходимо да се изработят устройствените планове съобразно предвижданията за съответната територия. Предвид изложеното обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на С. К. Т. срещу строителната забрана по отношение на УПИ ХI-6100, кв. 810, е валидно, допустимо и правилно, поради което ще следва да се остави в сила. Претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция е неоснователна, тъй като не са представени доказателства за реалното извършване на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение