Решение № 3550 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13586/2010 г.

Решение № 3550 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13586/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 249 от 28.09.2010 г., постановено по административно дело № 281/2010 г., Административен съд - Смолян е отменил като незаконосъобразно решение № 18 от 8.06.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Смолян, и оставеното с него в сила разпореждане № 5203256137 от 31.03.2010 г. във връзка с разпореждане № 5203256137 от 17.05.2010 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Смолян, върнал е преписката на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Смолян за решаване на въпроса по същество чрез ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания в мотивите на решението, и е осъдил РУСО - Смолян да заплати на Жанета Иванова Чешличевска съдебни разноски в размер на 150 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на РУСО - Смолян с оплакване, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, и изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства. Моли същото да бъде отменено. Ответницата по касация Жанета Иванова Чешличевска от с. Триград, обл. Смолян, чрез пълномощника си адв. Чепишев в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й като неоснователна и за оставяне в сила на съдебното решение, като претендира и за направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура счита така подадената касационна жалба за допустима, но по същество неоснователна и предлага решението на Административен съд - Смолян като правилно да бъде потвърдено. Върховният административен съд като прецени данните по делото и обсъди правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е изяснил изцяло фактическата обстановка по спора и правилно е преценил, че оспорените пред него административни актове, с които е отказано отпускане на добавка към пенсията на Жанета Иванова Чешличевска като преживяла съпруга на покойния Веселин Александров Чешличевски са издадени в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност по чл. 9, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 22 и с чл. 1, ал. 4 от ЗПГРРЛ. По делото е прието решение от 24.06.1994 г. на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация - гр. Смолян (писмено доказателство по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗПГРРЛ), с което се установява факта на изселването по политически причини на Веселин Александров Чешличевски (ведно със семейството му) в с. Върбица, Горнооряховско, за периода от 28.03.1949 г. (когато е роден) до 12.03.1954 г. Репресивната мярка "изселване" се налага за определен срок и действа по време на цялото изтърпяване на принудителната административна мярка. Макар тази мярка да не е била наложена изрично по отношение на все още нероденото дете, от раждането на Веселин Чешличевски на 28.03.1949 г. в мястото на принудителното заселване до напускане на същото на 12.03.1954 г. и той е търпял негативите на упражнена по отношение на семейството му политическа репресия. Необичайните условия за живот са дали отражение върху развитието на роденото в мястото на репресията дете, което не е имало право на свободно придвижване и избор на населено място, а е следвало да понася ограниченията, наложени с изселването на родителите му. Съгласно § 3а, т. 4 от ДЗР на ЗПГРРЛ, интернирани, изселвани и заселвани по административен ред са и членовете на семейството, включително малолетни, непълнолетни и пълнолетни деца. Фактът, че жалбоподателят е бил роден по време на принудителното изселване не отменя и не омаловажава негативните последици от разглежданата репресия, приложена спрямо неговото семейство. Репресивната мярка не преустановява своето действие с налагането й чрез издаване на административния акт, а продължава до нейното изтърпяване. Върховният административен съд не споделя изразеното становище от Централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ, на което се позовава касаторът в касационната жалба. Роденият след началото на изпълнението на репресивната мярка Веселин Чешличевски в периода от 28.03.1949 г. до 12.03.1954 г. е търпял неудобствата на принудителното заселване заедно с останалите членове на семейството до отпадането на мярката. Поради това и по силата на законовата дефиниция по § 3а, т. 4 от ПЗР на ЗПГРРЛ е лице по чл. 9, ал. 1, т. 22 от ЗПГРРЛ, и на преживялата го съпруга Жанета Чешличевска съгласно чл. 9, ал. 5 от ЗПГРРЛ следва да й бъде признато правото на месечна добавка към получаваната пенсия. От горното явства, че административните актове, с които е отказано отпускане на добавка към пенсията, са издадени в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност по чл. 9, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 22 и с чл. 1, ал. 4 от ЗПГРРЛ, и като се е произнесъл в същия смисъл, Административен съд - Смолян е постановил правилно решение. Преписката следва да бъде изпратена за решаване на въпроса по същество на длъжностното лице по чл. 98 от Кодекса за социално осигуряване, на което е предоставена компетентността да издава разпореждания за отпускане на пенсии и добавки към тях. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно се явява искането на ответницата по касация за присъждане на деловодните разноски, което следва да бъде уважено в размер на 150 лв., заплатени за адвокатско възнаграждение на упълномощения да я представлява пред тази инстанция адвокат, реализирал защитата й пред ВАС с подаването на писмен отговор на касационната жалба. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,