Решение № 17449 от 27.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5592/2013 г.

Решение № 17449 от 27.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5592/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Ахат-1" ЕООД моли да бъде отменено решение № 528/7.03.2013 г. по адм. д. № 2109/2012 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 131200623/26.03.2012 г. на ТД на НАП - Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив по съображения в писмено възражение моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Ахат-1" ЕООД против РА № 131200623/26.03.2012 г. на ТД на НАП - Пловдив, с който за периода м. 5 - 7.2010 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит 105 830,62 лв със съответни лихви по фактури на "Чан ли" ООД и ЕТ "Епсилон - Кр. Георгиев" на основание чл. 25, чл. 6 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС, поради липса на осъществени доставки по спорните фактури. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в обжалвания пред него ревизионен акт. Обсъдени са възраженията на ревизираното лице, които се повтарят и в касационната жалба, като съдът е достигнал до обосновани и правилни изводи за тяхната неоснователност. Правните изводи на съда се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни в настоящото решение. С влезли в сила РА, съставени на преките доставчици, липсващи от адресите си, е констатирано, че не са получатели по каквито и да е доставки, предвид което съдът обосновано е приел, че не е доказано прехвърляне на собствеността върху фактурираните стоки от издалите ги доставчици на касатора. Съдът е обсъдил доказателствената стойност на представените товарителници и правилно е приел, че не установяват предаване на стоките от първия доставчик на касатора, след като е установено, че доставчикът не е получател по доставки на рафинирано олио, нито се твърди да е производител на същото. По същите съображения обосновано съдът е приел, че представените приемо-предавателни протоколи за предадени тонове рафинирано олио от втория доставчик на касатора не установяват прехвърляне на собствеността върху описаните в тях стоки след като не са подкрепени с други доказателства за транспорт на стоките и противоречат на констатацията в РА, че доставчикът не е получател по никакви доставки. Съдът е обсъдил приложимата практика на СЕО и СЕС и обосновано е приел, че цитираното решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 разглежда хипотези на осъществени доставки, а в съдебното производство касаторът не е доказал осъществяване на доставките по спорните фактури. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. Неоснователно е оспорването на решението в частта за разноските. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,